ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО –
Г-Н ЯВОР ГЕЧЕВ

СТАНОВИЩЕ

Относно: провеждането на Двадесет и четвъртото заседание на Тематичната работна група  за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Във връзка с провеждането на Двадесет и четвъртото заседание на Тематичната работна група  за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., и предложеният му ревизиран вариант  на 24.10.22г. бе проведена предварителна работна среща, в рамките на която бяха обсъдени въпроси по прилагане на интервенциите от СПРЗСР 2023-2027 г. в сектор „Животновъдство“.  Предполагаме, че е воден стриктен протокол и от него ясно ще личи какви предложения, както и какви възражения изразиха всички колеги от бранша. Тъй като в хода на срещата, г-жа Светла Боянова поиска да бъдат изпратени и писмени бележки и становища, Ви изпращаме в краткост нашите искания и мнения по дискутираните интервенции, въпреки, че при обстоен преглед на файловете ни от провежданите заседания преди това, установихме, че сме давали по всички дистутирани интервенции становища, а именно:

1. Във връзка с интервенция „Традиционни практики за сезонна паша-пасторализъм“ изразяваме отново мнение, че въпреки, че е предложено интервенцията да бъде запазена, при разписаният вариант към момента не дава никаква сигурност на животновъдите. Многократно изписахме, изговорихме всички наши доводи, че това направление от „Агроекология и климат“ осигурава препитанието на огромен брой животновъди от страната и е техен поминък, особено за живееещите и отглеждащи своите стада в склоновете на трите Национални парка. Ще маркираме няколко мотива в полза на запазването на направлението и допълването му с доходи по други интервенции в следващият програмен период, както и задължително компенсиране за взетото ни в тази година на заявяване.

– Предложеният размер на компесаторно плащане е крайно недостатъчен не само пред вид дългия срок за пашуване на животните в изключително неблагоприятни климатични условия, но и описаните разходи не са в пълнота и прости сметки показват, че дори за един пастир не могат да компенсират необходимото, да не говорим да бъдат в помощ с плюс на животновъда. Формираното подпомагане на хектар на база извършените разходи е нереално и неправилно. Силно впечатление ни направи разписаното в интервенцията, цитираме: „Министерство на земеделието, периодично предоставя данни от извършваните дистанционни проверки на дирекциите на Националните паркове за наличието на преизпасвани площи, ако има регистрирани такива, в предоставените за ползване пасища на земеделските стопани, като на тези площи може да бъде въведена забрана или преустановяване на пашата, в т.ч. на целият парцел за определен период…“, с което стана абсолютно ясно кой е заставен да подава информация към МОСВ, при това дистанционно, а не че е извършено научно наблюдение, което трябва да бъде с продължителност минимум от 6 години за всяко едно местообитание и основата за всички тези отрицателни становища по медиите е в резултат именно на комбинирано мнение на двете министерства.

– Липсват научни данни като разбира се направихме преглед и на стандартните формуляри на сайта на МОСВ (освен кабинетни) за нарочените за увредени местообитания. До момента не ни е предоставен упоменатият в предходното заседание научен доклад на БАН за вредите от пашата в националните паркове. Ако нямаше ползи от пашата на домашни животни (говеда, овце и коне), то тя нямаше да е разрешена изобщо. Фактът, че ако се преустанови управлението на тревните местообитания чрез паша на животни, не само в посочените местообитания 6150 (Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества), 6230 (Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините) и 6520 (Планински сенокосни ливади), но и в цялата номенклатура от природните местообитания с разрешена паша на животни ще започне ускорен процес на загуба на площи, изоставането им и изчезването им въобще. „По принцип тези тревни съобщества трябва да се поддържат с редовно управление посредством екстензивна паша или екстензивно косене“ – това е цитат от Планът за действие на ЕС за местообитанията и по-специално на местообитание тип 6210 – „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик“, като в Планът е с доказана свързаност именно с природни местообитания 6230 (Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините)  и 6520 (Планински сенокосни ливади). Именно Европейската комисия в този план от 2019 година е с препоръки относно т.нар. „зелена кутия“ към всички държави тези местообитания да се управляват и поддържат чрез паша на животни, а там, където е възможно в местообитание 6520 (Планински сенокосни ливади) и с човешки фактор – косене. Пред вид начина на трайно ползване на – пасища- на предложените за паша територии  в Национален парк „Рила“ е ясно, че поддържането и управлението им е изцяло зависимо от пашата на домашни животни. Цитат от Планът: „Когато не се наторяват с животински тор и се косят повече от веднъж годишно, някои по-сухи подтипове на това местообитание започват да еволюират в различни тревни съобщества. Никъде до момента не видяхме изведени доказателства за пригодност на местообитанията примерно за осигурено сено в кг на хектар, колко тор е необходим за тези местообитания, тъй като високопланинските пасища са салабопродуктивни.

