Зеленчуците са взискателни към съдържанието на хранителни вещества в почвата. Изграждането на кореновата и листната система за сравнително кратък период от време е възможно само при наличие на достатъчно хранителни вещества в почвата.
Освен вода, растенията усвояват от почвата азот, фосфор, калий, калций, магнезий, сяра, желязо и малки количества манган, мед , молибден и цинк (микроелементи). Между микроелементите, които участват по-активно при растежа и развитието на растенията на първо място са бора, медта, молибдена и мангана.
Недостигът на бор влошава образуването на прашеца и опрашването. Причинява изменения на големината, формата и оцветяването на листата и понякога на вегетационният връх.
При недостиг на мед растенията се развиват по-слабо. Често се наблюдава хлороза и по-слаб тургор. Кореновата система се развива по-слабо.
Недостигът на манган причинява хлороза. При недостиг на молибден се забавя синтеза на аминокиселините и белтъчините. Листата са по-светлозелени.
Макар, че всички изброени елементи имат значение за живота на растенията, най-важни са азотът, фосфорът и калият.
Азотът е достъпен за растенията само във формата на минерални съединения (във вид на соли на азотната киселина и амония). Той влияе върху растежа и нарастването на вегетативните органи – стебла, разклонения и листа. Всички растения реагират много бързо на азотно торене. При недостига му листата са бледи, растежът силно се забавя и растенията може да загинат. При нормално азотно хранене растенията имат засилен растеж, листата са с интензивна зелена окраска, узряването на плодовете става по-рано и добивът забележително се увеличава. Излишъкът на азот предизвиква прекомерно разрастване на листата и забавяне на узряването.
Фосфорът влиза в състава на нуклеопротеидите, фосфатидите, редица ферменти и витамини. Участва в най-важните процеси на жизнената дейност на растенията. Той се съдържа в най-големи количества в онези органи и тъкани, които имат най-интензивна жизнена дейност, – върховете на нарастване, цветовете, плодовете, клубените и семената . Фосфорът помага за повишаване на захарното съдържание и скорбялата. Подобрява развитието на кореновата система, ускорява узряването и повишава добива и качеството на семената.
Недостатъчното фосфорно хранене причинява по-слабо развитие на кореновата система. Растенията остават по-дребни, тънкостеблени. Листата придобиват синьозелен или тъмнозелен цвят с бронзов или червеникав оттенък със завита периферия. Закъснява цъфтежа, плододаването и узряването. Добивите са ниски и плодовете са с лошо качество.
Когато растенията изпитват недостатък на фосфор в ранните етапи на живота си, то в последствие този недостиг не може да се компенсира. Поради това, голямо значение придобива достатъчното количество на фосфора в периода на появата на пониците.
Калий. Участва при образуването и предвижването на въглехидратите в растението, като играе важна роля в процеса на фотосинтезата. Активизира дейността на много ферменти и повишава водното съдържание на протоплазмените колоиди. При нормално калиево хранене растенията по-леко понасят краткотрайни засушавания. При недостиг на калий тези процеси се подтискат. Калият се натрупва в младите тъкани и органи, където обмяната на веществата и деленето на клетките е интензивно. Спомага за по-бързо формиране на плодовете. В плодовете на динята калият е повече от азота и фосфора.
Калиевото гладуване най-често се появява в по-ранни фази от развитието. Най-често се изразява в появата на жълто кафяв пригор по края на листата. Най-напред това се проявява при старите листа, а по-късно и при младите. Недостигът, който растенията изпитват в ранните фази на развитие, не може да се компенсира чрез внасяне на калиеви торове в по-късни фази. За това е необходимо внасянето на калиеви торове в почвата още преди сеитбата или преди засаждането.
На тежки почви се внася с основната обработка, а на по-леки предсеитбено.
Източник: Интензивно Зеленчукопроизводство
Автор: Ива Генкова
Издател: ИК „Еньовче“
