ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ СЕМЕЙСТВО ЮЛИЯ И ЛЮБОСЛАВ КОЮНДЖИЙСКИ, БЛАГОЕВГРАД, 25.02.2024 г.

ДО ВСИЧКИ КОЛЕГИ –

ЗЕМЕДЕЛЦИ И ЖИВОТНОВЪДИ

ДО МЕДИИТЕ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

УВАЖАЕМИ МЕДИИ,

Пишем това писмо във връзка с поредната статия в Агри.бг (публикувана на 23.02.2024 с автор Христина Василева), която ни оклеветява и всячески очерня.  Пишем това опровержение, защото нямаме езикът на омразата, с който сме заливани вече повече от две години. Явно представляваме голям интерес за обществото, в което няма нищо лошо.

Заглавието на статията не кореспондира по никакъв начин с текстът на статията. Статията се отнася за едно спечелено дело, предметът, на което не са „виртуални животни“, а по повод  нанесени обиди и клевети публично чрез медия към нас от лицето Атанас Атанасов. Що се отнася до виртуални животни, такива ние никога не сме имали. Виртуално животно е може би, ако е несъществуващо животно, като ние не знаем да има такова понятие в системата ВетИИС. Виртуално животно е, ако е родено в нечий компютър например! Нашите животни са родени в нашите животновъдни обекти реално и с родословно дърво! Виртуално е, ако е изгубено в гората например, обявено е за такова и очаква откриване като е с друг статус! Констатации за виртуални животни не е имало и в протоколите от извършените проверки и ние никога не сме получавали пари за несъществуващи животни. Припомняме, че през 2022 година ни бе извършена проверка на животновъдните обекти в град Кочериново, в който „Уж бяха открити трупове“ на животни. Трупове, естествено, защото са починали, забележете открити в нашите собствени животновъдни обекти, т.е. съществуващи животни, просто починали. Къде другаде да са? Открити в някое дере с наши ушни марки или в някоя планина? Доста  силни епитети бяха използвани за нашите животни в предходни материали.

В статията отново пише, че било извършено журналистическо разследване. Журналистически крак в нашите ферми по повод извършената проверка не е стъпвал. Имаше обаждане по телефон няколко дни след извършената проверка и преди да излезе статията с изказването на Атанас Атанасов, но никога не сме се срещали и нищо от това, което споделихме в телефонния разговор не е написано. Буди интерес у нас все още как се сдоби с протоколите от извършените проверки, написалият статията при положение, че на нас ни беше отказано дори копие да получим. Може би някой работещ по това време в БАБХ ги е снимал услужливо, защото от публикациите личеше, че са снимани на коляно и набързо. Същото се отнася и до снимките, които ние и до днес не притежаваме, а между другото час от тях дори не са направени в наши ферми, а са на животни на колеги, защото разпознаваме идеално местоположението във всяка една публикувана снимка. Интересното е, че до днес никой не ни е попитал за причината за умирането на тези 5 животни и колко грижи са положени за тях за да не умрат.   Ето защо е важно да си проучил фактите, да си посетил на място обектите, да си получил гледната точка и на отсрещната страна и тогава да напишеш съпоставени и двете гледни точки! Разбира се, познаваме ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ професионалисти журналисти, които са ни търсили под дърво и камък за да вземат и нашата гледна точка, да представят истинността на фактите и читателят сам да направи изводи и оценки, без излишен уклон. Изключителни професионалисти, които няма да заспят, ако са изнесли неверни факти и твърдения и ще се срамуват, че са нарушили журналистическата си клетва.

Разбираме напълно, че много хора не могат да понасят успехите и знанията на успелите в живота, доказали се с честен труд, без да се вмесват в делата на другите и да не разпространяват некоректни информации, но разбрахме в нашия жизнен път, че хората са шарени и трябва да не обръща внимание на всеки. Просто се дистанцираш от такива хора и не отвръщаш на простотията с простотия.