-По отношение на пашата в Националните паркове на РБългария всичко е изтъкано от противоречиви изводи. Пишат и се изказват хора без всякакъв опит и практика. Всичко е с цел да бъдат ограничени плащанията на най-трудещите се с най-неблагодарният 24 –часов труд в денонощието. Ето примерно какво е разписано в:

„Еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи ще предотврати загубата на пасищната екосистема, чрез намаляване на процесите на утъпкване и ерозия, рудерализация и развитие на нетипични видове, което значително подобрява способността на пасищните системи да поглъщат въглерод и да смекчават климатичните промени“.

Питаме: Как в еко-схемите и по-конкретно в посочената, се доказва, че именно чрез екстензивна паша се предотвратява загуба на пасищните екосистеми, намаляват се процесите на утъпкване и ерозия, рудерализация и развитие на нетипични видове забележете и по този начин се смекчават климатичните промени и тук отново подчертаваме при контролирана паша же /ха? И в същото време как пашата на домашни животни в националните паркове не само пречи, но и уврежда почвата според някои платени публикации, които са най-контролирани от човешкия фактор, разпределени са на територии же/ха по Плана за управление на всеки един парк в РБългария  /при това далеч по-големи хектари ползват животните в сравнение с равннинните части на страната/, при това пашувдат незначителен брой животни през позволеният период за паша. По какъв начин се разграничава и различава пашата на домашни животни  по еко-схемата и пашата на домашни животни в националните паркове? Това ни обяснете.

Дори е написано като извод, че цитираме: „Интервенцията ще има принос за запазване на благоприятен екологичен статус на местообитанията в рамките на постоянно затревените площи. „ В същото това време точно на другият полюс е разписаното в интервенцията „Пасторализъм“ като забележете, разрешената продължителност на пашата в парковете е със срок около 5 месеца, докато пашата в ниските части на страната може да бъде целогодишна. И ако има преутъпкани незначителни части от територии на националните паркове в зависимост от бивакуването/нощуването/пребиваването на животните, то същото е и положението на територията на страната на откритите животновъдни обекти за целогодишно пасищно отгреждане на животни. Много изводи водят към една единствена цел: отнемане правото на животновъдите да се възползват от паша на домашни животни на територията на парковете – Рила, Централен Балкан и Пирин. Като животните са част от ландшафта и спомагат също за екоравновесието на планетата ни и без тяхното присъствие на тези територии, те ще останат не само неподдържани, но и ще се промени цялостната картина на екоравновесието. Освен това ако е имало единични случаи на несъвестно отношение към природата, то не всеки животновъд има такъв подход.

Как бихте обяснили фактът, че на проведените три срещи с бившите вече заместник-министри на МОСВ и Мзм ни беше казано, че пашата няма да бъде забранена, но няма да бъде платена (т.е. няма да бъдем компенсирани за разходите, които извършваме преди, по време на пашата и прибирането на стадата ни)? И териториите на националните паркове щяли да се отдават на концесия и концесионерите щели да ни разрешават пашата срещу друго заплащане. От тук и изводите:

Не им пречи пашата, пречи им получаваните от нас субсидии. Ако искаха да получава МОСВ по-високи суми за използваните от нас територии за паша можеха да го направят само с увеличение на тарифата за паша, утвърдена от МС. Явно след всички изговорени думи се стига до извода, че не пашата пречи, а това кой да получава субсидиите. Освен това при така разписаните интервенции във вече „Околна среда“ нека да видим дали въобще животновъдите могат да се възползват от направленията в интеревенцията и с какви размери на плащанията, тъй като това е от голямо значение. И нека всички животновъди да не бъдат слагани под общ знаменател, тъй като в зависимост от географското позициониране на животновъдните обекти и местоживеене на животновъда, всеки може да се възползва от различни интервенции, а не от всички, както се опитват някои експерти да ни внушават.  Питаме, според Вас защо МОСВ се интересува от това какви субсидии и интервенции използваме животновъдите чрез издадените разрешителни за паша, при положение, че бюджетът е на Мз, а не на МОСВ?

