ИнтелиАгро: Повече български храни в супермаркетите или повече празни щандове?
Желанието на министър Танева да засили присъствието на българско местно производство по рафтовете на големите вериги супермаркети изглежда особено благородно в днешните времена на криза. Икономическата блокада от последния месец създаде непредвидени предизвикателства пред веригата на доставки и не закъсня да удари производството на храни. Търсенето от ХоРеКа сектора изчезна за една нощ, а потреблението на домакинствата претърпя свиване и промени структурата си.
В устрема си да подпомага родните производители на всяка цена МЗХГ предлага мерки, които не само няма да доведат до търсения резултат, но ще имат редица негативни последици с потенциал да задълбочат трудностите по веригата на доставки. Но да започнем отначало.
Във всяка развита държава търговските вериги обслужват огромната част от населението, което работи и живее в големите градове. Те изпълняват една основна функция: да предоставят широк избор от продукти като гарантират постоянното качество на всеки артикули и то на приемлива цена. Затова големите търговски вериги имат определени изисквания към своите доставчици. Тези изисквания често надхвърлят националните стандарти (когато има такива), давайки гаранции на нас – потребителите. Гаранции, че когато си купуваме домат, например, той освен твърд и червен е също така измит, съхранен и транспортиран така, че нищо да не му се случи докато стигне до щанда. Че нивата на пестициди в него са под допустимите граници и още куп други неща, които са важни за консуматора.
Тъжната истина е, че част от българската продукция (в някои отрасли повече, в други по-малко) не може да отговори и на минимален брой изисквания. Защо в земеделска България отглеждането на зеленчуци, плодове и животни все още е неконкурентно е отделна тема.
Другата тъжна истина е, че в тези неконкурентни отрасли на селското стопанство външнотърговския баланс на България е отрицателен. До каква степен българското производство задоволява вътрешното потребление при 15 основни стоки и суровини от първа необходимост можете да прочетете тук. Особено дефицитни са българските свинско, лук, домати, праскови и др. Т.е. за да има повече родна продукция в големите търговски вериги липсва дори базовата предпоставка – да има стока. Производството на мляко, месо, плодове и зеленчуци спадна рязко в годините около приемането на България в ЕС. Повечето търговски вериги са тук много преди това. И ако някой си мисли, че техният бизнес е лесен и всичко опира до това да си сложат каквито си искат надценки нека си спомним колко от тези търговски вериги изчезнаха през годините – Карфур, Пикадили, Пени, Рода, Европа, Рамстор.
Стигаме до въпроса дали българските производители имат ограничен пазарен достъп до потребителя заради присъствието на големите търговски вериги? Делът на модерната търговия в България в пазара на дребно с хранителни стоки е 54%, по данни на FAS за 2018 г. Останалите 46% се държат от над 38 хил. малки магазини в страната. Специализираните магазини за месни и млечни продукти, зарзаватчийниците, преживяват малък ренесанс през последните десет години като броят им е нараснал със средно 20%, показват данните на НСИ. Извод може да си направи всеки.
В любимия пример, който дават министри и журналисти – Франция, дела на модерната търговия е 75% (FAS) и там наистина има много висока степен на концентрация при продажбите на дребно. Случаят у нас обаче не е такъв.
Така че какво би излязло от прословутите мерки в крайна сметка?
Ето ги тях накратко (почти пълния им текст може да се открие в Монитор):
Търговската площ в супермаркетите да се раздели наполовина за български и съответно чужди стоки при редица категории, сред които и месо и месни, мляко и млечни продукти, картофи, зеленчуци, консерви и др.
Предлаганите групи храни по ал. 1 се закупуват директно от производители с място на осъществяване на дейността на територията на областта, където се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.
В супермаркетите и в момента има категории от списъка, в които българските продукти преобладават и такива, в които делът им е под 50%. В това се уверява всеки, който води покупките на своето домакинство. Най-близкото до ума е, че ако щандовото пространство се раздели наполовина, една част от българските производители ще бъдат ощетени, а друга – облагодетелствани.
В някои направления стоките ще оредеят и ще поскъпнат, защото вътрешното производство изостава значително от потреблението.