По отношение на решенията на съда и във връзка с извършената проверка от 2022 година: 5 административни нарушения бяха констатирани в актовете, които ние обжалвахме. Крайният резултат е „ 4 в полза на ОДБХ и 1 решение в наша полза.“ Каквото – такова. Така е преценил съдът, така е отсъдил. Ние не коментираме решенията им. Обикновено съдът потвърждава констатациите на органа и не бяхме силно изненадани от резултатите, но все пак е помислил един от съставите на съдът, чел е внимателно, взел е пред вид всички факти и обстоятелства и 1 окончателно решение по отношение на биосигурността в нашата ферма е в наша полза. За ПОЧИНАЛИТЕ животни (наша собственост) –НЕВИРТУАЛНИ – беше спечелено от нас на първа инстанция, но на втора инстанция беше в полза на ОДБХ. Всичко е преценка и отсъждане на съдът.

Местните хора ни познават от много години и знаят що за хора сме. Не може цял живот да сме мамили институции, при положение, че имаме 32 –годишна история зад гърба си и по пътя, който сме извървяли са били сменяни партии, коалиции, държавни служители от различни институции, минал е цял един човешки живот и  т.н. и ние да сме купили ВСИЧКИ за да им „затваряме устите“, както твърди вашият участник в статията. Ние сме регистрирани под №1 за община Кочериново като земеделски производители, още когато регистрацията се извършваше на сгънат лист А4 и върху него се пишеше с пишеща машина. Цял живот сме били регистрирани като такива и сме започнали своя бизнес – животновъдство и земеделие- през далечната 1992 година с два чувала пшеница, взети назаем от дядото на Любослав Коюнджийски и засети на ръка. Напуснахме работа и двамата – Юлия като учител (начален педагог), а Любослав като военен служител. Ние сме с непрекъсната регистрация като ЗП от първата възможна регистрация в България като такава. През 1992 година не се говореше за никакъв Европейски съюз и субсидии. Оставихме работата си и останахме в България, въпреки, че получихме възможност чрез зелена карта и визи за Америка да напуснем България и да работим като близо милион хора българи по света. Но, ние избрахме да останем да се борим и трудим в Родината ни и да донасяме блага. От 1992 година ПРИТЕЖАВАМЕ ЖИВОТНИ, които наследихме от бащата на Любослав и закупихме една част с наши средства. Никой в България по това време не се интересуваше от животни и земеделска земя. Закон за арендата не беше разписан още. Често пъти бяхме подигравани, че отглеждаме животни и ни смятаха за „смахнати“ и „миришещи“.

Но, първото нещо, което направихме е да закупим дом за нашите животни – т.е. ФЕРМА, въпреки, че ние самите живеехме по това време в къщата на родителите на Любослав. Свине се продаваха от тогавашния „Агрохолдинг“ Сливен на добри цени и ние в рамките на 3-4 години отгледахме над 1 000 свине и извършвахме износ за съседните страни с всички необходими документи и разрешения към това време. Когато започна зърнената криза, със сетни сили купувахме фуражи за да изхраним животните си, но не ги оставихме никога гладни. Какво ни е струвало, ние сами си знаем. Малко по-късно закупихме 40 броя български крави и така започна нашият бизнес с говеда. През 2006 година внесохме от Франция 70 бременни юници от породата Прим Холщайн и Монбелиард. Млади, зелени и неопитни в отглеждането на вносни породи животни, успяхме да усетим вкусът на целият бизнес в говедовъдството. Въпреки, че спазихме всички препоръки от страна на тогавашното НВМС с адаптация в отдалечен обект повече от 90 дни, ние не бяхме информирани, че в съседния до нас животновъден обект е имало т.нар. „мукозна болест“ и нашите вносни, крехки животни започнаха да „падат“  и умират без да знаем защо. Извикахме ветеринарни специалисти от Тракийския университет, чиято експертиза още пазим и в която беше описано именно, че животните са болни от мукозна болест. Умряха ни половината от новородените телета и 1/3 от възрастните животни. Всичко беше закупено с кредити от банка, приходите от животните бяха незначителни и непокриващи лихвите и главниците. Земята, която работехме и засявахме с фуражни култури стигаше само за изхранване на животните. Никога не сме продавали зърно за бизнес. А и да споменем, че именно ние бяхме първите членове в асоциацията на Монбелиарда на въпросният Атанас Атанасов, който по това време беше фалирал животновъд и банките му бяха скочили (това го е споделял лично в разговор с нас) и който незнайно защо вече 15 години е несменяем и сигурно е единственият специалист – Председател на развъдна организация. Заплащали сме членство в асоциацията му без въобще да е имало подпомагане за породата Монбелиард твърде дълго. Бяхме добри познати, даже бихме казали като приятели. Но, много е лошо да има в окото ти завист и някой да ти дава неточна информация. По негов сигнал ни беше извършена проверка, с чиито доклади разполагаме. Това за благодарност. По този начин обаче успяхме да докажем, че сме добри животновъди и администратори, защото имахме лично посещение и проверка от отдел „Животновъдство“ към министерство на земеделието. Прекратихме членството си като не подадохме заявление за ползване на държавна помощ на въпросната асоциация и явно това преля чашата на добрия тон. Естествено е, че след като няма да получава асоциацията държавна помощ за нашите животни, да бъдем и отстранени като членове. И продължихме да не получаваме субсидии за Монбелиард, т.е. ние сме получавали за тези животни само 2 години.  И много важно да кажем – Атанас Атанасов НИКОГА не е вземал каквито и да е млечни проби от нашите Монбелиарди, а посещенията му в нашата кравеферма за 10 годишен период се свеждат до две. Просто носеше едни документи, изпиваше си кафето в офиса ни, вземаше документи с информация от нас и си тръгваше по-живо, по-здраво. И как тогава е забелязал, че се сменят марки, само той си знае. Трябва да оправдае бездействията си.  И всъщност, много интересно, като е обсъждал Атанасов във вашето интервю, обществен проблем, как точно ние му дойдохме на устата и се впусна в подробности за нас. Има много по значими обществени проблеми от това да обиждаш без всякакви доказателства колеги.

