Директните плащания – отново напрежение сред фермерите
Говедовъд.ею: Както става ясно от някои източници, предстои публикуване на:
Проект за обсъждане на НАРЕДБА № 3 ОТ 17 ФЕВРУАРИ 2015 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ.
Става дума за субсидии, които фермерите ще получат при определени условия, които те трябва да изпълнят. Както му е реда трябва да почнем отгоре надолу.
Ако внимателно анализираме последните интервюта които дава министър Танева, на всеки трябва да му стане ясно , че не само трябва да се дава, но и да се произвежда, и то в голяма конкуренция с нашите партньори от трети страни.
„ Основната философия на ОСП, включително и в настоящия програмен период, все пак е подкрепа на доходите. Трябва да помислим да приложим механизми за стимулиране на повишаване на конкурентоспособността. Това е моето мнение и ако аз бях министърът, който ще води дебатите за новата ОСП, бих търсила нови решения в тази посока. Защото да – това е най-важната политика за ЕС, да – доходите на фермерите трябва да бъдат подкрепени, за да има това земеделско производство, за да има работа в селските райони, за да се произвежда храна и да има хранителна сигурност. Но трябва да си даваме сметка за повишаването на производствените мощности и конкурентоспособността в трети страни и търговията, която тръгваме да водим с тях. Трябва да си дадем ясна сметка къде са минусите и какви инструменти трябва да приложим в обхвата на този бюджет, за да повишим тази конкурентоспособност”.
На второ място е статистиката – какво произвеждаме. Последният Доклад за резултатите от животновъдството не може да ни похвали с кой знае какви резултати по отношение производството на животинска продукция. Наистина има „големи постижения” но повече от половината са във въздуха. Това което реално е получено, като продукция, преработено, излязло на пазара и донесло някакви активи за държавата е много малко. Кравето мляко, което е обработено в мандрите е само 492 хил.т, или средно се пада по-малко от 2500 кг от крава. Още по-трагични са резултатите от овцете и биволите – обработени само 30 хил.т.
При месото нещата са подобни – 85 хил.т месо всичкото което е минало през кланиците. Разбира се, че това не е цялото наше производство, статистиката го е установила по най-различни формули:
• краве мляко – 998 хил.т
• овче мляко – 72 хил.т
• биволско мляко – 9 хил.т.
Реално, производството е два пъти по-голямо, за някои продукти и три пъти (и от тука идват въпросите: къде отива тази продукция, ако е в сив сектор значи не се плащат данъци, ако се консумира от производителите значи субсидиите се дават като социални помощи).
Третият фактор са фермерите. И сега както е било винаги, те отново не са единни. Тези които спазват в голяма степен правилата искат увеличение на праговете за производството и съответно увеличение на субсидиите. Друга част искат намаляване на праговите изисквани в проекта на Наредбата, изтъквайки аргументи от приказките от хиляда и една нощ до дядовата ръкавичка, че е много трудно да се получи това мляко, (нашите уважения към тези трудови хора, но под 5000 кг млечност средно от крава за какво млечно говедовъдство може да говорим).
Трети, които преди години наистина се нуждаеха от помощ сега си мълчат и гледат сейр, защото сега ще получат всички екстри от Наредбата.
Четвърти въобще не ги интересува този дебат, защото улицата е добър източник на доходи – без контрол и без НАП. По самия проект вероятно има още много да се желае за да задоволят всички претенции, но положението в страната доведе до липса на време за по-задълбочено обсъждане и дебат.
Повдига се въпроса за обучение на фермерите. Затова би трябвало въобще да няма спор. И министър Танева преди няколко дни каза, че това е изключително важно. Разбира се, че трябва да има обучение, дали ще го извършват институтите, фирмите или самите браншови съюзи не е толкова важно, важното е фермера да има такъв образователен курс, ако няма вече тази квалификация. Една кола струва 5-6 хил.лева и всеки трябва да мине курс за шофьори, тук се дават за управление десетки хиляди лева за подпомагане на производството и те трябва да се управляват от знаещи хора – това означава предварителна подготовка.
Интересен е и прага за броя на отглеждани животни – 250 бр. Всички световни изследвания показват, че в момента най-уязвими са ферми от 250-1000 бр, и точно в тази категория имаме намаление на субсидията. Всъщност пък тези ферми са и основния производител на мляко. В България имаме около 70 ферми, които произвеждат повече от 3 т мляко дневно, те са основния производител на мляко, нямат друг начин да го реализират освен да го предадат на предприятията.
В проекта също не е казано точно, как ще се определя изпълнението на искането за получено минимално количество мляко – индивидуално за всяка крава, общо за стадото на база произведено мляко, какво става, ако примерно се получи средно по 3 950 кг мляко от крава под селекционен контрол. Съгласно проекта не трябва да се даде субсидия, в същото време стадото е получило повече мляко от нормите за млечна крава. При всички случай ще има такива ситуации, за които решенията трябва да се дадат сега.
Друг въпрос е липсата на изисквания за продуктивност от някои категории животни. Все пак схемата е за обвързано производство така че, всеки трябва да произвежда. В крайна сметка, каква ни е голямата полза от десетките облагодетелствани породи наречени аборигенни, автохтонни и незнам какви си. Вече техният брой при говедата е четири, а при овцете 33. Ние страна на аборигените ли сме за да контролираме 90 000 бр овце от тези породи, и само 200 000 от т.н комерсиални породи.
Все пак някой трябва обясни каква е голямата полза от този генофонд, който запазваме и голямата загуба получавайки по 30 кг. мляко от овца (така е по статистика). Не може в изказвания на министри от минали правителства да се говори за развъдни програми за повишаване продуктивността на автохтонните породи. Ами то ако можело да стане това каракачаните (те бяха най-добрите овцевъди преди години в страната), щяха да го направят преди сто години. Така, че нормално е и тази мощна група да има прагове за производство, защото те ще участват по всички схеми.
В крайна сметка името на самата схема е за животни под селекционен контрол, което означава, че в края на период трябва да имаме значително увеличение на средната продуктивност. В противен случай, следващия период, в който вероятно няма да я има тази схема, ще стане много трудно за фермерите.
Говедовъд.ею:
– Извиняваме се предварително ако сме засегнали някои интереси, но анализите са необходими за да се върви напред. Бихме публикували всяка една гледна точка по този въпрос, ако някой се осмели да излезе с такова, няма да броим коментарите които ще се появят след публикуването на статията, и разпространението и в социалната мрежа.
Автор и източник: Говедовъд.ею
Таван на директните плащания за 2017 г. Схемите за обвързано подпомагане са 14
