Интервю на Спас Кузов (Главен редактор) за www.plovdiv-press.bg с оригинално заглавие: Проф. Христо Бозуков пред Plovdiv-press: Операция „Зърно“ е политически PR

– Проф. Бозуков, налага ли се държавата да купува зърно за над 1 млрд. лева. Много земеделци твърдят, че това е спорна операция, която само ще натовари бюджета, а също крие риск да се запасим с лошо зърно?

– В случая се търси по-скоро политически, а не икономически ефект.

– Тоест „дайте да дадем!“?

– Лошото е, че много хора разбират безсмислието на едно такова действие, докато само в правителството, като че ли не искат да разберат за какво става дума. А най-лошото е, че не искат да се вслушат в хората, които разбират от тази материя.

– Какво казват хората, които разбират?

– Казват, че миналата година имахме най-добрата реколта от много години насам – над 7 млн. тона добив на пшеница, при положение, че зърненият баланс на България е около 1,5-1,6 млн. тона. Докато бях министър директорът на дирекция „Растениевъдство“ ми предоставяше ежемесечна сводка за движението на основните зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, рапица, слънчоглед. От 7 млн. тона, към момента на напускането ми през декември оставих баланс към 4 млн. тона пшеница. Сега са около 3 млн. Точно този факт не може да обясни защо трябва да изкупуваме зърното в този момент. Още повече, че и в Държавния резерв има количества за около година, като там зърното се обменя на партиди, според датата на годност. Примерно за тази година е предвидено да се смени партидата на около 6 хил. тона. А сега решават милион и сто хиляди тона само пшеница да изкупят, което е безсмислено.

– Може ли тази пшеница да се съхрани в добро качество?

– Може, но ще трябват още милиони разходи за съхранение. Зърното ще се изкупи и ще си остане при производителите, а първоначалните сметки на хора от бранша показват, че поне още сто милиона лева ще трябват за съхранение. И това са минимални сметки по 5 лева на тон за съхранение – да не мухлясат, да не се подпалят, навлажнят. Но и това не е най-важното.

– А кое е най-важното?

– Кой земеделски производител ще се съгласи, първо да продаде на по-ниска цена от пазарната в момента, и второ – да съхранява огромни количества зърно, след като след около четири месеца идва новата реколта и няма къде да съхранява новото зърно?! Какво ще правят хората с новата си реколта? Под открито небе ли ще я съхраняват на купчини?

– Какво прогнозирате?

– Че зърното, изкупено на високи цени, след по-малко от половин година ще трябва да го продаваме на загуба, за да освободим място за новата реколта. Защото, както казах вече, в момента не виждам земеделец, който да си даде зърното на борсови цени. Сега борсовите цени са 500 лева за тон, а пазарните са от 600 лева нагоре.

Български стопани в момента изнасят на 620-650 лева на тон. Още повече, че голяма част от зърното е изкупено, наши производители имат фючърсни сделки, сделки на зелено

Наскоро се видях с голям производител и докато си говорихме на три пъти купувач му се обади и му вдигна цената с по 20 лева на тон. Как при това положение очаквате, че хората ще си продадат зърното на държавата, при положение, че може да хванат много добра цена за кратко време. Дори и най-патриотично настроеният производител няма да се съгласи.

– Потвърждавате впечатлението, че операция „Зърно“ няма нито една положителна страна?

– Да, това си е политически пиар. Не става въпрос за загриженост за населението. Защото зърно има, включително и в резарва. Балансът в никакъв случай не е застрашен. Някои ще ме опонират, че Унгария забранява износа. Но Унгария е малък производител на зърно и много бързо стига лимита за зърнения баланс и с решение на парламента може да наложи забрана. Но при нас няма такива основания, ние имаме много над баланса, да не кажа в пъти, а след три-четири месеца се задава новата жътва.

– Но нека отчетем, че наблизо се води война. Така ли е?

– Война се води, но у нас няма военно положение. На нашата граница няма реална заплаха от нахлуване на чужди войски. Как насила ще вземат стоката от производителите и търговците?

– Има ли административен и мениджърски капацитет земеделското министерство да се справи с тази сделка? От „Сортови семена – Елит“ отказаха да се натоварят с тази задача, а министър Иван Иванов ги обвини в саботаж? Сега натовариха „Врана“, май там положението е още по-тежко?

– Хората са уплашени, защото не искат да влязат в затвора за злоупотреби. Защото при такъв огромен паричен поток, отговорността ще падне основно върху тях, а те няма как да контролират процеса и неминуемо ще допуснат грешки. Не мога да разбера защо не ползват услугите на брокери. Зам.-министър Христанов вече заяви, че са заложени 1 млн. лв. комисионна за брокери. Защо тогава товарят тези фирми, които са с ограничен персонал, с основната си дейност трудно се справят, самите те са с огромни загуби? В МЗ има седем държавни предприятия и осем търговски дружества. По-голямата част от търговските дружества са на ръба на фалита, някои даже си имат ликвидатори. Така че скоро трябва са отърват министерството от тежестите си. Те водят само към загуби. Примерно тези „Сортови семена – Елит“ имат около 600 хил. задължения. „Врана“ е в почти същото състояние. Така че с право се плашат. Те трябва да търсят складова база, да търсят персонал, после да търсят зърно, да водят преговори, пък кой ще се съгласи да им го продаде. И в същото време това не е тяхна работа.