Питаме: достатъчно ли бе да се издаде едно хвърчащо писмо от МОСВ към Мз в последните дни на кампанията по заявяване на подпомагане на площи и животни за 2022 година (без извършени нормативни промени), че издаваните разрешителни за паша по чл.50 от ЗЗТ не създавали вещни права и да е достатъчен повод за да се сложи забрана за заяваване на схемите СЕПП и НР1 в ИСАК чрез получаване на фатална грешка в автоматичните проверки? Кой има полза от това при положение, че същите разрешителни за паша са били вече два програмни периода ползвани като правно основание за ползване на територии за паша на националните паркове? Кой ще получава нашите субсидии, неправомерно отнети и възбранени? Предстои да видим.

Вещни права не създават и договорите за наем, които ползваме като правно основание за очертаване на ползваните от нас земеделски земи – обработваеми, пасища, мери и ливади. В този случай защо договорите за наем се ползват от всички бенефициенти на територията на България като правно основание, а разрешителните за паша да не могат? Цитираният чл.41, ал.3 от Законът за подпомагане на земеделските производители доказва именно нашето свободно право за ползване като правно основание включително и разрешителните за паша по чл.50, т.5 от ЗЗТ, тъй като те са подопечни на ЗЗТ, а не ЗПЗП т.е. редът е друг, но те са приети като правно основание и в двата програмни периода на прилагането на ОСП. Освен това никой не оспорва вещното право по собственост на МОСВ. Като получатели на разрешителните за паша ни е дадено право на ползване на територия и извършване на паша с определен вид животни, съгласно Планът за управление на съответният парк. Още повече през двата програмни периода почти всеки ползвател/животновъд по направление „Традиционни практики за сезонна паша – пасторализъм“ е водил дела в административните съдилища (Районни и Върховен административен съд), включително с вещи лица и сме доказали, че териториите, които ползваме в националните паркове са подходящи за подпомагане по схемите СЕПП и НР1, включително ежегодните проверки на Технически инспекторат, Разплащателна агенция доказват годността на площите за паша и получаването на субсидираност по посочените схеми СЕПП и НР1). И това е проверимо и възможно с една елементарна справка в съдилищата – колко дела са водени с такъв казус и колко дела са завършили с успех в полза на животновъдите. Освен това прочитът на Плановете за управление дава ясна представа за свързаността му с Законът за защитените територии и Натура 2000. И много важно нещо: Защо 10 и повече години при пригането на направлението никой не изисква вещни права? Защо са подписвани до момента 2 меморандума за сътрудничество между двете министерства в двата програмни периода?

-Питаме: Как веднъж поне в тези 10-12 години не бяхме обучени от МОСВ нито веднъж по отношение дори на нашето поведение като животновъди в Националните паркове. Как никой не се погрижи да направи преглед на всеки един животновъд по време на пашуването на неговите животни дали има навсякъде по разрешените терени за паша места за водопой на животните, дали грижещите се за животните хора имат място за нощуване, дали има място за нощуване на животните? Всичко това води до извод, че самото МОСВ нямат предоставени на нас като животновъди правила и изисквания, освен тези, които спазваме по чл.21 от ЗЗТ, които са част от забраните по Натура 2000, но нямат напътствия и указания за спазването им.

– И до момента никъде, освен в научен доклад, който прочетохме инкогнито на проф. Живко Кръстанов, не сме видели изведени изводи, че поставените изисквания към нас в направлението чрез пашата на животните ни води до подобрение на местообитанията.

– Що се отнася до размерът на подпомагане за тази година, в резултат на насилствено, агресивно отнемане на правото за плащане по схемите СЕПП и НР1 с останало едно единствено плащане по „Традиционни практики за сезонна паша – пасторализъм“ не само че не е достатъчно, но и пагубно за нас, тъй като с тези суми не можете не да компенсирате разходите ни, изброени в стратегическия план, а сте ни нанесли сериозни финансови, емоционални и икономически вреди над личността ни и над труда ни. Прости сметки показват, че заявеният размер от 168 €/ха е не само недостатъчен и несериозен, но е подигравателен за целият ни бранш. През всички години на неимоверен труд, към нас е проявена жестокост, оставяйки ни без препитание. Голямата част от нас са с ангажименти по различни схеми и мерки, голяма част от нас ползват кредити и прогнозите им за връщане са пропаднали тотално. Да не говорим за последиците от нанесените вреди на Ковид – 19 и войната в Украйна. Не знаем с каква съвест ще живеят някои експерти и по-високи нива в йерархията, при положение, че обричат на глад, мизерия и фалит животновъди (само на територията на Национален парк „Рила“ повече от 240 семейства)? 

