В последните няколко дни в пространството се чуват цифрите, които представляват размера на субсидиите на най-големите в агро бизнеса. Нито един от тези бизнеси не е подпомаган с по-малко от милион, а при някои сумата стига десетки милиони.
Това е разбира се информация, която никой не цитира с конкретика, а причината е ясна – нормален човешки страх и желание за самосъхранение (за радост на сценаристите, цирка работи). Звучи жалко, дори унизително да се страхува журналист да изнесе информация, която и без това трябва да е публична, защото парите за субсидиране не растат в частните дворове на сараи, по магнолии и други дървеса, а са парите на България, на всеки един от нас.
Чувам гласа на пристрастения към субсидии критик – ама това са парите на Европа!
Да, ама това са пари от членския внос на всеки един данъкоплатец в този съюз. Българите – аз, ти, всеки който праща данък, е собственик на тези средства преди да бъдат разпределени по пера. Ето защо всеки, който ползва такива средства във вид на субсидия, държавна помощ, и пр. е длъжен да обяви числото на парите, с които развива или подпомага бизнеса си.
Както е видно и в нашия материал няма да има имена и числа. За сметка на това, предоставяме на нашата аудитория един текст, който представлява своеобразна писмена реакция от страна на едрия бизнес , в частност от говедовъдната организация НСГБ (Националния съюз на говедовъдите в България). В текста също няма суми, но пък има статистика и резултати. От заглавието е видно раздразнението на автора на писмото, което вероятно е основателно, но какво да се прави – в България не само всеки гледа, но и бърка в канчето на другия… ако може.
Публикуваме изпратеното писмо на редакционната ни поща без редакция и промени, съгласно обявеното от AGRO Journal намерение да дава трибуна на всеки участник в аграрния отрасъл.
Да не гледаме на колегата в канчето, а да напълним своето
През последните години, фермерските конфликти са основно за разпределението на субсидиите. Всеки иска да получава повече от другия, но без да дава продукция. Обвързаната подкрепа през последните две години, сякаш сложи малко ред при предоставяне на субсидиите. Резултатите не са кои знае какви, но все пак увеличихме с 60-70000 т годишното производство на мляко.Във връзка с появили се публикации относно субсидиите, които получават т.н големи говедовъдни ферми, искаме да внесем яснота. Големите ферми в България се броят на пръстите на двете ръце, а тези над хиляда броя са точно пет. В тези пет ферми през тази година се отглеждат над 11 000 бр. крави . От резултатите при контролите и предаденото мляко, тези крави са с производство от 10 000 кг мляко годишно. С други думи, тези стопанства произвеждат близо 20% от общо добиваното мляко в България. Предстои влизане в нов период на ОСП. Депеша от Европа е, че ще продължи субсидирането, но всяка година ще се търси положителен резултат от подпомагането.
Няма ли такъв, няма подпомагане.Така, че по добре е да не се гледа в канчето на колегите, а да се напълним нашето. Нормално е в тези ферми да се получават рекордни резултати по отношение на млечността. Там се работи с едни от най-добрите бици в Света. А тяхната сперма е скъпа. Работи се със сексирана семенна течност. И тя също е скъпа. Отскоро се работи и с ултрасекс материал, които също е скъп. Към доилните инсталации в тези ферми има автоматично извършване окачествяване на млякото. За храненето и гледането е ясно,че е на ниво за да се получават рекордни количества мляко. В допълнение, голям брои от тези животни са внос от чужбина и с много добра генетика. Така,че парите които тези ферми получават за селкция са напълно заслужени.
По отношение на посоченият брой отглеждани животни в тези ферми също има неточности. Никола Ангелов е получил субсидии не само за отглежданите крави, но и за стадо биволици. Недко Митев, наистина има най-голям брои крави, но не всичките са били под селекция. Ненко Трифонов освен кравите отглежда и стадо биволи. Димитър Зоров отглежда над 2000 бр крави и 3000 бр овце, което увеличава и субсидията.
Все пак когато се пишат подобни материали, нека авторите да бъдат точни, а не да представят удобните за тях цифри. Данните в системата на БАБХ за броя на животните се променя ежедневно. Броят на кравите в справката за ежемесечния контрол за качество на млякото, също се променя ежемесечно, в регистъра за категоризацията на фермите, броят на животните също не е актуален, защото категоризацията отпадна.
Цитираните горе ферми са членове на НСГБ и са едни от най-добрите в България. Това са големи ферми, които всеки ден са на „ръба на бръснача”. Една такава ферма, може да фалира само за една седмица, докато при по малките единици шанса е много по голям. Нека да се запази колегиалния тон между фермерите и преследват цели за по голямо производство на мляко и качествени млечни продукти.
НСГБ