Всяко начало е пълно с надежда и трудности в една специфична микстура, но когато е начало на дълъг път, чувството на удовлетвореност ни кара да забравяме колко трудно е било, колко търпение ни е коствало и остават постигнатите резултати… и приятелите! И днес ще ви запозная с такива хора – нови приятели на AGRO Journal! Различното е, че те ни потърсиха и това ни накара да изпитаме именно това, че труда ни покълва и дава смисъл на постоянството и усилията ни да превърнем AGRO Journal в място на българското производство на селскостопанска продукция.
В последните години все по-често говорим за "чиста храна", за здраве и култура на храненето. Все повече производители и преработватели се насочват към продукти от тази група, и това е заявка, че все по-често на трапезата си ще виждаме естествени и качествени храни и напитки. Хлябът е неизменна част от нашето меню и неговия състав е жизнено важен. За това ще ни разкажат, разбира се, майстори по темата!
1. Здравейте! Приятно ми е да се запознаем! Разкажете ни за себе си. Кои сте, от къде сте? Колко човека се занимавате с бизнеса? Разкажете за всекиго по нещо. Здравейте! И на нас ни е приятно, че се намерихме във фейсбук и се запознахме и най-важното можем да си бъдем полезни един на друг. Казваме се Николай и Любомир и сме от гр. Русе. Занимаваме се с отглеждането, производството на български еднозърнест лимец от 2012 г. пролетта. Отглеждаме го на наши, семейни ниви в землището на с. Тръстеник (русенско) на 25-30 км от града. Помагали са ни само семействата и никой друг. Не, че е малка помощта, напротив! Почвата там е силна – чернозем. Водят я за най-добрата. Тогава засяхме на ръка 2-3 дека. Искахме да видим дали ще стане нещо изобщо и ако стана как ще изглежда и какво ще бъде то Е, стана си. Засяхме от същите семена пак и така започнахме вече по-сериозно да се занимаваме. От Родопите си закупихме зимата на 2012 семената. Бяхме чели съвсем малко за лимеца като растение и разбрахме, че го водя за българското чудо и че е уникално. Е, така си е наистина Българското злато е българският еднозърнест лимец. В прекия смисъл. След това целта ни ни беше да храним семействата си и най-близките с лимец. Отначало продавахме само брашно и зърно. През януари 2014-та започнахме да правим 1-ят си вид хляб и ореховки от лимец. Николай е счетоводител – магистър по образование от университета в Свищов. Търговец по професия. Аз завърших семестриално СУ специалност културология. Никога по-рано не сме си и мислили да се занимаваме с тази дейност. Ние в момента сме затворили цикълът на производство. Нямахме никакви знания, представа и опит. Пълни аматьори . Идеята и нашите разбирания като добри приятели ни доведоха до тук и сме на това положение . Имаме 11 г. разлика във възрастта, но това не ни пречи да ни се пресичат мненията за много неща, да сме истински приятели и да работим заедно. Николай е на 38, а аз (Любомир) на 27. Като започвахме бяхме съответно на 35 и 24.
2. Как решихте за започнете бизнеса си? Кога започнахте?
Както казахме и по-рано. Искахме да видим и да пробваме. Нищо повече. Никой нищо не знаеше 2011 -2012 за лимеца от нас и кръгът от хора, които познаваме, включително и семействата ни. От обикновени вечерни приказки започна всичко. Запалихме се, запалихме и колата и отидохме до Родопите за да си намерим това българско злато и чудо върнахме се с 4 чувала. Засяхме го на нива от 2-3 дка на ръка. Това беше 2012 първите дни на април. На рождения ми ден( на Любо) по случайност жънахме. Докарахме и платихме на комбайн от 30 км да дойде заради 2 дка представете си. Всеки би се смял и би ни нарекъл луди. Но и нямаше как на ръка да го съберем, аз тогава бях и опериран предния месец. Складирахме го на село и чакахме да дойде есента за да засеем пак от същите семена. Целта беше да не купуваме повече, а ние да си произвеждаме. Да нямаме разходи.
