Институтът за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро по пример на Европа, на свой ред са изготвили въпросник по Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., който да се превърне в пътеводител за браншовици и фиермери. Целта е да се подготвят конструктивни, целенасочени и най-вече ефективни дебати по новите агро стратегии в бъдещата политика.

Това е начинът всеки ангажиран в селското стопанство да вземе отношение, което ще бъде регистриано и в случай, че не бъде взето предвид ще може да се прояви известна претенция. Проявата на апатия към предстоящите дебати няма да помогне на бъдещето на селскостопанския отрасъл, обратното – по-голямата активност ще покаже, че България има визия как да се провежда общата европейска агро политика.

Крайният срок за попълване на въпросника публикуван на www.bcap.bg, е 26 Юни.

Запознайте се с всички включени въпроси:

I. Структура на ОСП след 2020 г.
1. Сегашната структура на ОСП я разделя на два стълба – Първи (директни плащания и пазарна подкрепа) и Втори стълб (Програма за развитие на селските райони). Смятате ли, че сегашната структура отговаря на нуждите на ОСП? Какво ви липсва или смятате за излишно в сегашните насоки за подпомагане?

2.  Смятате ли, че трябва да се промени съотношението във финансирането между Първи и Втори стълб (в момента приблизително 75:25)? 

3. Възможно ли е Р България да иска Схемата за единно плащане на площ да се прилага и след 2020 г.? Готови ли сме да преминем към схемата за основно плащане?

4. Трябва ли да се елиминира напълно възможността за национално съфинансиране, която позволява на по-богатите държави в ЕС да увеличават несъразмерно подпомагането за своите фермери?

5.  Къде и как виждате ролята на механизмите за управление на риска – в Първи стълб и задължителни за прилагане, или във Втори и доброволни за прилагане?

6. Управлението на риска според вас трябва да бъде на ниво държава членка чрез фонд, който се активира при катастрофични събития и пазарни кризи, или на ниво стопанство, което да бъде застраховано срещу индивидуални рискове (защита на добив/доход, др.)?

7. Ако приемем, че бюджетът на ОСП е фиксиран, то от кои мерки и схеми за подпомагане следва да се отделят средства за финансирането на управлението на риска?

8. „Позеленяването на ОСП“ е изискван от обществото, необратим процес. Къде според вас е мястото на „зелените“ плащания в структурата на ОСП?

II.         Първи стълб (ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ)
1. Нужна ли е промяна в дефиницията за активен фермер и кой трябва да получава подпомагане?

2.  Нужен ли е таван на плащането на ниво стопанство и какъв трябва да бъде той?

3. Необходимо ли е допълнително подпомагане за по-малките стопанства и под каква форма (преразпределително плащане до определен размер на стопанството или друг механизъм – какъв би могъл да бъде той)?

4. Директните плащания на площ в голяма степен изтичат към собствениците на земя, което ограничава ролята им на подкрепа на доходите на земеделците. Трябва ли според вас този начин на плащане да бъде заменен и ако да с какво?

5. Подкрепяте ли позицията, че мерките за управление на риска в стопанствата трябва да заменят директните плащания, а директни плащания да се получават само от стопани, които прилагат конкретни практики благоприятни за околната среда, климата и природните ресурси?

6. Световната търговска организация, в която членува ЕС, забранява подпомагане, обвързано с производството (напр. на литър мляко, кг. месо и пр.). При това положение трябва ли да се запази обвързаната подкрепа на единица площ и глава животно, или тя може да бъде заместена с други инструменти за подпомагане на чувствителните сектори? Какви могат да бъдат тези инструменти?

III. Втори стълб (РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ)
1. Смятате ли, че в сегашния си вид инвестиционните мерки в ПРСР трябва да останат?

2. Бихте ли подкрепили идеята инвестиционните мерки да бъдат заменени с мерки, улесняващи инвестиционното кредитиране (финансови инструменти за поемане на лихвата, гаранции, пр.);

3. Нужно ли е в ПРСР да има такава палитра от мерки или те трябва да са малко на брой, но по-целенасочени?

4. Необходим ли е по-голям фокус в ПРСР за обществени услуги за дейности извършвани от фермерите и благоприятстващи климата, околната среда, опазване на биоразнообразието, подобряване на почвите, ограничаване въглеродните емисии и пр.?

5. Необходимо ли е задълбочаване ролята на ПРСР по отношение храните, хранителната верига и ролята на фермерите в нея?

6. Ако можете да изберете само три приоритета, които според вас трябва да бъдат най-силно застъпени в новата ПРСР, кои биха били те?

• Инвестиционни мерки в стопанствата;
• Кредитни и гаранционни схеми за стопанствата;
• Развитие на допълнителни услуги и дейности в селските райони;
• Установяване на стопанства на млади фермери и приемственост в стопанствата;
• Дейности, благоприятстващи климата, околната среда, опазване на биоразнообразието, подобряване на почвите, ограничаване въглеродните емисии;
• Управление на риска;
• Качество на храните, хранителна верига и засилване ролята на фермерите в нея;
• Иновации и развойна дейност;
• Образование, обучение, обмяна на опит в стопанствата;

IV. Пазарни мерки
1.  Кои според вас са най-успешните пазарни мерки, които се прилагат в Р България?

2.  До колко ефективни като цяло са заложените в сегашната ОСП мерки за интервенция на пазара, особено с оглед на изминалите няколко кризи?

3.  Одобрявате ли схемите Училищен плод и Училищно мляко и ако не, то какво трябва да се промени в тях?

4.  Нужни ли са отделни програми за подпомагане, като например тези в лозаро-винарския сектор, пчеларство и др. или те трябва да са част от ПРСР?

5.  Правилно ли би било тези програми да се менажират на ниво ЕК и да са общи за всички или да продължат да се прилагат както досега?

6.  От кампания 2016 в Р България се прилага т.н. финансова дисциплина – процентно намаление на директните плащания, като средствата се включват в Резерв за кризи в селскостопанския сектор. Това трябва ли да се запази?

V. Отворени въпроси и опростяване
1. Ако има важна за вас тема, която е пропусната в настоящия въпросник, моля посечете я, заедно с възможното според вас решение.

2. Ако имате конкретни предложения за опростяване действието на схемите и мерките за подкрепа в ОСП, които се прилагат в момента, можете да ги дадете по-долу:

3. Ако имате конкретни предложения за опростяване механизмите за контрол в ОСП с цел намаляване на административното бреме върху фермерите, можете да ги напишете.