В редакционната поща получихме тревожно писмо, от което разбрахме, че:
"… днес е проведено заседание на Съветa по продукти за растителна защита към БАБХ, на който се е обсъдило и приело предложение за разрешаване на продукти за растителна защита за пускане на пазара за ограничена и контролирана употреба на ПРЗ с активни вещества тиаметоксам, клотианидин и имидаклоприд (от групата на неоникотиноидите).
За съдействие по изясняване на информацията се обърнахме към г-жа Албена Симеонова от "Българска асоциация биопродукти". Въпреки натоварения си график тя реагира веднага, предоставяйки на AGRO Journal писмото до проф. д-р Христо Бозуков, Министър на земеделието и храните, и д-р Дамян Илиев, Изпълнителен директор на БАБХ. В него по категоричен и аргументиран начин са изложени вредите от разрешаването на свръх отровните химикали.
Предлагаме пълния текст на писмото:
До:
проф. д-р Христо Бозуков,
Министър на земеделието и хранитед-р Дамян Илиев
Изпълнителен директор, Българска агенция по безопасност на храните20 март 2017 г.
Относно: Забрана на вредни за пчелите пестициди
Уважаеми проф. д-р Христо Бозуков,
Уважаеми д-р Илиев,Обръщаме се към Вас във връзка със срещата на Съвета по продукти за растителна защита към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), която ще се проведе на 20 март 2017 г., както и във връзка със срещата на Постоянния комитет по растения, животни, храни и фураж, която ще обсъжда законодателство регламентиращо препарати за растителна защита по време на сесията си между 22-23 март 2017 г.
От страна на Министерство на земеделието и храните по различни поводи се заявява, че пчеларството е приоритетен подотрасъл в животновъдството и в същото време се предприемат действия реално застрашаващи живота на пчелите и водещи до ежегодно отравяне на хиляди пчелни семейства. Основните загуби на пчелни семейства се дължат на отравянето с пестициди, особено с неоникотиноиди. През 2016 г. загинаха много хиляди пчелни семейства, в т.ч. зимно-пролетната смъртност 2016 – 2017 г. е изключително голяма. В много пчелини загиналите пчелни семейства са 50 – 60 – 80%. Има случаи на 100% загинали пчелни семейства. Много голяма роля за това имат внесените в кошерите през лятото на 2016 г. от пчелите сублетални дози пестициди с прашеца и нектара.
Считаме, че е недалновидно да се мисли само за зърнопроизводството. Пчелите са основните опрашители в природата. Те осигуряват 1/3 от храната ни, а по този начин осигуряват и хранителната ни независимост – нещо изключително важно в днешните смутни времена. Да не забравяме, че пчелите са решаващ фактор за поддържане на биологичното разнообразие и за екологичното равновесие. На земята няма друго живо същество толкова важно за осигуряване на биологичното разнообразие и на разнообразната ни храна.
От друга страна опитът от внесените през 2016 г. неоникотиноиди показа, че БАБХ не е в състояние да осигури задължителната „ограничена и контролирана употреба” на внесените неоникотиноиди – задължение поето при допускането на изключение към забраната за употребата на тези активни вещества (т.нар. дерогация). През 2016 г., БАБХ не можа да осигури проследимост на внесените неоникотиноиди до ниво фермер и конкретни площи засети със семена обработени с неоникотиноиди.
При това положение считаме за недопустимо да се правят постъпки за разрешаване на внос на неоникотиноиди през 2017 г.