3. Разкажете ни подробно за вашата работа. Какво очаквахте, а какво се случва на практика? Кои бяха първите успехи и кои първите трудности? Очаквахме първо лимеца да израсне нормално и да видим какво е всъщност това растение. Тази най-древна и полезна зърнена култура. Искахме да ядем зърното, олющено разбира се, да си правим кълнове, защото вече бяхме чели за елементите и на какво оказва влияние. Бяхме максимално изненадани, приятно разбира се от това, което пише за него. Първият успех беше, че си намерихме истински български еднозърнест лимец. Искахме и държахме да е български, а не просто някакъв си лимец, отнякъде. Държим много на българското! То е в основата. Разликите между българският еднозърнест и другите сортове лимец е голма, например вносните са с високо съдържание на глутен, там се губи смисълът на лимеца вече, двузърнестия дава по-голям добив от дка, но има по-слаби показатели и е след еднозърнестия, не е прародителят. Ние искахме и намерихме уникалния вид лимец! Семената на нашият лимец са съхранявани десетилетия в Чирпнаския институт. От няколко шепи са го възродили и разпространили. И ние вече имаме сериозен принос за разпространението му. Трудностите от самото начало досега са винаги големи. Човек се учи докато е жив. Така и с нас и лимеца. Буквално всеки ден. Откриваме и разбираме нови неща, за лимеца, продуктите, съчетанието, печенето, съхранението, обработката, всичко. Това е един огромен и сложен процес и много сладък същевременно. Вторият ни успех беше, че израстна, узря и си го прибрахме за да можем да го засеем вече на площ от 8 дка на есен и така и стана. 2013 вече имахме първи продажби на брашно и зърно. Купихме си домашна каменна мелничка, а зърното го чистихме много часове на ръка изцяло. От сутрин до вечер, че и семейства ни помагаха. Съжалиха ни . Трудностите са постоянни и ежедневни. Те никога няма да изчезнат и да спрат да се появяват. Все едно проблемите да спрат. Няма как да стане. Трябва да ги решаваме само и да продължаваме. 2014-та януари вече правихме хляб и ореховки от лимец. Бяхме се разбрали Николай да се занимава с търговската и маркетингова част, а аз с цялото производство. Естествено не както сега го правим, няма нищо общо. Започнахме вкъщи (в Любо) , после в Николай, в едно много малко и старо помещение от края на 19-ти, началото на 20-ти век и сега си имаме помещение, подходящо за дейността. Почти оборудвано е, в процес на постоянна промяна, ремонти, обзавеждане и т.н.
4. Имате ли специално образование, материална база, приемственост или… всичко стартира от вас? Не, нямаме изобщо подобно и подходящо образование. Николай е магистър счетоводител от Свищов, а аз семестриално завършил културология в Софийски университет. Никога не си бяхме помисляли преди 2012-та за подобен вид дейност. Започнахме абсолютно сами, като пълни аматьори. И сега сме сами, не участваме по програми, не сме искали и имали пари за каквото и да било начало. Сами, двамата, създадохме и развихме всичко. И продължаваме естествено, има страшно много работа още. Нямахме представа и подготовка за нищо. Нито опаковки, качеството на продукцията, правилно съхранение, нищо, пари нямахме, само желание, отдаденост и любов. Лимецът е нашето дете, нашата рожба. Ние го създадохме, отгледахме и развиваме сега. Сами изляхме и излизваме дебелите основи, най-важната и трудна част. Аз(Любо) преди да се прибера окончателно от София, изкарах кратко 5 дневно обучение в Слънце Луна в ресторант – пекарна на центъра до Малките петте кьошета. На други курсове и обучения не съм ходил/ли. Това беше есента на 2013-та.
5. Разкажете ни за продукта на производството си. С какво е специален, какви са предимствата му? Каква е цената му? Продукта ни: Български Еднозърнест Лимец е уникален с това, че е най-древната зърнена култура на земята до ден днешен. Прародителят на всички други видове зърнени култури до днес. Естествен, див. Живеещ със земята, с почвата, помагащ и постоянно за нормално функциониране и изчистване от всякакви химии, радиация, плевели и замърсяване на земята. Много високи показатели в пъти повече от всички други зърнени култури на хранителните стойности. Най-важните елементи за човешкия организъм са в лимеца,серията B-витамини, за костите, цялата имунна система, мозък, мускули и храносмилателен тракт е изцяло полезен. Траките, фараоните и други богати хора от древността до наши дни са се хранили и се хранят с лимец и хляб от лимец постоянно. Расте навсякъде, на всякакви климатични условия, бедни почви, студ, влага, суха земя. Извлича радиацията от земята и я абсорбира, като не остава в него. В Украйна и Япония чистят земята с лимец именно от такива проблеми. Засища, вкусен е и полезен. Иска се малко за да е сит човек и едновременно нужните вещества да са в организма му. Уникален е както за земята, почвата, така и за човека. От най-ранна възраст до старини човек може да консумира лимец и продукти с и от лимец. Малки деца консумират от нашият лимец и няма проблеми, момче на 1 г и момче на 5 г. Истински лек, стимул за организма и човека. Лимецът е една златна, огромна мина, от нас зависи колко дълбока искаме да стигнем и да дълбаем. Може да се използва за строителство на еко къщи, храна за животните, хляб и тестени изделия, сокове, чай, сладки, боза, диети, режими, изолации на помещения и др. Цената му е хубаво, че се променя и не зависи от държавата, от монопола, от големи, при лимеца има и съществува истинска пазарна икономика. Хората, движат цената му. Те са основният фактор поне все още. Страшно скъп беше, когато ние го купихме, 14-15 лв. кг неолющен, сега това струва 4.50 лв за кг. олющено и перфектно почистено с търговски вид зърно.
