Веселата Ферма в Родопите! Как да не се изпълни човек с позитивна емоция и надежда, само като прочете или чуе това име. Весела и ферма, дали тези понятия могат да битуват в симбиоза, дали и как се сбъдват мечти, какво коства и какво носи това да живееш с мисълта, че природата е най-голямата земеделска фабрика, а екологичното хранене – най-естествения доставчик на здраве. На тези и още интересни и мотивиращи  въпроси, ще ни отговори именно – Веселата Ферма в Родопите!

Здравейте, представете се с няколко думи на нашите читатели. 
Ние сме Руслана, Митко и Иван, съответно от Сливен, Стара Загора и Пловдив. Идеята да живеем сред природата ни обедини и създадохме неформалния съюз – Веселата ферма в Родопите.

Разкажете ни кога и как взехте решение да правите земеделие, по този начин – без машини и химикали. Изобщо споделете с читателите ни малко история и… надявам се много от емоциите, които придружаваха началото. 
Постоянният стрес, пренатоварването на работа, цикълът, който роботизира и липсата на всякакво удовлетворение от постигнатото, в съчетание с лоша храна, ни разболяваха и психически и физически. В един момент си казахме, че вече не можем да живеем така и започнахме да търсим алтернативи на живота в града.
Единственият начин, по който можехме да сме сигурни в чистотата на храната, бе да си я произвеждаме сами, така че решението бе взето бързо.

Разполагахте ли с някаква база – образование, материална, кой ви подкрепи, как?
Не разполагахме нито със земя, нито с къща или земеделско образование. Кандидаствахме по Евро програми и ни одобриха, това беше първоначалният тласък за развитието на фермата. Информацията относно отглеждането на червеите или зеленчуците събирахме от интернет, курсове и собствения си опит.

Живеем във време на химия, имитация и катастрофално отношение към себе си и природата, считате ли, че хората са добре и честно информирани, трябва ли по-задълбочено да се говори по този проблем? Моето лично мнение е, че здравословния начин на живот, в огромен процент е поза експлоатирана за оформяне на елитарност и суета. Редица популярни личности пропагандират здравословие покрити с химия, живеещи с високи технологии и в среда на стрес. Как мислите, дали връщането към естествения начин на пълноценен живот има функция на моден атрибут? 
Има много изследвания относно натрупването на тежки метали и пестициди в растенията и как същите се “усвояват” от организма на човек и до какви болести водят. Всеки човек, който се интересува от здравето си, може да си направи съответните изводи. В днешно време е лукс да си здрав, затова все повече млади хора започват да си самопроизвеждат храната, за да могат да си позволят това удоволствие.

Разкажете ни за бита си. Как, с какви средства, по какви критерии, изграждате средата, в която живеете?
Ние живеем по същия начин, по който живеехме в града. Единствената разлика в момента е, че имаме само 37 съседа, които не живеят под, над и около нас в малка кутийка. Постоянно имаме посетители и приятели на гости, пътуваме, работим през интернет, работим по проекти и над фермата и земите, активни сме социално – участваме във форуми, дебати. Не сме част от затворени общества и нямаме правилници, които следваме.

Има ли нещо с което се гордеете,  имате ли дългосрочен план за оформяне  на приемственост. Поколението, което расте сега, също е с очевиден проблем, касаещ откъсването от природата и естествения начин на живот. 
Чрез фермерските пазари, на които участваме, се запознахме със страхотни земеделски производители, които също произвеждат натурална продукция. Много се радваме на възможността, която ни се предостави и започваме да се обединяваме в неформална кооперация, за да станем по-силни. В момента разработваме заедно няколко стратегии за развитие, както и се подготвяме за участие в Европейски програми за доброволчество. Целта ни е да дадем работещ пример на младите хора, които не виждат смисъл в оставането си в България и търсят път навън.

Вие участвате и в Европейската програма за развитие на селските райони. Колко време ви отне да се подготвите? Ще участвате ли в новия период? По кои мерки? Изобщо какво ви предстои? Планове, стратегия… или нещо съвсем лично?
Подготовките отнемат по няколко месеца, ние кандидаствахме по мярка 121, 141 и 112. Смятаме в новия програмен период да кандидатстваме, заедно с членовете на кооперацията по мярка 4.2.

Натуралното земеделие води ли до натурални взаимоотношения? Обединява ли това, че се искат физически усилия за работа и предполагам  повече ръце?   
Натуралното земеделие предполага повече наблюдение на природата и процесите в нея. Човек започва да изгражда наново връзката, която е изгубил.

Със сигурност не съм Ви попитала за много и интересни неща, но все пак сега се запознаваме. Вярвам, че предстои дълго и ползотворно приятелство между нас. Екипът на AGRO Journal пожелава, на „Веселата ферма в Родопите“ крепко здраве, силна воля, непоклатими намерения и спорна работа!  Благодаря, че ни подкрепихте! Какво е вашето послание нашия екип, към бъдещите ни читатели и партньори?
Пожелаваме на всички да уважават себе си и природата.

Фермата се намира в землището на с. Горнослав, общ. Асеновград, през което преминават две реки – р. Голяма Сушица и р. Луда Яна. 
До 60-те години на ХХ-ти век по поречието на двете реки е имало 10-на воденици и тепавици, които са давали част от препитанието на местните жители. Останки от тях могат да се видят и до днес. Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и стратегическо място на региона – близостта му до култовото енеолитно светилище в местността „Лопките” от V – IV в.п.н.е. (на 5 км), пътя до древното тракийско светилище „Белинташ” на бесите от IV – I в.п.н.е. (на 15 км) и християнското светилище „Кръстова гора” (Родопската Света гора) от XII – XIV в.с.н.е. (на 10 км).

През последните години много млади хора, привлечени от прекрасните гледки, силните преживявания, добрата конфигурация на терена и благоприятните въздушни течения, кръстосват небето над с. Горнослав със делта- и парапланери.

Фотограф: Иво Данчев