Днес България празнува паметния ден на Съединението на Източна Румелия с Княжество България
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ!
С патос и множество празнични инициативи в цялата страна ще се отбележат 134 години от събитието. Мнозина ще си припомнят събитията от тогава, но дали в сърцата си, бита и действията си народа на България е съединен, силен и решен да гради бъдещето на поколенията напред?! Неизбежен е този въпрос, защото колкото и поводи за гордост и радост да провокира миналото ни, настоящето крещи грубо и безпардонно. Разделение на бедни и богати, образовани и профани, овластени и робуващи за насъщния, са хората в съединена някога България. Нито територията е опазена, нито българщината, още по-малко честта на славната българска армия, водила и печелила битки в името на Родината. За човечността, съвестта и справедливостта ронят сълзи милиони българи потърсили оправия в чужди страни, разделени от родители, близки и дом. Опустели села, заличени от картата на някогашната съединена България събират единствено пусти ветрове и носталгия по някога.
Разделение, е най-описателната дума за сегашното, за народа и страната като цяло. Единствения признак на съединение, който води до резултат, макар и катастрофален за бъдещето, е интереса, „келепира“, „файдата“, облагата, кражбата, лъжата, измамата, предателството, алчността… Крехки и безплодни опити правят да се съединят хора с различни от изброените принципи и идеали, но гигантската вълна формирана с десетилетия от „онези“, залива със зловонна мощ и най-светлата и прогресивна идея за части от мига.
Въпреки това е празник! Празник на Съединението, което в откровения си вид, наистина прави СИЛА, която гради просперитет за онези, които са се съединили. Нека вземем пример от днешната политическа „физиономия“ – те се съединиха и с всичката си сила поставиха България на ТОП позиция по бедност, неграмотност, смъртност, безработица, безверие, демографска катастрофа и пр. класации.
Какво ли ще се получи, ако народа на тази Божествена България се обедини, съедини и стане сила в защита на бъдещето на децата си… поне!? Въпросът има ясен отговор, но само на думи. А бъдещето иска дела…
Съединението Прави Силата!
Ето и малко история:
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
С изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено без кръвопролития, но провокира Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Нежелаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да е против възстановяването на положението отпреди 6 септември.
В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България. На провелата се в края на октомври конференция в Цариград британският представител Уилям Уайт и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар, подкрепено от посланиците на останалите сили.
Безрезултатността на посланическата конференция провокира сръбския крал Милан. С подкрепата на Австро-Унгария, в началото на ноември той хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След победата на българите и Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.
Територия на България след Съединението
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села.[22] Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909 г.
Източник: bg.wikipedia.org
