Вакла маришка овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо. Ваклата Маришка овца е местна порода създадена в района на запад и на север от град Пловдив.
Снимка: Ирина Власева Хаджипеткова, гр. Ихтиман
В миналото е била известна под наименованието „Малоконарска овца”, „Овца от пловдивско” или „Овца от поречието на Марица”. Характерният ареал на разпространение на породата са селата на Пловдивска и Пазарджишка области.
Днес породата и основно нейни кръстоски са разпространени и в други области на България, като района на град Ихтиман, Хасковска и Бургаска области. Името Вакла Маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце.
През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въведе контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на Ваклите Маришки овце. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 1 304 индивида.
Рисков статус – уязвима.
На външен вид Ваклите Маришки овце имат удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали, прави. Шията е дълга, тясна. Холката е средно дълга, средно висока. Гърбът е дълъг, средно-широк. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. Вълната е еднородна с дебелина на влакната 35.01 μm, което според брадфордската класификация означава 46-то качество (Димов и Джорбинева, 1999). Опашката е тънка, дълга до под скакателните стави. Около очите, ушите и муцуната, овцете и кочовете имат характерна кадифено-черна пигментация откъдето идва и названието “Вакли”.
Петна с различна големина се срещат по краката и по определени участъци от тялото (корена на опашката, предгръдника и корема). Върху пигментираните участъци от тялото обикновено расте пигментирана вълна, поради което животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени. Основната маса от руното има бял цвят. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите, и някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.
Бялата Маришка овца е местна порода създадена в района около град Пловдив. Тя се отглежда в стадата на потомствени овцевъди и се развъжда чистопородно.
Снимка: Тонко Димитров Манолов, Борец
В миналото е била известна под наименованието Първомайска овца, или Пловдивско-първомайска овца. Днес тя се среща в някои села на изток и на север от град Пловдив. Името Бяла Маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце.
През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въведе контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на Белите Маришки овце. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 899 индивида. Рисков статус – застрашена от изчезване. За
Белите Маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг и средно широк. Гръдния кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги със здрава костна система. Опашката е дълга и понякога се влачи по земята. Белите Маришки овце са добре зарунени животни. Зарунеността на тялото започва от главата, линията над очите. Гърбът и страните на тялото са добре зарунени.
Руното е с щапелен строеж със заострени върхове на щапелите (фитили). Вълната е еднородна, мека. Нежността е предимно 48-мо качество. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя тъй наречената “качулка”.
Тя има по-скоро декоративен характер и задоволява духовни потребности на овцевъдите. Още при селекцията на мъжки и женски агнета, овцевъдите оставят за разплод онези агнета с по-добра заруненост около главата, което дава възможност по-късно да се формира по-голяма и по-хубава качулка. Овце и кочове с хубава качулка се продават по-скъпо сред любителите на Бели Маришки овце.
Вълната около карпалните и скакателните стави също не се стриже. Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Там където ги има рогата са слабо развити. Още в млада възраст те биват отчупвани от стопаните. Белите Маришки овце са едри овце. Височината при холката е 75 cm за овцете, а при кочовете 85 cm. Типичния цвят е белия, но се срещат и пигментирани овце и кочове (от 4 до 10 % от овцете). Пигментираните овце са червеникаво-кафяви с бяло петно на върха на главата и опашката). Срещат се и шарени овце от 1 до 3 %.
Източник: СДРУЖЕНИЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И РАЗВЪЖДАНЕ НА МАРИШКИТЕ ОВЦЕ (http://www.dormo.org/)
