В Закона за Животновъдство има дискриминационни текстове и предвещава непосилни допълнителни разходи за фермерите с местни породи
На 23.01.2019 г. в София в сградата на ИБИР се проведе среща на председатели на развъдни организации в овцевъдството
С очакване да бъдат преразгледани и коригирани, важни за животновъдите развъждащи местни породи овце, текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството се проведе работна среща на 23.01.2019 год. в сградата на ИБИР в София. Срещата бе инициирана от няколко председатели на развъдни организации изпълняващи развънни програми за местни породи овце – Бяла маришка, Вакла маришка, Тетевенска, Средностаропланинска, Дъбенска, Реплянска, Елин-пелинска, Брезнишка, Западностаропланинска и др. На срещата беше поканена, зам.председателя на комисията по земеделие и храни в Народното събрание проф. Светла Бъчварова.
На срещата беше обърнато специално внимание върху някои от членовете, алинеите и точките в Проектозакона за изменение и допълнение на закона за животновъдството. Беше посочено аргументирано, че така разписани някои от промените не съответстват на поставената цел на проектозакона, противоречат на Регламент 1012 / 2016 за извършване на развъдна дейност, поставят в режим на дискриминация развъдните организации, които работят с местни (автохтонни) породи, а също така ще доведат до сериозен административен и икономически натиск върху животновъдите и техните организации.
Изготвения законопроект за изменение и допълнение на закона за животновъдството съдържа и неясноти, които в бъдеще ще се превърнат в непреодолим проблем за фермерите, които буквално с върхови сили на волята си, успяват да съхранят и развъждат породите от Националният генофонд на овцевъдството и козевъдството в България. Зооинженер Николай Кръстанов специално подчерта, че Национален генофонд в животновъдството за който държавата трябва да положи специални грижи всъщност са местните породи селскостопански животни характерни за България. Той изтъкна парадокса, че непрекъснато се увеличава вноса на чужди за страната и високо продуктивни породи овце, а в същото време катастрофално намалява общия брой отглеждани овце в България. Все по-трудно и непосилно ще стане развъждането на местните български породи овце и кози, които са в нелоялна конкуренция със вносните породи. За това нелепо положение ще „спомогне“ именно бъдещия Закон за животновъдството ако се гласува без промените, които работната среща постави на дневен ред.
От своя страна проф. Светла Бъчварова изслуша с внимание дискусията и аргументите и мотивите за отмяна и промяна на „болните“ текстове от проектозакона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, като в процеса на срещата се установи, че част от нейните внесени предложения за корекция при първото четене на закона, съвпадат с тези на животновъдите. Тя пое ангажимент да защити правото на развъдните организации за българските, местни породи да продължат да работят в условия на равноправие с комерсиалните породи, особено по отношение на процедури за ДНК анализ при доказване произхода на мъжки разплодни животни.
„Използването на ДНК-анализ за родителски контрол на настоящият етап е скъпа процедура. За удостоверяване на бащинството на 1 мъжки разплодник са необходими поне 3 проби, едната от които струва приблизително около 20 USD. И ако за някои мъжки разплодници от вида на конете и говедата използвани интензивно за разплод донякъде ДНК-анализът може да бъде оправдан, то за мъжки разплодници от вида на овцете, козите и свинете това е едно извънредно скъпо мероприятие, разходите за което не са по силите нито на държавният бюджет, нито на развъдните организации още по-малко за самите земеделски стопани.“ – каза проф. Димов.
Няма основателни причини ДНК-анализът да бъде въведен, като задължителна процедура вписана в ЗЖ за доказване на произхода и то само за автохтонните породи. Това не кореспондира с Регламент 1012 / 2016, добави той, като предложи чл.18, ал. 6, вписано като т.1 от ЗЖ да отпадне. Лабораторията за ДНК анализ открита към ИАСРЖ трябва да се акредитира и да заработи за нуждите на родителският контрол на оставените животни за разплод, но остава открит въпроса за посрещане на разходите за тази скъпа процедура и икономическата обосновка за масовото прилагане на тази процедура за животни които не са обект на значима търговия.
Пълно недоумение провокира и още един текст в законопроекта (Относно § 21, относно измененията и допълнениета на чл.24 от ЗЖ), който вменява, като задължение ИАСРЖ, да изисква данни и публикува „…информация по ал.2 съдържа и данни по чл.20 т.2 и т.3, които се публикуват на интернет страницата на ИАСРЖ…“
„Така изписана, новата алинея не е в синхрон с чл.28 параграф 1 и 2 и чл.46 параграф 1 от Регламента. На практика ИАСРЖ изземва за публикуване цялата информация на развъдните организации (т.2 са данните от контролът (изследването) на биологичните, стопанските и продуктивните признаци обект на селекция, а т. 3 резултатите от оценката на развъдната стойност). Това е абсурдно.“ – заяви проф. Димов, като обстойно разясни какво би означавало това нормативно обстоятелство да „заработи“, ако Закона мине без ремонт в парламентарна зала за гласуване.