– Излиза, че министърът не знае какво прави. Така ли е?

– За министъра не мога да кажа, но или го заблуждават, или няма кой да го съветва по тези въпроси, за да вземе правилно решение. Впрочем министърът има добри намерения, аз говорих с него, на него сдадох поста през декември. Но знаете, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Лошото в случая е, че не се допитват до хора, които са врели и кипели в тези проблеми, които могат да посъветват за най-добрите възможни решения.

– Земеделски стопани протестират тези дни из цялата страна, миналия месец лозарите протестираха? Като че ли кризите в аграрния сектор следват една след друга. Как си го обяснявате?

– Ситуацията в сектора е сложна. Каквото и да кажеш, каквито и мерки да вземеш, все ще има недоволни. Факт е, че всичко поскъпва, торове, препарати, енергия. Но пък в крайна сметка това е частен бизнес, а държавата от своя страна прави всичко възможно да помогне. Всички други сектори изпитват затруднения. А държавата не е чувал, който постоянно да изтупваш и все да има. За да даде на един сектор, трябва да вземе от друг. Това са фактите.

– Но земеделските стопани казват: Хотелиерите и ресторантьорите бяха най-привилигировани, за тях отидоха много помощи и обезщетения, а нас ни оставиха сами да се оправяме. Особено, когато лятото ги удари градушка в Пловдивско. Прави ли са?

– Прави са. Аз също обикалях, из Пловдивско, описвахме щети. Но както се казва в онзи сериал „Совите не са това, което са“. Истината е някъде по средата. Затова и стопаните са прави да протестират, но пък държавата трябва да намери баланс докъде може да помогне. Ще припомня, че нашето правителство изсипа 70 млн. за подпомагане на земеделските стопани, а сега искат пак. И 100 млн. да бяхме изсипали, пак нямаше да са достатъчно с оглед на тежката международна криза.

– Лозарите също протестираха, те дори заявиха, че не искат субсидия по 300-400 евро на декар като в Италия и Испания, а поне колкото в Румъния. Сега взимали по 13 евро на декар. Това не е ли красноречиво?

– Лозарите са по отделна програма, не към Програмата за развитие на селските райони. Това е доста деликатна тема и ние няма как да излезем фронтално срещу големи производители като Италия, Франция, Испания. Ако те се съгласят нашите субсидии да се увеличат, това ще означава сами са си подпомагат конкуренцията. Защото ние сме им конкуренция и нашите вина по никакъв начин не отстъпват на италианските, испанските, а дори и на някои френски вина. Това е икономическа политика в рамките на ЕС. Така че, аграрното министерство, че и правителството, нямат вина в случая, действията им в посока подпомагане са ограничени. 

Примерно като се съберем министрите на земеделието и големите държави имат по-голяма подкрепа и се гласува по посочения от тях дневен ред. Ние може и 1000 евро на декар да поискаме, но като няма кой да ни подкрепи, ще останем глас в пустиня.

Аз винаги съм искал по-високи субсидии за нашите стопани, но реалностите в политиката на ЕС са други. И повечето стопани го знаят, но пак повтарям, в правото си са да протестират. Бебето ако не реве, няма да му дадат да суче.

Подобна, но още по-тежка е ситуацията със субсидията за картофите. ЕС спря субсидията за картофопроизводството, а за повечето производители у нас тези средства са жизненоважни. Тодор Джиков (председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите) инициира протести, но ние като държава нищо не можем да направим. Г-н Джиков вероятно помни, че аз бях инициатор субсидиите за картофите за храна да не се спират, подкрепиха ме три държави, но големите производители Франция и Германия гласуваха да отпадне и така стана. Полша също е голям производител, но намериха някакво решение.

Същото е и с другите сектори, трябва да знаем какви са реалностите и докъде държавата може да помага. Другото е популизъм. Затова, като слушам разни експерти как дават съвети и чертаят програми, ми е хем смешно, хем много тъжно. Защото е много лесно да си експерт отстрани, но като се заемеш със задачите, виждаш, че нещата не са толкова лесни. Ние буквално воюваме сектор по сектор с преките конкуренти в ЕС.

– Как ще отговорите на земеделски производители, които твърдят, че в момента в Министерството на земеделието няма хора на ръководни постове, които разбират от сектора и затова се случват тези кризи в сектора.

– Това е слабост за министерството. Защото колкото и голям икономист и юрист да си, че дори и земеделски производител, когато не знаеш детайлите и не си работил в тази система, не можеш да се справиш с аграрната политика. Наскоро едно специализирано списание ме пита дали министърът на земеделието трябва да е агроном. Казах им, че няма никакво значение какво образование има министърът, важното е заместниците му да са експерти в сектора, да познават тънкостите на материята и да реагират бързо с умни решения.

