Днес православното общество почита Св. Теодор Трифон. Празника е от така наречените плаващи, защото за него е определен съботния ден на първата седмица на Великия пост.

От коле противници на Вярата са правили всевъзможни опити да поругаят и подиграят вярващите християни. Не прави изключение и император Юлиан Отстъпник (332 – 363). Императорът бил яростен защитник на езичеството и правел непрекъснати опити да го възроди. Но света вече бил различен, Христовата Вяра вече давала своите плодове и християните спазвали своите задължителни порядки. Един от тях е 40- дневния пост, предхождащ най-големия и съществен празник – Възкресение Христово, Великден.

За да оскверни и подиграе вярващите, Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара. Това злосторничество, щяло да бъде сериозен удар по спазващите строгия пост, но Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му разкрил пъкления план на императора. Заръчал да предупреди всички да не вкусват от храната на пазара, а да се хранят само с варено жито.

Император Юлиян разбрал, че е разкрит. Засрамен от постъпката си, която не приляга на един император, той наредил веднага да се замени осквернената храна с прясна и чиста стока.
На Тодоровден нека почерпят за здраве и прослава, всички хора с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.

След кратката историческа справка, нека обърнем внимание и на традициите.

У нас Тодоров ден се нарича още Тудорица. Въпреки нарицателния заряд, се използва и израза Конски Великден. Нарицателен е, защото хората го използват, в случай че нещо никога няма да се случи, н.пр. – „Ще заработят съвестно депутатите на Конси Великден“. Въпреки това, денят се отбелязва с тържествено почитане на коня, като се организират впечатляващи кушии (надбягване с коне).

Снимки от Национално изложение по животновъдство – Сливен 2018

Още преди първите лъчи на слънцето, мъжете започват с празничната премяна на конете си – сплитат им опашките и гривите, накичват ги с мъниста и пискюли, правят им венци от цветя и ги водят на водопой. Стопанките пък правят обредни питки, от които дават и на конете. Свареното жито се носи в храма за благословия и настъпва времето за шумната, пълна с емоции кушия.

На кушията се радват както гордите стопани на нагиздени, здрави и красиви коне, така и всички присъстващи – млади, стари, жени и дечурлига. За победителите има награди – конят получава нова юзда, а стопанинът му кърпа или риза. Следва церемониалната обиколка на победителите през цялото село, от къща на къща, за да честити празника на всеки, да пожелае здраве, берекет и благодат на домакините. А те, домакините, посрещат гостите с радост и нетърпение, поят коня с вода, а на трапезата им се намира супа от гъби, традиционната „тудоровска леща“ и питка с мая.

Честит празник, християни! Честит имен ден на всички празнуващи! Бъдете здрави, вярващи и благословени. Носете имената си с чест и нека ви прославят само с добри дела и слова!