„ Не е редно ИАСРЖ да изисква за предоставяне и публикуване цялата информация на развъдните организации в страната /46 на брой/. Това предполага обобщаване и анализиране данни от измервания на продуктивността и оценки на развъдната стойност, нещо което е задължение на развъдните организации. ИАСРЖ би се обременила с анализ и обработка на голяма по обем и разнородна по същност информация, ангажимент за който ИАСРЖ няма необходимият капацитет, а също така не е присъща за нея дейност“.
ИАСРЖ за нуждите на „официалният контрол“ може да изиска записи от изследвания на продуктивността и оценка на генетичната стойност във връзка с разплодни животни в отделни стопанства за да провери тяхното съответствие на определени стандарти и методи на получаване и изследвания, но не бива да се ангажира с обобщения, анализи и публикуване на такъв огромен обем от данни. ИАСРЖ може да задължи операторите (разбирай развъдните организации) да публикуват резултатите от оценката на генетичните стойности и изследванията на продуктивността, но не е задължително това да стане на страницата на ИАСРЖ. Много развъдни организации вече имат свои Интернет-страници. В страната има много специализирани издания и т.н.
ИАСРЖ следва да публикува данни за своята дейност относно „официалният контрол“ върху дейността на РО, съгласно чл.44 от Регламента. ИАСРЖ следва да публикува резултати от официалният контрол и проверките върху дейността на развъдните организации. Това задължение на „компетентният орган“ не е посочено в ЗЖ и не фигурира в проектозакона за изменение и допълнение на ЗЖ, което не осигурява необходимата прозрачност при осъществяване на „официалният контрол“ изискване упоменато в чл.44 от Регламента“
По този казус на работната среща се направи предложение, което гласи: Предложената нова алинея 3, към чл.24 от ЗЖ да бъде реадактирана и придобие следният вид:
„ал. (3) Развъдните организации при поискване от компетентният орган (ИАСРЖ) са длъжни да продоставят за проверка и съответствие записи на данни, получени от изследване на продуктивността и резултати от оценка на генетичната стойност във връзка с разплодни животни от отделни стопанства, разположени на територията на страната, данни за методите на изследвания на признаците и анализа на данни от изследване на продуктивността, подробни данни за генетичните параметри за всеки оценяван признак в популацията.“
Всички участници в това число и проф. Бъчварова оцениха предложението за промяна като повече от адекватно, още повече, че повечето развъдни организации имат свои онлайн платформи, на които по презумпция следва да публикуват данни от дейността си, както и съответните резултати от нея. Нека припомним, че това са формирования със статут, който им позволява усвояването на обществени средства и отчитането на тяхната работа именно пред обществото е техен морален дълг. Излишно е да се споменава, че има такива развъдни организации в страната, дейността на които остава скрита за обществото. Те могат да бъдат задължени да побликуват резултатите от своята дейност, а ИАСРЖ съответно да публикува данни от направена проверка за дейноста
Тук е мястото да споменем, че в изменението на Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, автохтонните породи ще бъдат задължени също да доказват продукция – „…а за автохтонните породи овце и кози по чл. 23, ал. 4, т. 3 – най-малко на 0.2 животни на допустимо за подпомагане животно или 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти.“. Важен момент е едно граматическо разминаване между проекта на наредбата и доклада на зам. министър Вергиния Кръстева, където „и/или“ фигурира само като „и“. Това разминаване изглежда невинно и като техническа грешка, но следва да му се обърне внимание.
Оценката на всички присъстващи от срещата бе задоволителна и най-малкото осигури, искането от страна на животновъдите да бъдат чути техните корекции при второто четене на Закона, което пое като ангажимент проф. Бъчварова.
След приключване на работната среща, присъстващите представители на РО обсъдиха предстоящите стъпки към учредяването на ново браншово формирование, чрез което да излъчат авторитетно представителство пред държавните институции, а в същото време да бъдат мост между тях и проблемите на животновъдите, отдаващи сили, средства и време за съхраняването, умножаването и качественото развитие на българските породи селскостопански животни.
Никой не отрича качествата и постиженията на интродуцираните местни породи овце и кози, но практиката показва, че не винаги техният висок потенциал се реализира ефективно при местните български условия на отглеждане и развъждане. Днес чрез вноса на безспорно високопродуктивни френски и други породи, на практика се оказва, че успешно подпомагаме чуждестранните развъдчици, които не са посегнали на десетилетия труд зад гърба си, а са „отскочили до небесата“ надграждайки качествата на техните породи, използвайки всички възможни традиционни методи миксирани с възможностите на високи технологии.
