Официален старт на жътва 2026 и прогнози за реколтата
В ловчанското село Дренов беше дадено официалното начало на жътвената кампания за 2026 г. по време на събитието „Златна жътва – Ловеч 2026“. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски подчерта, че отличните резултати в сектора са плод на денонощен труд, висок професионализъм и използване на модерни технологии. Благодарение на родните фермери България запазва челното си място сред глобалните и европейски производители на пшеница.
Според предварителните анализи на министерството:
Пшеница: Очаква се добив между 6,5 и 6,8 милиона тона.
Ечемик: Прогнозното количество е малко над 1 милион тона.
На церемонията присъстваха редица официални лица, сред които президентът Илияна Йотова, кметът на Ловеч Страцимир Петков, областният управител Пламен Христов, представители на парламентарната комисия по земеделие, ръководството на ДФ „Земеделие“ и НАЗ, както и местни фермери.
Стабилност в млечния сектор и строг контрол над търговските вериги
Министър Абровски успокои обществеността, че в страната няма дефицит на сурово мляко. За първите пет месеца на годината вносът на суровината възлиза на едва 7,5% от общото потребление в България.
По отношение на търговските вериги и ценообразуването, министърът беше категоричен, че държавата вече упражнява сериозен натиск чрез закона, което досега не се е случвало:
„Няма извиване на ръцете на производителите, а има контрол. […] Законът вече е в сила и ще бъде приложен с цялата му строгост спрямо нелоялните практики.“
В МЗХ вече са постъпили първите оплаквания от фермери. След среща с министерството, производителите са пренасочили официалните си сигнали към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Абровски уточни, че един от миналоседмичните сигнали първоначално е бил свързан с инициативата „Кошница с грижа“, но впоследствие проверката е показала липса на обвързаност.
Възстановяване на напоителните системи: Предизвикателство №1
Като ключов приоритет за кабинета беше посочено спешното обновяване на хидромелиоративната мрежа. Министърът припомни, че заради бездействието през последните две десетилетия, съоръженията за напояване са били масово унищожени или разграбени. Сега държавата е изправена пред предизвикателството да изгради напоителната инфраструктура почти от нулата, за да подсигури земеделците с необходимите водни ресурси.