Близо 10 години продължи мъката с кредитите. Започналите субсидии през 2007 година бяха твърде малки, но ние бяхме благодарни на Бог, че ги има, защото трябваше да се покриват всички загуби и да се грижим и за семейните разходи. Видяхме, че за да оцелеем в този бизнес вариантът ни е да го разширим. Така наехме през 2004 година овцеферма, която граничеше с нашата кравеферма. На по-късен етап закупихме и нея със заеми и закупихме първите си 100 овце. Започнахме да четем, да се образоваме с  възможностите, които ни предоставяше Европейският съюз. Възползвахме се максимално от всички възможни мерки (без инвестиционни, които никога не сме ползвали) и именно затова бяхме проверявани от всички институции, към които бяхме отговорни. Проверявани сме по 3-4 пъти в годината – както животни, така и обработвани от нас земеделски земи и поддържани пасища. Пасищата (хиляди декари), за които пишеше в статиите на госпожата, спомената по-горе са следните: Национален парк Рила, в който пасищата се разпределят на животно на декар – по плана за управление на НП Рила – 12 дка за говедо и 4 дка за овца. Винаги са ни разпределяни толкова, колкото са мерните единици за всеки един животновъд, нито метърче повече. Извън парк Рила, никога не сме имали достатъчно пасища за животните, които са наша собственост. Що се отнася до Община Кочериново по отношение на ползвания от нас общински поземлен фонд ще кажем, че ние сме едни от последните животновъди, които започнаха да го ползват. Освен това ползваме (с участие в търгове) пасища, които все още са с начин на трайно ползване „трайни насаждения“ и са с доста по-висока наемна цена, но са в непосредствена близост до фермите ни и са удобни за нас. Така ден след ден от 1992 година до наши дни успяхме да отглеждаме около 600 овце и толкова агнета, на които задължително записвахме ражданията в системата ВетИИС и това може да се провери. Някои хора се чудели защо имаме толкова много овце в системата. Ползвам думи и на ветеринарни лекари от нашия район – „Единствените в района и малкото в България, които реално си отразяват ражданията на агнетата в системата ВетИИС и то години наред“. Кланетата на агнета продавахме винаги с фактури към кланици и ФЛ и ЮЛ и съпровождащата ги документация и оставахме най-добрите за доотглеждане във фермата. С говедата достигнахме до 250 броя и притежавахме отделно приблизително 90 броя коне и 100 броя кози-майки.