С това писмо, бихме искали да Ви призовем да подкрепите въвеждането на пълна забрана на активните вещества имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, както и да подкрепите пълното прилагане на Насоките на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) за извършване на оценка на риска по отношение на пчелите, когато се оценяват всякакви видове разрешения за употреба на пестициди в ЕС.Неоникотиноидни пестициди
През 2013 г. Европейският съюз (ЕС) ограничи използването на имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, въз основа на високия риск, който те представляват за пчелите. В ЕС бяха забранени третирането на семена от слънчоглед, царевица, рапица и пролетни зърнени култури, както и пръскането на привлекателни за пчелите култури преди и по време на цъфтеж. Въпреки това, широка гама от приложения на тези препарати остават разрешени.Оттогава все повече научни доказателства потвърждават вредата на тези активни вещества. Преглед на литературата, извършен от Томас Ууд и Дейв Гулсън, от Университета в Съсекс през 2017 г., показва, че неоникотиноидните пестициди, включително имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, изострят здравословните проблеми на пчелите и допринасят за спадовете на диви пчели. Прегледът прави анализ на нови данни от стотици проучвания и показва, че тези химикали не застрашават само пчелите, но и много други видове, включително и пеперуди, птици и водни насекоми, с възможни верижна реакция по хранителната верига.
Нещо повече, канадските власти наскоро предложиха приемането на забрана за имидаклоприд, въз основа на риска, който активното вещество представлява за водни насекоми като еднодневки и мушици, които са важни източници на храна за риби, птици и други животни.
EFSA публикува редица доклади, показващи, че останалите разрешени употреби на имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам или представляват висок риск за пчелите или високият риск при тези видове употреба не може да бъде изключен. През август 2015 г. , EFSA заключи, че разрешената употреба на тези вещества за листни приложения застрашава здравето на пчелите. През ноември 2016 г. , EFSA също така потвърди, въз основа на изследвания, представени от страна на индустрията, че разрешените употреби на имидаклоприд и клотианидин за покриването на семената и гранули са еднакво проблемни. EFSA не извърши оценка на разрешените употреби на тиаметоксам като покриването на семената и гранули, тъй като производителят, Syngenta, не успя да представи необходимите данни.
В светлината на последните научни доказателства и ясната оценка на EFSA, ЕС трябва да предприеме действия спешно да забрани всички видове употреби на имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам.
Документ EFSA Ръководство за оценка на риска за пчелите
Тревожен е фактът, че тези три активни вещества на пестициди не са единствените, които представляват висок риск за пчелите. Делтаметрин, циперметрин и хлорпирифос, например, също демонстрират остри отрицателни въздействия върху пчелите при ниски концентрации, както и влияние върху тяхното здраве, в резултат на хронично излагане. Заявленията за подновяване на разрешителните им за употреба в ЕС са в процес на преразглеждане. В миналото, ЕС разрешаваше такива вредни за пчелите пестициди на базата на непълна оценка на риска, който не успяваше да идентифицира сублетални и хронични ефекти върху медоносни, земни и несоциални пчели. Нов документ с насоки на EFSA, приет през 2013 г., взема предвид тези въздействия на активните вещества на пестициди. Този документ е резултат от задълбочен научен труд и усилия за пример от страна на EFSA да работят със заинтересованите страни и независими експерти, които да включат най-новите научни познания в областта.
В допълнение към оттеглянето на разрешенията за пускане на пазара за имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, ние ви призоваваме да подкрепите пълното прилагане на Насоките на EFSA от 2013 г. за оценка на риска при пчелите по отношение на всякакви видове приложения на пестициди в ЕС.
Пчелите и другите опрашители остават под заплаха в Европа. Докато един единствен фактор не може да бъде обвиняван за спада в популациите, премахването на употребата на пестициди, които представляват пряка опасност за опрашителите е от решаващо значение. Тяхната забрана е постижима и ефективна стъпка към защитата на здравето на тези така важни за хранителната ни система видове.
С уважение,
Българска асоциация биопродукти, представлявана от Албена Симеонова
Фондация за околна среда и земеделие, представлявана от Пепо Петров
„Грийнпийс“- България, представлявана от Деница Петрова
Сдружение за биологично пчеларство, представлявано от Петко Симеонов
Конфедерация на българските пчелари, представлявана от Илия Цонев
Екологично сдружение „За Земята“, представлявано от Ивайло Попов
