През февруари се торят житните, режат се лозя и овошки, сеят се ранни зеленчуци
Азотното подхранване на житните е най-важната агро практика на зърнопроизводителите през февруари. В краен случай, наторяването може да се измести и в първи дни на март, ако времето е неблагоприятно. Метеорологичните прогнози за февруари 2016 г. обаче сочат, че през месеца ще има идеални условия за подхранване с азотни торове. За целта е необходимо снежната покривка да не е по-голяма от 5 см, времето да е влажно, а температурите да не са толкова ниски, че повърхността на почвата да е замръзнала.
Правилото при подхранване е да се започна от по-слабите посеви, а последни да се подхранят най-силно развитите. Азотът е необходим на житните, тъй като те са изтощени от зимата, въглеродните им запаси са изчерпани. Наторяването им през февруари е една от гаранциите за по-високи добиви.
За да се определи точното количество амониева селитра, от което имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ. Наблюденията на агрономите са, че това се прилага от по-малко от половината производители. Анализът ще покаже и запасеността на почвата с фосфор и калий. Фосфорното торене повишава добивите, подвижния и усвоим фосфатен запас в почвата. Той, както и калият, се внасят предсеитбено. Фосфорът спомага за вкореняването на пшеницата, като ускорява растежа на кореновата система, повишава студоустойчивостта и сухоустойчивостта ѝ, прави растенията по-устойчиви на полягане, увеличава продуктивната им братимост, намалява отрицателния ефект от едностранното азотно торене. При недостиг на калий растежът на пшеницата се задържа, студоустойчивостта й намалява, засилва се опасността от полягане. Добивът също намалява. Калият подобрява и усвояването на азота.
При определяне на торовата норма се има предвид и дали е извършено азотно подхранване при сеитбата. Правилото е, че при засяването се внася 1/3 до 1/2 от азотния тор.
Примерните норми за подхранване на пшеницата са 30-35 кг/дка амониева селитра (около 15 кг/дка при извършено предсеитбено торене). При ечемика са 25-30 кг. Използването на карбамид е оправдано само при кисели почви, като внасянето му не бива да става, ако температурите са над 5 градуса. Този тор е по-добре да се използва при сеитбата, отколкото за пролетно подхранване.
Февруари е подходящият агротехнически срок за сеитба на овес, фий, грах. Освен като самостоятелни посеви, те могат да бъдат отгледани в смески за получаване на висококачествено сено. Най-популярната едногодишна бобово-житна смеска е фиево-овесената. Единично или в смеска, те се засяват при първа възможност за работа на машините на полето.
Пролетният фий има слабо полягащо стъбло и затова често предпочитани са фиево-овесените смески, в които овесът играе и ролята на опора. Смеската на семената в теглово отношение са 3:1 на по-богатите почви и 4:1 на бедните или 14-16 кг фиево и 4-5 кг овесено семе. Най-добре е сеитбата на двата компонента да се извършва едновременно, но с две сеялки, поради физическите особености на семената. Ако почвата не е подхранена със суперфосфат предишната година, със сеитбата се внася гранулиран суперфосфат.
Източник: Агро Пловдив, 2 февруари, 2016 година
Снимка: blog.aquatrols