Когато лидерите браншовици говорят се предполага, че на първо място изказванията са изцяло предназначени за защита на интересите на бранша, от който са излъчени да ръководят. Принципите на такова лидерство, налагат пълна подкрепа към членовете във въпросния бранш и безусловно намерение, бизнесът им да се развива, процъфтява и да пълни джобовете им. 

В предните няколко дни, в медийното пространство изпъкна един от популярните браншови ръководители – г-н Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и председател на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България (НАРМОБ).  С няколко свои изказвания, буквално взриви емоциите в животновъдния бранш. Настъпи болно място на говедовъдите, обезкуражи овцевъдите и  заяви, че иска работна ръка от чужбина.

По негово мнение  в  сектор "Овцевъдство" има дефицит от минимум 1000 работници. Според Караколев, дефицитът с лекота ще се покрие от безработни от близки и далечни страни. За да "опече" работата с работната ръка, браншовия лидер е изпратил писмо до Министерството на труда и социалната политика с искане да бъде разрешен вносът на работници. 

Ние предлагане не само бесарабски българи от Молдова и Украйна да идват да работят у нас, но и от бившите съветски републики“, коментира той.

Интересно е обаче, защо пък няма желаещи българи да се трудят в родните ферми. Според Караколев заплатите са добри – 600-700 лв., ако цялото семейство се "цани" нещата отиват в границите на 1300-1400 лв. В такива условия вероятно ще работят и чуждестранните фермерски работници. Излиза, че нашите хора са глезени и защо не неблагодарни, като отказват работата и отварят "трудова дупка".

Не е лъжа, че квалификацията и трудовата дисциплина на работниците в сектора са сведени под критичния минимум, с което проблемите на фермерите лавинообразно водят до колапс на бизнеса им. Обаче кой млад, образован и трудолюбив човек ще работи в мизерни битови условия и с такава заплата? Има изключения, да не се засягат онези, на които работна ръка не им липсва. 

Ще каже някой, е то за овчар каква пък квалификация, какво образование… Трябва, и едното и другото. В развити страни с традиции в животновъдството, фермерите инвестират в разнообразни техники за грижи. Дали ще купуват специално обучени овчарски кучета, дали ще следят стадото с дрон, GPS, нещо друго технологично… все неща прилежащи на напредващата цивилизация. Изключено е да се допусне, че стопанството може да се повери на невежи, мързеливи или крадливи индивиди. За да се избегне подобно нещо, персоналът се подбира с критерии – образование, ниво на отговорност и, в чудесен случай, опит.

Една от ключовите инвестиции на умния бизнесмен, в който и сектор на икономиката да развива бизнес, е в кадрите, които ще работят за него. Всеки знае какво следва от това – условия, заплати, модернизация, правила, спазване на всичко това и пр. 

Целта на коментара не е да засегнем фермерите или когото и да е друг, а да се покаже безсилието и идейната немощ на водещите фигури в животновъдния бранш да се справят със ситуацията.

Друго изказване на г-н Караколев засегна, с основание, говедовъдите, като с думите си подцени техните сериозни проблеми.  

Напоследък се наблюдава една тенденция в бранша, че едва ли не има криза затова, че кравето мляко падна с 10 ст. Аз не виждам криза. Надявам се, че при цената на овчето мляко няма да има някакви колебания. 


Падането на цената на кравето мляко, което доведе до отчаяние говедовъдите, браншовия лидер обясни по прост начин, който на практика показва и отношението му към "братския" сектор.

Преди около 3 месеца се създаде криза за краве масло не само в страната, но и в целия ЕС. Веднага дойде и кризата за краве мляко. В един момент пазарът се задоволи и нормално суровината, от която се получава кравето масло, да се върне на старите равнища. Аз не виждам криза. 

Проблемът остава по региони, с невъзможността на някои от преработвателите да изкупуват тази продукция или поне да я изкупуват на хубави цени. Тяхното обяснение е, че нямат пазар и имат много залежала стока.


Това означава, че мандрите пращят по шевовете от преработена суровина, която обаче не е ясно от къде е дошла, след като преди дни, протестиращи животновъди от сектора, обвиниха мандрите в това, че използват евтини заместители вместо сурово мляко, картелно поведение и меко казано саботаж на родното фермерство. Цената, разбира се е ключовия момент – или не купуват, или купуват на безценица. Това изобщо не е "оферта", казано на уличен език. Това е обикновено изнудване, което пък се ползва с високопоставена закрила. В обществена тайна се превърна съмнението, че правилата се определят от лоби, "близко до сърцето" на аграрния отрасъл.

Последния "гвоздей" г-н Караколев заби в разпънатото тяло на българско овцевъдство, като изрази категорично мнение, че:

Твърдението, че България може да изнася агнешко месо за Арабския свят, с една дума е популизъм. В близко време ние не можем да бъдем такъв конкурентен вносител на държави като Австралия и Нова Зеландия. Безсмислено е да се правят такива илюзорни приказки, които стигат до фермерите и те започват да очакват и да се надяват. 

 Там се внася агнешко, което се продава за 4-4.50 долара/кг. Това е абсурдна цена за българското агне. За да се класираме, трябва да произвеждаме  някакъв скъп продукт, а агнето само по себе си не е скъпо. 

 Австралия изнася месечно около 3 млн. агнета, Румъния – 10 млн. агнета, а ние 1 млн. агнета. Затова не сме интересни. Не можем да поддържаме такива големи количества. Дори ако има пазар ние не можем да изнасяме повече от 50-70 хил. агнета.

Тук за съжаление съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и председател на Националната асоциация за развъждане на млечни овце в България (НАРМОБ) има известно право. Фактите са си факти, цифрите красноречиви. Но и естествено родения въпрос "Защо?", на фона на реалностите, също виси със застрашителна сила над главите на браншовиците, без изключение.

Кой е отговорен да насочва фермерите в това какви животни да отглеждат, така че да са ефективни, а не само да пълнят бройката в асоциациите с непродуктивни, одобрени като подходящи за финансиране с държавни пари по странни причини, животни? 

Няма продукт, защото не се произвежда – простичко е, а не се произвежда защото няма пазар и добра цена. Така колелото се завърта, усуква се по средата и добива формата на знак  за безкрайност.

Това колело трябва да се прекъсне не с констатации "бомби", а със сериозна, целенасочена и отговорна работа. Скоро и субсидиите ще пресъхнат, най-вече за хилядите в схемите. За единиците… няма да се тревожим, те се постараха съвестно да въвлекат мнозинството във въртележка на безхаберното субсидирано житие, че да си вържат… положението

От всичките "страстни размисли" се налага извод, доволно прост –  хвърлят се усилия в "сеене на семена върху скала", а след това с три изречения трагичното положение в животновъдството се обяснява… на лековерните. 

Георги Желязков