И САМО ЗАРАДИ ТОВА, госпожо журналист, трябва да уважавате нашият труд и постоянство – ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ- и да замълчите, защото сме хранили и храним честно нашите български деца с българска храна. Искам да попитам – в коя ферма няма починали животни от старост, от заболяване, нападнати от хищници и т.н ??? Лесно е да се пише когато разполагаш с едно от най-силните оръжия на съвремието – медия. Между другото, спряхме да Ви четем.  Не ни е интересно да четем преразказани информации от добре познати сайтове, както и изпреварващи информации, получени преди всички останали медии за земеделие и животновъдство и малко по-късно качени официално в сайтовете на институциите, към които проявяват интерес всички животновъди и земеделци.

И много важно нещо, което читателите трябва да знаят за нас. На едно от  първите места приоритет в нашето семейство винаги е било ОБРАЗОВАНИЕТО И ЧЕСТНОСТТА. Възпитахме и образовахме две момичета, които са семейни и поели своя жизнен път. Отдавна могат сами да преценяват какво ги вълнува, интересува и по какъв начин да разпределят свободното си време, както и да преценят кое е полезно за тях и дали заслужава вниманието им. Като пишете за нас, пишете за семейството ни, за децата ни, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Пишете и очерняте и две работещи и умни деца без да ги познавате. НЕ ВИ ПРАВИ ЧЕСТ!

По отношение на делото с Атанасов – да изречеш клевети, необосновани обиди и то тежки думи по медия, значи трябва да нямаш „цедка“ на устата. В хода на делото каза, че не е искал да ги изрече тези думи, но бил възмутен от хора, които вземали неправомерно субсидии, без да ги заслужават и затова ги изрекъл. Както и каза, че не е искал да обиди нас, просто говорел общо за всички, но ние сме му попаднали на полезрение. Ами как не му попаднаха на полезрение и други хора от асоциацията, които доброволно се отказаха от него заради неговото отношение, две години преди нас. Не знаехме, че българската държава разполага с още един орган – „АТАНАСОВ“ -, който определя субсидираността в животновъдството по европейските фондове. След като единственият орган – ДФ „Земеделие“ е преценил, че ги заслужаваме, значи това е така. И много важен факт е, че в хода на делото се явиха като свидетели на Атанасов (знайно и незнайно защо) – бивш заместник-директор на БАБХ, един ветеринарен лекар от БАБХ, присъствал на проверката и колега животновъд, който ни познава от 5 срещи и е спорно дали някога е идвал в Кочериново. Но, обясняваше на съда колко добре ни познавал и как не било желателно ние да сме в Съвета по животновъдство в София, защото явно участието му в Съвета е жизненоважна и е проблем, че Юлия е част от него. Разполагаме официално с протокол от заседанието в съдебна зала, в което ветеринарният лекар от БАБХ, присъствал на проверката във фермата ни, каза на съдът, че в хода на проверката единствено са проверени животни, намиращи се в момента на проверката във фермата. Животните, намиращи се в електропастир (в същият ден на извършването на проверката), захванат със захранване от фермата ни и намиращ се като заден двор на фермата ни, НЕ СА ПРОВЕРЯВАНИ. Това го доказа и той самият, говорейки под клетва в съдебното заседание. Такива животни се отразяват в системата ВетИИС като „изгубени“ и се възстановяват след повторна проверка от страна на БАБХ чрез стандартно-оперативна процедура. Още на следващият ден, след приключването на проверката поискахме три пъти такава проверка по процедура от Изпълнителният директор на БАБХ, писахме множество жалби до ОДБХ, БАБХ и МЗХ, но такава проверка не е извършвана  и до ДНЕС. В разговор с министерство на земеделието дали могат да въздействат да ни бъде извършена повторна проверка с всички налични животни във фермата, лично от министерството ни казаха, че са говорили с жена от БАБХ, чието име за сега ще скрием, която отговорила, че са извършили  проверка и правят повторна когато си поискат. Ето това е злоупотреба с власт. Идеята беше да не ползваме никакви субсидии за тези животни. Ето защо ние, разочаровани, угнетени и обидени, взехме решение да продадем животните  си (кози, овце и говеда) за да не дразним такива кръгове, като тези, за които скоро ще напиша пространствено и подробно, разбира се с доказателства. А, може би и ще направим предаване с документи и факти, за да се убедят хора по какъв начин се работи тук в България и какво се прави с хора животновъди  като нас – отрудени, на които такива като Вас, госпожо Христова, трябва да доказват какви са. По-горе написахме какви са нашите приоритети и не си позволявайте повече да пишете зад гърба ни. Между другото – ПРОДАВАМЕ И НАШИТЕ ФЕРМИ, защото такива като вас ни убиха желанието и ищяха за такъв вид работа въобще. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ КАТО ПРЕКРАТИШ ТАЗИ ДЕЙНОСТ, НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ВРЪЩАШ. Нека колегите си направят изводите. Що се отнася до нас – разполагаме с достатъчно информация и ще се развиваме в друга посока. За удоволствие и практика ще продължим да си отглеждаме кончета, за да се радват внучетата ни, а дали ще ползваме субсидираност е въпрос на наше желание.  