6. Какво оборудване е необходимо за вашето производство? Много машини ни трябват за цялото производство и целият цикъл изобщо. Започва от начало: трактор, сеялка, комбайн, ремарке, семе почистваща машина ( ние използваме петкус, модел гигант), тя чисти, вее и калиброва лимеца и в олющен и неолющен вид. Голям кантар, машина за шиене на чували, машина за опаковане, втасалник, подходяща фурна, машина за флейк, машини за боза, за талиатели, спагети и макарони, ширмове, обикновена печка, миксер, кола, бус (2 т.) специална мелница/мелници за мелена на брашното, така че да бъде запазено живо. База за съхранение, машина за лющене на самият лимец. Това е най-голямата и скъпа машина, като изключим комбайна.
7. Какви са вашите амбиции? Колко искате да порасне бизнеса ви? Виждате ли условия за такова развитие? Всеки ден виждаме все нови възможности за растеж и промяна. Както казахме, лимецът е почти неограничена култура, която предразполага създаване на изцяло нови и различни предприемачества и бизнеси. Един от друг съвсем различни. Бъдещето се пада на лимец. Говорим за истнския български еднозърнест лимец, а не просто на някакъв си сорт лимец. Той ни дава възможност да живеем, да мечтаем, да мислим, да се образоваме и да ставаме по-добри в работата си и като хора. Виждаме в лимеца новото, модерното, различното и вечното. Само силни и положителни характеристики. Искаме да изнасяме за други държави суровината си – зърно за засяване, за консумация (мелене) и брашно, може и трици. Целта да е продаваме както на българският пазар навсякъде, така и на чуждият. Не казваме и не се ограничаваме само с европейския пазар. Искаме да бъдем навсякъде и постоянно. В търговската мрежа, но не магазини като кауфланд, метро и лидлд, а малки магазинчета, насочени към екологични и чисти продукти, не казваме био, а еко, разликата е огромна. Искаме онлайн търговията да расте, да посещаваме всички национални и международни изложения и форуми. Да си отворим една пекарна и една закусвалня и магазин отделно. Или две в едно. Тъй като сме от Русе и Румъния и Букурещ са точно до нас много разчитаме на пазара там. Проучваме го в момента и само мостри сме изпращали. Много голям пазар е там. Повече възможности. Имаме контакти и Холнадия, в частност град Хаарлем, за Испания и Австрия (Виена) също мислим варианти. За Лондон няколко пъти сме изпращали и за села във Франция. Искаме да развием Фермерския пазар за гр. Русе и цялата област. Да има по-често изложения и събития, слабо е вниманието или съвсем малко. Хранителните кооперативи също разчитаме много на русенския сме вече 1 г. Искаме да си построим изцяло нова, наша база с пълно оборудване и техника. Сега използваме под наем някои неща.
8. Възползвате ли се от програмите за финансиране от ЕС? Ако да, по кои мерки? Ако не, защо? Никога не сме се възползвали от програми и финансиране. Защо? Защото нямаше ясно регламентирани, нямаше достатъчно яснота. Сега вече има, но трябва съвместно с други неща, не може само за лимец, не фигурира в нито една графа лмецът на министерството на земеделието и храните. От 2016-та искаме да се пробваме да кандидатстваме и ще го направим. Предстоят ни нови регистрации, пререгистриране на фирма, на дейността и. В България от официалната власт никой не искаше да чува за лимец и за финансиране на такава дейност. Няколко човека от цялата страна кандидатстваха и то съвместно с друга дейност, мисля че. Ние тогава бяхме и много малки и зелени за да се хвърляме на големи проекти. Не можем хем да започнем от 0-та хем след година без знания, опит, пари да кандидатстваме и да ни одобрят. Все пак сме в България и знаете, че малко по трудно стават някои неща. Искахме да излеем здравите основи и вече върху тях да градим. Сега имаме много повече знания и умения и ни е ясна картинката в сравнение с преди 1-2 г. Наистина се надяваме на подкрепа от държавата и европейските програми. Ако не успеем пак продължаваме по плана си и пак ще станат нещата. Нищо не може да ни спре.
