Пеньо Лазаров: Залагайте на качествена продукция, а не на субсидиране!

На страниците на AGRO Journal често публикуваме материали, касаещи сектор "Пчеларство". По реакциите от тези публикации е видно, че интереса е голям, особено предвид динамиката в сектора – промени в Наредба № 10, алтернативни методи за пчеларство, биологично пчеларство, инвестиции, цени на продукцията, пазари и пр.

За коментар по тези въпроси ще си поговорим с г-н Пеньо Лазаров.

Пеньо Лазаров е на 33 години, от гр. Берковица. От 2000-ната година започва да се занимава с пчеларство, а от 2010-та практикува мобилно пчеларство. Стартира бизнеса си с един кошер, не е наследствен пчелар.

Трудно ли е да си пчелар в България? Колко голям е Вашият пчелин?
Няма нищо лесно на този свят! Като всяка една професия и този занаят има своите тънкости. В момента пчеларствам с 200 бр. основни семейства разположени в 6 фургона и 50 бр. помощни семейства.

Как гледате на призива за сдружения в сектора?
Аз, членувам в берковското сдружение „Еко Берк Мед“, което сдружение е към федерацията на българските пчелари. Заедно с колегите продаваме произведената продукция, купуваме инвентар, твърда храна и препарати за третиране на пчелните семейства (дори си организираме често банкети). Ако във всяка една община има пчеларски дружества като нашето или по- организирано, пчеларството ще е много по- лесно. За националните браншови организации не искам да говоря, защото са 28 на брой. 90% от тях са с по 20 члена и нищо не правят за българското пчеларство.

И организации ще могат да участват в пчеларската програма

В предварителния ни разговор стана ясно, че практикувате от години мобилно пчеларство. Кажете ни повече подробности за този метод. Какви инвестиции са необходими? Какво оборудване?
В района, в който пчеларствам има две основни паши: акациева и липова, които са несигурни всяка година за добив на мед, затова си принудих да премина на подвижно пчеларство. Превозвам кошерите на 70- 80 км в Златията на слънчогледова и полска билкова паша ( като магарешки бодил, овчарски босилек, люцерна и т. н.). В момента разполагам с 6 фургона, които побират по 33 бр. пчелни семейства. Всеки фургон съм го закупили на средната цена от 1500 лв., а за да бъде преправен в пчеларски са необходими още около 2500 лв. Без да смятаме личния си труд. За да оборудваме пчелина си да бъде мобилен ни бяха нужни 24 000 лв. На този етап нямаме собствен превоз (камион или трактор) и плащаме на превозвач. Транспорта на пчелните семейства ни излеза не по- малко 3 000 лв. на година.

Мобилно пчеларство – ДА или НЕ! Колко струва и за кого е подходящо?

Какви са най-съществените ползи и трудности при този метод?
Ползите са, че добива ни се увеличава почти двойно, средният добив ни е около 50 кг на пчелно семейство. Семействата се запасяват с достатъчно мед и прашец, за да презимуват и да се развият успешно през пролетта, с което не инвестираме в захарен и инвертиран сироп. Трудности много! Една безсънна седмица в прекарване и една в прибиране на пчелните семейства, охрана на пчелините, осигуряване на вода за пчелите, и т. н.

Какъв е икономическия ефект в сравнение с конвенционалното пчеларство?
Както писах добива е почти двоен, инвестицията за подхранване по-малка.

Различна ли е продукцията като качество? С какво се различава?
На този етап изкупуващите фирми на мед в България не оценяват качественият мед и за да сме конкурентноспособни се стремим да увеличим продукцията.

Каква, според Вас е разумната цена на меда? Какви са най-честите нарушения и заблуди спрямо потребителите?
Разумната едрова цена според мен трябва да е между 5-8 лв. зависи от качеството, а цената на дребно трябва да е от 7 до 12 лв. За нарушения и заблуди спрямо потребителите не съм запознат, защото не правя такива, същия мед който продавам на клиентите си, го яде и детето ми. Бих препоръчал на българите, за да ядете качествена храна пазарувайте директно от производителите, поне аз така правя и ненабутвайте пари на прекупвачи и търгаши.

До каква степен, според Вас ще повлияят промените в Наредба №10, които предвиждат пререгистрация на пчелите и тълкуването им като животновъдни обекти, което пък ще доведе до задължението да бъдат изнесени извън населените места, поне за тези, които разчитат на европейски субсидии?
Чрез промяната на наредба №10 се цели да бъдат затрити малките и средни пчелини като във всички други сектори да бъде заличен малкия и среден бизнес.

Коментари на пчелари по Наредба №10

Вие участвате ли в европейските програми?
Не! Неучаствам.

Чувствате ли се готов да продължите бизнеса си без субсидиране?
Аз, до сега не съм получавал субсидии, освен смешната минимална субсидия по de minimis. Българският пчелар, фермер или животновъд трябва да разбере, че в едно стопанство трябва да залага на качествена произведена продукция, а не на субсидиране! Практиката доказва, че субсидаджийте до 5-6 години умират.

Любопитна тема е и т.н БИО продукти. Какво е вашето мнение и отношение към биологичното пчеларство?
До момента повечето БИО пчелари не са такива заради самото БИО производство, а заради субсидията от 25 евро на пчелно семейство. Я да се спре субсидията от 25 евро, за да видим колко ще останат.

Какви са Вашите впечатления от пазара на пчеларска продукция? Къде намирате Вие пазар? Как и къде могат да Ви намерят вашите клиенти?
Фирмите, изкупуващи мед в България са си направили картел и подбиват рязко изкупната цена на меда, с лъжата че купуват по- евтин украински мед.

Въпреки сериозността на нашия разговор, традиционно моля гостите ни, да споделят с читателите своя или любима рецепта, в която се използва… мед и пчелни продукти, във вашия случай. Има ли вариант, в който да са вредни или опасни пчелните продукти?
Аз, ям мед и пчелни продукти постоянно. Моят съвет е: ЯЖТЕ МЕД И ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ ЗА ЗДРАВЕ, А НЕ КАТО ЛЕКАРСТВО!!!