ПРОТЕСТ - Да, ама НЕ!

Няма обяснение защо не се състоя емоционално обявения протест за днес (31.03.2016 г.). Има ли нещо, което плаши недоволните животновъди, от това да застанат и да покажат воля и характер, когато не са съгласни с предложената им обстановка? Кога ще се проумее, че не разделението, а обединяването прави юмрука? Все въпроси в областта на реториката. В България е практика да кажем "Аз го знам по друг начин!" или "Това го мога по-добре!". ОК, нека е така, но зад казаната дума, трябва да стои и авторитетното изпълнение. Няма лошо да се изкаже различно мнение, идея или стратегия. Обаче това се случва със сериозно отношение, отговорност и яснота в целта. Наш репортер, беше единствения отзовал се на призива за протест, а по не потвърдени данни, само още един протестиращ е бил пред сградата на министерството. В множеството от безгрижни, излизащи за обяд чиновници на министерството, са се разминали… без коментар.
Пиша тези редове жлъчно, не защото редакцията беше откликнала да съобщи за този провален протест (което ще продължи да прави с всеки сигнал на всякаква тема), а защото като човек, който боледува за българското, за несправедливостта и беднотията в отрасъла и държавата, съм разочарована от НАС! От всички, които сме силни на думи, но слаби в отстояването им чрез действия. Нали съзнавате, че до когато това е така, ще сме на този хал! На това слабоволие се разчита, на това непостоянство и "мишкуване", когато проблемите са като непосилен хомот, когато подигравките с труда ни са толкова цинични, че отдавна са прехвърлили мярката за неуважение, и са се превърнали в нагла гротеска – най-добрия инструмент на властта е нашето отсъствие… не само от протеста.