9. Къде може да се намери вашия продукт? Имате ли съпътстващо производство – хляб, други изделия? Продуктите ни могат да се намерят в интеренет, фейсбук, имаме група и страница, казват се: Български Еднозърнест Лимец. Приемаме онлайн заявки, по телефон и на директен принцип на място. Интернет е голяма работа и разчитаме на него. Бъдещето е в онлайн търговията на всякакви стоки. В търговската мрежа не искам да бъде, поне в 90% от търговската мрежа. Търсят ни и ни питат. Имат интерес да пазаруват от нас. Всяко нещо с времето си.
10. Споделете с читателите ни ваша рецепта!
Хляб от лимец -100% , с квас от лимец(изворна вода и брашно от лимец), малко хималайска сол, малко зехтин или гхи, изворна вода и бъркате докато не се получи сместа. Съвсем набързо го замесвате 10-15 мин. И го оставяте на стайна температура да втаса за 8 часа, като го следите, може и повече, може и по-малко. Зависи от условията и температурата. 1 час печете на 220 градуса и получавате истински, домашен и автентичен хляб от лимец.
11. Как се определя качеството на продукцията ви? Кой го прави? Хората и ние, нашите близки и семействата ни. Пазарът те приема или отхвърля. Според нас вече много се промени качеството и се харесва много повече.
12. Какво бихте посъветвали хората, които ще поискат да се занимават с подобно производство? Имате ли много колеги? Как комуникирате с тях? Има ли организация, която ви обединява?
Няма организация, която да ни обедини, лимецаджиите в България. Пробвахме се преди 2 г. но не стана. Мисля, че сега има една група от 5-6 човека най-много. Комуникацията не е голяма, слаба е бих казал, усеща се в българина завистта, винаги със съмнение и едно на ум гледа. Трудно е. Тепърва ще се разчупва. Имаме колеги, които отглеждат, ние сме продавали също. Слаба е комуникацията и контактите, няма взаимопомощ, поне не се усеща. На някои им се искам ама не им стиска, на други изобщо не им се влиза в сдружение или някакъв кръг. Бих посъветвал всеки, каквото и да прави, да е добър, истински и честен. Да не лъже и мами и да се труди всеки ден по много, да се лишава и да загърбва други неща, да ги съвместява, но да знае, че това е бъдещето. Наемната работа в България стигна до унизително ниво. Независимо от дейността. Най-големият % е така поне. Естествено, че има хора, които са доволни.
13. Предполагам, че работата ви отнема голяма част от времето ви, но как релаксирате?
Релаксираме като работим и сме там на място. Това е хобито, желанието, дейността и рожбата ни. Там не се натоварваме, а се разтоварваме. Много често не спим или спим малко. Но това няма никакво значение.
14. Сигурна съм, че това е само първата ни среща, и сега ще ви помоля да отправите своето послание към аудиторията на VIA Agro, както и към екипа ни! Винаги е добре да знаем какво ни липсва… кое е добро!
Към аудиторията първо. Скъпи хора, бъдете добри, давайте възможност, изчакайте малко, вгледайте се в детайлите, ние и много хора като нас искат да променят България всеки със неговото дело и мисия. Хванахме най-трудния период като цяло. Нищо не е нормално в държавата и се борим здраво и сериозно. Живейте здравословно и покажете на близките си, че могат и е достъпно и възможно. Наистина е възможно. Не се отказвайте от мечтите си. Към AGRO Journal мога да се обърна с думите, че сме много благодарни, че се отзовахте, изслушахте, казахте, интересувате се от нас. Това, че някой се интересува е най-важното. Работете с малките и домашни производители и им помагайте. В нас е истината и чистата доброта. Ние сме сърцето, независимо кой с какво се занимава. Продължавайте да бъдете все така добри и услужливи и да показвате на хората истина и различните неща от живота. Благодарни сме Ви много. До нови срещи.
Благодаря за интервюто, надявам се да продължим контакта и в бъдеще, и да станем свидетели на растежа си – ние като медия, а вие като успешен и прогресиращ бизнес! Желая ви здраве, вяра и благословия във всичко, с което сте се захванали!
За контакти, въпроси и поръчки, свържете се с Български еднозърнест Лимец
Интервюто изготви: Елеонора Радева, AGRO Journal, 2015
AGRO Journal, 14 декември, 2015 година