1. – И тук е моментът да споменем за отговорът с писмо с изх. № № 48-00-639/28.09.2022г. на МОСВ, подписано от министъра на Министерство на околната среда и води по повод нашата жалба/подписка за прилагането на мерките СЕПП (Схема за единно плащане на площ ) и НР 1 (Необлагодетелствани райони 1) на територията на Националните паркове в България. Отговорът прилагаме в цялост, от който личи явна заплаха цитираме:

„В трите национални парка са обжалвани годишните планове за паша, като заседанията на съответните административни съдилища са насрочени за месеците септември и октомври 2022 година. В случай, че административните съдилища постановят решения, че годишните планове за паша са незаконосъобразнии бъдат отменени, министерство на околната среда и води ще уведоми Държавен Фонд „Земеделие“ , че издадените на основания на конкретния план за паша за 2022 г. разрешителни за паша са невалидни.“…И това ако не е заплаха… А в края писмото завършва със следния текст, цитирано: „МОСВ чрез Дирекциите на националните паркове ще продължи прилагането на чл.50, т.5 от ЗЗТза издаване на годишни разрешителни за паша. Разрешителните за паша в националните паркове следва да послужат на земеделските производители само за извършване на паша на определен брой и вид животни , без то да се използва за прилагане на СЕПП и НР1.“ Не само, че няма да си оттеглим жалбите и ще продължим до края да си търсим правата като граждани, които могат да се възползват от това национално богатство и като животновъди, пашуващи стадата си на територията на парковете, но и ще търсим отговорност и обезщетение за всички бенефициенти-животновъди, пашуващи на територията на Националните паркове за 2022 година за отнетото свободно право на заявяване на позволени от Регламента на ЕК и националното ни законодателство схеми и мерки, които и до момента на същото основание сме ползвали повече от 10 години. Много интересен е и фактът, засегнат по отношение на ангажиментите относно меморандумът за сътрудничество между МОСВ и МЗм като МОСВ изцяло хвърлят вина върху МЗм относно непродължаването му чрез непредставянето на технически средства от страна на МЗм за осигуряването на изпълнението на ангажиментите по прилагане на направлението. Във връзка с цитираната национална рамка за приоритетни действия за Натура 2000 за програмния период 2023-2027 г. и дейностите, упоменати в писмото нека някой да ни отговори: Защо в целият програмен период 2014-2020 г. при положение, че ние животновъдите сме спазили всички забрани, разписани в Заповедите на Министъра на околната среда и води не сме компенсирани по никакъв начин за разписаните забрани в пасища на територията на националните паркове. Нали твърдите, че в тази рамка се дава приоритет на необходимите мерки за опазване на целеви видове и природни местообитания по директивата за птиците и директивата за местообитанията на територията на мрежата от Натура 2000. Каква е разликата между пашата в зоните на Натура 2000 в по-ниските части на страната ни и високопланинските части в зоната на Националните паркове?

  • – Докладът за екологична оценка не беше дискутиран с най-важите и засегнати субекти – животновъдите-, които биха дали множество доказателства за предимствата на пашата в националните паркове. Разполагаме със снимки, които доказват, че именно чрез пашата се възстановят екосистемите. И като говорим за увреждане на някои местообитания нека се докаже дали това е чрез  човешка намеса и присъствие на територията на парковете или е чрез паша на вид животни.

2. По отношение на премахнатото направление „Управление на земи с висока природна стойност“.

Като интервенция да бъде запазено „Управлението на земи с ВПС“ в затревени площи (дори и да не е под същото наименование), пред вид следните факти:

← Към 2019 година земеделските земи с ВПС са намалели с близо 40% от първоночално определените като такива през първия програмен период 2007-2013 г. Намаляването не е равномерно разпределено на територията на цялата страна, а най – ощетени са областите – Благоевград, Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч и Перник. Най-малка загубата е в областите – Добрич, Силистра, Хасково и Плевен. Ако ги разпределим по видове земеползване – най-сериозен е спадът при постоянно – затревените площи като статистиката показва, че първоначално (през 2007г.) са били над 950 000 ха, а през 2019г. вече са едва 440 000 ха. Това са доказани факти, а ние като бранш дори нямаме поглед върху целият слой ВПС и промените през годините му.