– Сегашните заместници имат ли този капацитет?

– Не, само един е земеделски производители, но не е експерт в аграрната политика. Как да помогнат на министъра, какви познания имат? При мен поне имаше експерти. Примерно Явор Гечев, каквото и да говорят за него, той е експерт в управлението на аграрни политики, но и той вече е освободен от министерството. Хубав, лош, той имаше и съответното образование – агроном, освен това беше председател на земеделските кооперации, познава много добре законовата материя, сблъсквал се е с всякакви проблеми в сектора, така че има познания.

Искам да ви кажа, че много съм смутен от кадровата политика на това правителство в аграрния сектор. Смениха се експерти, назначени по време на нашето служебно правителство. Нас много ни обвиняваха, че сме изчегъртвали. Не, не сме изчегъртвали, сменихме хора, за които имаше доказани данни, че са на пряко управление на структури, които са външни за министерството. От друга страна ни обвиняваха, че не махаме други кадри, които имали политически оттенък. Ние сме се водили единствено от почтеността и професионализма при всяко назначение. Много внимателно проучвахме всеки кадър за зависимости, наклонности към корупция. Защото въпросът не е да махнеш една калинка и на нейно място да сложиш твоя калинка. Новата калинка също няма да е полезна за работата.

Примерно сега с тревога наблюдавам рокадите в „Южно централно държавно предприятие“. Отстраниха директора инж. Здравко Бакалов, много качествен човак, с опит и поставиха партиен човек. Навремето аз не се интересувах от партийния статус на инж. Бакалов, а само дали може и има ли необходимите морални и професионални качества. Смятам, че не сгреших с него. Смениха и Димчо Радев, който управляваше „Югоизточно държавно предприятие“. В случая депутатът от Продължаваме промяната г-н Александър Дунчев е прав да критикува кадровата политика на министерството в този сектор, въпреки, че на моменти е дезориентиран. Аз с него съм имал дълги разговори, защото той е лесовъд от кариерата и разбира от управление на гори. Той и мен ме е критикувал, понякога незаслужено, защото на другия ден сменяше позицията си и ме защитаваше. Даже веднъж ми вика „Забранете ми да давам интервю, г-н министър, журналистите ме подведоха. Отвърнах му: Как така, ти слушаш ли се какво говориш?! Как така ще ти забраня да говориш?! Ти си на такъв пост, че отговаряш за действията и думите си. Няма как аз да ти забранявам.

– Задава ли се продоволствена криза, както се опасяват някои земеделски стопани, които не могат да си позволят да засеят нова реколта?

– Не виждам причина за криза. И без това сега едва 20% от продукцията на пазара е българско производство. Войната в Украйна, твърдо вярвам, че няма да излезе извън нейните граници, че разумът ще надделее. Като цяло този конфликт няма да се отрази сериозно на производството на земеделска продукция.

– Как да си обясним скока на горивата? Битките за олио по магазините, след като и вицепремиерът Нинова, и премиерът Петков заявиха, че има слънчоглед за няколко години напред?

– Някои се опитаха да го определят като спекула, но това е понятие от времето на НЕП-а (Новата икономическа политика)на Ленин. В условията на пазарна икономика това по-скоро можем да го наречем картел. Защото няма как изведнъж всички бензиностанции да вдигнат цените на горивата и по същото време във всички магазини олиото да поскъпне рязко. Няма нищо случайно в това, просто някои среди се заиграха със страха на хората. Ето, гледам в Лондон по магазините олиото е малко над 1 паунд, тоест под три лева. Затова ще повторя думите на покойния премиер Димитър Попов „За бога, братя, не купувайте!“ Да видим като им залежи по рафтовете скъпото олио дали няма да смъкнат цените. Все ще се намерят търговци, които да внесат по-евтино, примерно от Румъния, където също е по-евтино, ей го къде е.

Проф. д-р Христо Бозуков е бил министър на земеделието и храните в три служебни правителства. През декември сдаде поста в аграрното ведомство на сегашния министър Иван Иванов.
Христо Бозуков Завършва висшето си образование през 1985 г. в Аграрния университет в Пловдив със специалност „Инженер-агроном по защита на растенията и почвата” и специализация – „Растителнозащитни технологии при полските култури”. От 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия в София. От 2002 г. насам е бил назначаван на длъжностите ръководител отдел „Агротехника и растителна защита”, главен секретар, председател на Научния съвет и директор в Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив. Член на Съюза на учените в България. От 2015 г. е професор в Института по тютюна и тютюневите изделия в Марково, Пловдив.
От януари 2018 г. е член на Съвета за икономическо и социално развитие към Президента на Република България.
Проф. Бозуков има създадени 2 нови сорта ориенталски тютюни, признати с авторски свидетелства от патентното ведомство. 7 пък са авторските му свидетелства в областта на тютюнопроизводството, растителната защита и хранителната промишленост. Пред ПловдивПрес проф. д-р Бозуков коментира аграрната политика на правителството досега.

Материалът е дословно препечатан от www.plovdiv-press.bg