Темата с двойния стандарт за българския потребител става все по-злободневна. Многобройни и противоречиви в тона и намеренията, са коментарите по нея. Ведомствените висши чиновници, в това число и министър Порожанов дават заявка, че от всички предприети мероприятия ще има положителен ефект. От друга страна са "потърпевшите" – българските купувачи!

В пространството се задават въпроси – Защо чак сега? Как ще накарате европейските производители да променят обидното си отношение? Ще се разгледа ли въпросът за разликите и в цените, не само в съдържанието на храните?

Не липсват и коментари, които с остротата си провокират още и още въпроси. Един от тях, написан от анонимен читател, цитирал публикация на Кеворк Кеворкян, е под материала на AGRO Journal – МЗХГ прави проверка на съдържанието на вносни храни. Ще има ли такава и за цените?, който ви предлагаме в пълния му вид, без редакторска намеса:

Оплакването на Борисов от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло. И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено. ***

По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа.

Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители. Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино.

Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал. Ето – това е истинският апартейд. *** Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова. Но не го е направила.

Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори. 

Изборният „апартейд“ обаче е друга тема. *** И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят. Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия: да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там. Тук – за местните аборигени, и там – за европейците.

За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите. Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги – дори да продават човешко месо с изтекъл срок. Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.

Друг коментар в социалната мрежа по повод същия материал, намеква за проява на демагогия:

На тези нашите някой вярва ли им? Ако вършеха нещо, до сега всичко щеше да е супер и този въпрос нямаше да стои на дневен ред. Вместо да са по затворите им се дава право да си продължат антинародната дейност. Смятайте, че в докладите вече е решено какво ще бъде написано.

Напълно заслужена обществена реакция, която без съмнение е породена от дългогодишното отношение към народния потребител, който освен различната по качество храна, "изяде" застояли меса, парафинирани плодове и зеленчуци от страни с либерално отношение към използването на химически препарати за растителна защита. За сладката американска ГМО царевица изобщо няма да се отваря дума. 

С кампанията, която всички се надяваме да доведе до промяна в отношението към България като пазар, ще е добре да започне мащабно разследване на всички пристигащи в страната храни, от всякакъв вид. Време е да се наложи и на месните производители висок стандарт и производство на достатъчно количество продукция, така че вносът да намалее в значителна степен.

Още едно място, където е спешно да се намеси държавата, отново в полза на обществото и на земеделските производители, е начина на изкупуване и препродаване на продукцията от труда на стопаните.

Темата с храните изобщо не се изчерпва само с уеднаквяване на съдържанието на няколко продукта внос от ЕС. Въпреки всичко кампанията е в този асект, и цялото общество очаква резултатите и бъдещите решения. Резултатите чакаме в периода 15-22 юни. Дано е добро начало! Г. Желязков

Междувременно вчера 31.05.2017 година се проведе кръгла маса на тема "Информиран или манипулиран е българският потребител относно качеството на храните". Целта на форума е да се намери решение как и с какво да се повиши нивото на информираност на потребителя, когато застане пред щанда за да избере храната си.

В социална мрежа екс министър Десислава Танева написа:

За мен категорично трябва подобрение на правната рамка на функциониране на агрохранителната верига. Предстои разглеждането на нов Закон за храните. Следва да го подобрим в посока развитие на стандартите като гаранция за очаквано качество от потребителя. Надявам се на ползотворна дискусия.

 

В дискусията взеха участие представители на Министерството на земеделието, храните и горите, Българска Агенция по Безопасност на Храните, Университет по хранителни технологии УХТ – гр. Пловдив, хранително-вкусова индустрия, консултанти по хранене към Министерството на здравеопазването и юристи.

Българската агенция по безопасност на храните започна на 29.05.2017 год. вземането на проби от храни от същите вериги и същите марки продукти с цел качествен и сравнителен анализ между предлаганите в България и тези от Западна Европа.

Инспекциите са продължение на сравнителния анализ за качеството на храни произведени от един и същ производител и предлагани, както на нашия, така и на пазара в различни държави членки на Европейския съюз. След като завърши окончателното вземане на проби от търговската мрежа на България, в БАБХ ще се проведе разширено заседание на работната група за двойствените стандарти, с участието на експерти БАБХ, M3 и външни експерти, която ще уточни вида на изследванията за всеки един продукт и лабораториите, в които ще бъдат извършвани сравнителните анализи.
 
Припомняме, че в периода 23-27 май 2017 година, експерти от БАБХ закупиха проби от три големи търговски вериги представени на пазара на цяла Европа. От Германия и Австрия са взети общо 31 броя проби. Подборът на храните е определен по популярност и търсене сред потребителите на дадена храна, като важен елемент при подбора е и това, дали е предпочитана от деца и подрастващи. Обект на изследването са и храни широко рекламирани и разпространявани в по-голяма част от пазара на ЕС.
 
Съгласно проучването и анализа, направени от работната група в БАБХ бяха определени и взети следните групи и брой храни, които да бъдат подложени на изпитване: месни продукти – 6, млечни продукти – 8, шоколадови изделия – 7, безалкохолни напитки и плодови сокове – 7, храни за бебета и малки деца – 2, маргарин – 1.

Снимка: http://www.internationalsupermarketnews.com/news/21213