← Най-голям (да не кажем единствен) вид земеползване са постоянно – затревените площи, които допринасят за опазване на биоразнообразието и за намаляване на въглеродния отпечатък от земеделската дейност (визираме изискванията на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 година).

Както вече изразихме становище  , това е абсолютно необходимо направление като част от „Околна среда“. Необосновано е премахнато и ние питаме: Къде отива така ценният слой с тези земи? Говорихме неофициално с експерти на МОСВ и оттам ни казаха, че този слой е на МЗм и плащанията през него са единствено отговорност на МЗм. Защо трябва да променяме и да изчезва нещо толкова добре прилагано през цели два програмни периода. Нашето предложение е направлението да бъде запазено, да бъде изведен отново списък с обхвати на землищата и за да няма дублиране на дейността „паша“, то да бъде обмислен вариант за други дейности и по подобие на „Натура 2000“ да бъдат изведени забрани с цел запазване на този слой и плащания. В едно от заседанията на ТРГ изпратихме дори предложение, което не видяхме никъде да е приложимо, дори коментирано. В работната група споменахме и предложихме да се помисли за стъпаловидно плащане с очертаване отделно на ландшафтните елементи в конкретно очертано БЗС от бенефициента, именно с цел подобряване и опазване на биоразнообразието и ландшафта. И в тази връзка предложихме двустепенно компесаторно плащане:

• базисно ниво без наличие на ландшафтни елементи и

• първо ниво с по-високо плащане, с наличие на ландшафтни елементи.

Ето едно смислено предложение за запазване на цяло направление от агроекологичните ангажименти.

3. По отношение на интервенцията „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ абсолютно стоим зад казаните думи в работната група, че подкрепяме по отношение на допустимостта за подпомагане на земеделските стопани да отпадне изискването за отглеждане на 70% от референтния брой животни. Както вече казахме – тези 70 % ги поиска бранша в едно от редовните заседания на Националният консултативен съвет по животновъдство през 2015 година и бяха въведени по-късно в националното законодателство, пред вид отдалечеността на реферетната дата 28.02.2009г. от вторият програмен период и неогласяването на животновъди, които са прекратили своята дейност веднага и няма следа дали изобщо са били животновъди или са се възползвали от ситуацията, имайки информация, че предстоят такива плащания да впишат във ВетИС определен брой животни (говеда). Сегашната ситуация е много по-различна от първият и вторият програмен период. Самото наименование и характер на интервенцията – необвързана с производството- не може да задължи животновъда да продължи да отглежда животни, но му дава възможност и право за преструктуриране на стопанството и същевременно необременяващо да прецени сам с колко и какви по вид животни може да продължи да извършва същата дейност, ако изобщо реши. Ето защо тази необремененост със 70 %, би могло да даде стимул на животновъда да прецени сам от какво и колко има нужда.

4. Предложихме в директните плащания от Първи стълб да бъде въведена интервенция за плащане на млади животни като повтаряме, че бюджетът от „Буферни екологични ивици“ може спокойно да се заеме от новата интервенция. Предлагаме това, защото буферните ивици са част от екологичната инфраструктура и след като интервенцията отпада като самостоятелна и този фрагмент – „буферни екологични ивици“ се влива в интервенцията за екологично насочените площи, то не е необходимо те да си пренасят , както и бюджета в екологичната инфраструктура, тъй като вътре разписаният бюджет ще се отнася и за самите буферни ивици и по този начин се освобождава бюджет именно за нашето предложение.

5. Надяваме се, че изказаното в работната група по отношение на доказването на кравето мляко чрез изхранване на животни в други стопанства с млади животни ще продължи и през следващият програмен период при спазване на разписаните изисквания.

6. По отношение на интервенция „Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи“ е предложена буквално унизителна ставка. До 150-то животно планираната единична сума е 84,57(EUR, Минималната сума за планираната единична сума е 67,66 EUR, а максималната планирана сума в  EUR е 101,48. Това трябва да се промени и можем да Ви предоставим множество аргументи във връзка с нашето искане.

Искрено се надяваме нашите предложения да бъдат чути и приети! Молим да удовлетворите нашите желания!

27.10.2022 г.,  Град Благоевград                                      

С уважение:

(Бойко Синапов – Председател)
(Юлия Коюнджийска  –   Заместник – Председател)                                                                  
(Дарина Шишкова  –  Заместник – Председател)