Какво да кажем за директното закупуване на храните от производителя? Представете си как закупчиците на даден търговец обикалят като побъркани, за да приемат от 14 места по 50 чувала с моркови. Колко точно моркови и кога ще пристигнат на щанда? А ако 90% от производството на моркови е концентрирано на повече от 200 км от областния център ще има ли изобщо моркови в съответния град?
В крайна сметка дори да помогнат на единици, мерките ще навредят на много повече хора и бизнеси и върху това си струва да се помисли.
Достатъчно ли е родното производство, за да отговори на нуждите ни от храни?
В Европа някак свикнахме, че каквото и да ни се прииска за хапване е само на една ръка разстояние в супермаркета и то практически по всяко време на годината. Утрешният ден обаче може би крие изненади.
В разгара на кризата с разпространението на Covid-19 по света все по-актуален става въпросът до каква степен местното производство е достатъчно, за да задоволи вътрешното потребление. Подобни дискусии се водят в много страни по света. Само преди седмица в Обединеното кралство трима професори – Ерик Милстоун, Тим Ланг и Тери Марсден предупредиха Борис Джонсън, че е необходимо да бъдат въведени хранителни дажби за населението, за да се предотврати недостига на пресни плодове и зеленчуци. Подобна мярка, разбира се, изглежда крайна и би могла да има сериозни последици за вътрешната сигурност на страната. Това обаче не означава, че правителствата по света не трябва да обърнат по-сериозно внимание на реалната опасност, която затрудненото придвижване на стоки и блокирането на милиони хора по домовете им създава.
Вземаме повод от това, за да видим къде стои България по самозадоволеност на вътрешното потребление от храни. Самозадоволеността се определя като се изчисли процентното съотношение между вътрешното производство и вътрешното производство + вноса – износа.
Общата картина за страната изглежда добре. България задоволява на 170% калорийните нужди на населението към 2010 г. по данни на FAO. Може да се допусне, че този процент е доста по-висок към 2019 г. заради по-високото с над 1/3 производство на зърнени и маслодайни култури при почти неизменно производство на месо за периода и намаляващо население.
Това е добре, ако приемем, че диетата ни се състои основно от пържени филийки и съвсем малко бекон (образно казано). Ако слезем на ниво отделни хранителни стоки става ясно, че за да поддържаме балансирана диета външната търговия на страната трябва да върви безпрепятствено.
Ето какво показва разбивката по 15 храни, които съставят пряко или в преработен вид много съществена част от малката потребителска кошница:
Източник: собствени изчисления на база данни на ITC и МЗХГ;
* включва и търговията със сухо мляко на прах, което е приравнено в млечен еквивалент
От основните суровини българското производство е повече от достатъчно да задоволи вътрешното потребление при пшеница, царевица и слънчоглед. Положителен е балансът при фасула и яйцата. При останалите 10 стоки страната зависи от внос в различна степен. Особено слабо е вътрешното производство на месен протеин – свинско и птиче месо, които съставляват 64% от консумираното месо от домакинствата в България.
Ако световните търговски потоци не бъдат прекъснати и доставките са навременни няма да има никакъв проблем. Картината обаче не е точно такава. Съществуват няколко съществени риска:
- Вносът да се забави. Опашките по границите са само едната страна на въпроса. По-същественият проблем е, че шофьорите, които се прибират от чужбина се поставят под карантина често без да има кой да ги замести. Това означава не само забавени доставки на храни, но и на ключови за земеделското производство препарати, семена и пр. Резултатът от последното ще бъде, че производството вътре в страната също ще бъде застрашено;
- Поставянето на милиони хора в Европа под карантина ще забави работата по полето, а липсата на сезонни работници в големи страни-износители на пресни зеленчуци вече се отчита като сериозна заплаха пред световната търговия;
Това са само част от проблемите, които се очертават. Те обаче не са за пренебрегване. Например основен доставчик на свинско месо у нас е Испания с над 42% от вноса. Българските производители с години напред няма да могат да покрият евентуален дефицит особено с оглед на намаляване поголовието в страната заради АЧС.
Може би е време правителството да обърне по-специално внимание на тези въпроси. В противен случай наистина ще ни стане трудно да излизаме от вкъщи, но не заради забраните, а заради диетата с пържени филийки.
Автор: inteliagro.bg
Текстовете са препубликувани без изменения в тяхната цялост копирани от сайта на автора.