Проверката в животновъдните ни обекти в месец април, 2022г. беше извършена ПО СИГНАЛ. Малко да напишем за времето на извършените проверки и начинът им на извършване. Вече разбрахме цялата последователност на извършването на проверките – ОТ поръчителя – наш колега, който се представя за браншовик, но никога не е живял с животновъдните мъки и съответно непроверяван, защото просто няма животни, бил защитавал интересите на животновъдите, което може всеки средно статистически и грамотен човек да прави – ДО крайният писател. Но, това е за едни други хора, в едно друго време. Скоро ще Ви запознаем с тях (всъщност добре познати на нашата гилдия).

Времето беше 3 дни преди Великден, месец април 2022 година. Време, в което ние поради цялата сложност на извършените проверки не успяхме да реализираме агнетата си, да отделим време за близките си по време на празниците и да се съберем от „шокът“, който изживяхме.

Времето беше с всички изтекли срокове за задържане на животните, време за пререгистрация като земеделски стопани, време за инвентаризация на обектите ни и счетоводно приключване на изминалата година. Бяха ни извършени проверки в месеците октомври – ноември, 2021г. от ДФ „Земеделие“ на абсолютни всички животни и използвани от нас земеделски земи и приключили без санкции. Факт, който никъде не се споменава, защото черното трябва да е преобладаващо. А проверките от ДФ „Земеделие“са извършени непосредствено преди въпросната проверка.

Време, в което ние не сме заявили за субсидиране наличните ни животни в новата стопанска година.

Обръщаме се към собствениците на Агри.бг с молба да се проверяват хора, работещи за тях, но правещи им мечешка услуга като безпардонно си позволяват да се сближават с хора, които им дават недостоверна и непроверена информация и след това да пишат и очернят трудови хора, без да ги познават, без да са взели под внимание тяхната история, направо казано –по поръчка. Медиите могат да те въздигнат, могат и да те сложат в калта. Но, за всяко нещо си има място, време и граници. На всяко нещо му идва краят.

И накрая да кажем, че продадохме всички наши животни на кланица и физически лица с документи, независимо, че част от тях бяха обявени за изгубени след проверката. Направихме снимков и видео  материал на всички животни – кози, овце, говеда, извозени с тирове до кланицата и новите им собственици. Извозвахме ги една седмица, поради големият им брой. И никой , въпреки, че тировете преминаваха центъра на град Кочериново, не дойде да ни провери или поне да попита къде отиват тези животни. Та, такива неволи трябва да описвате в своите статии и да снимате отрудените ръце на животновъдите, защото добрите хора винаги отвръщат на злото с добро.  И молим, повече не се интересувайте от нашия личен живот! Грозно е и ни кара да инициираме интерес към вашия личен, а това не ни е приоритет!!! Съвет: вземете се заинтересувайте от животновъди, които никога не са имали ферми и животни, не са инвестирали и стотинка в такъв бизнес, но продължават под различни форми – държавни помощи и европейски средства – не само да съществуват, а да живеят ОХОЛНО на гърба на истинските животновъди!!! Такива можем да Ви посочим, ако погледът Ви е замъглен. И така – ние бяхме сготвени, но не и изядени. И, слава Богу.  Но, десертът Ви обещаваме, че ние ще го поднесем много скоро.

„Който копае гроб другиму, сам пада в него“ – изпитана българска пословица.

Пожелаваме от сърце УСПЕХ на всички колеги животновъди в тези трудни времена! Сила, воля, търпение и смелост да останете в България!!!

С уважение: СЕМЕЙСТВО КОЮНДЖИЙСКИ

Град Благоевград
25.02.2024г.