Успешно мина една година за AGRO Journal  и за гостите ни през 2016-та. Излъчихме първия победител в конкурса на изданието „Моята истинска ферма“ – Митко Петров от Лесидрен.

И ето, че дойде време, да каним нови гости, участници в идеята „Моята истинска ферма“, с които да ви запознаем и да покажем, че селското стопанство може да бъде успешен бизнес.

За да разберем какви са първите крачки и как се върви по пътя на удовлетворения от труда си български фермер, ще си поговорим със стопаните на Пчеларска ферма „Странджа“.

Здравейте! Представете се с няколко изречения на нашата аудитория.
Рали: Здравейте, ние сме Ралица Кунева (31г.) и Димитър Станчев (почти 32г.), семейство сме и сме горди родители на три деца- Теодор 5г., Ренета почти на 3г. и малкия Боян, който е едва на 2 месеца. Заедно сме и „Пчеларска ферма Странджа“- грижим се за близо 1200 кошера, 30 телета и около 7000 дка земеделска земя. Естествено с нас е и нашият екип, без който не бихме се справили с всичко това. Разпределили сме си работата така: Митко е във фермата, а аз работя с документите и маркетинга на продуктите ни. Естествено взаимно си помагаме във всичко.

Кога и как ви „бръмна“ идеята да изградите фермата? Къде се намира?
Рали: Заедно сме от 2007г., от тогава все създаваме нещо свое, няколко пъти усърдният ни труд не даде удовлетворяващ резултат и затова почти всяка година започвахме нещо ново.

Митко: През 2009г, един много труден сезон за нас, докато седях край градината която гледахме, забелязах прелитащите пчели устремени към наблизо цъфтящият слънчоглед, именно тогава ми „бръмна“ идеята да се занимаваме с пчели, те са изключително интересни за отглеждане, а продуктът който се добива е с дълъг срок на годност. Опитът ни със свежи плодове и зеленчуци и трудната им реализация, никога на 100%, винаги хвърляш голямо количество продукция, за която си отделил толкова време и усилия, ми даде идеята за пчелите и добиването на мед. Базата ни е ситуирана в село Индже войвода, в сърцето на Странджа, а пчелините ни са разпръснати из райски кътчета около селата Индже войвода, Калово, Бяла вода, Младежко, Извор… стопанството ни е в три общини – Бургас, Созопол и Малко Търново, доста обширен и трудно достъпен район.

Каква е приблизителната инвестиция, за да се стартира такъв бизнес? Какво беше началното ви оборудване? Вие ли сте основоположниците или има някаква приемственост?
Митко: При нас инвестицията е доста голяма, но тя нараства с всяка следваща година, чрез поетапно развитие. В началото започнахме с 40 стари кошера, които закупихме от семейни приятели от Индже войвода, добавихме и 5 кошера, които имаше дядо ми. Започнахме да се учим от по-възрастните, но прочетох и доста наша и чуждестранна литература за пчелите и пчеларството, тогава започнаха да възникват много спорове относно правилното отглеждане на пчелите и започнах да търся свои начини за тяхната грижа, експериментирах доста, района в който работим изисква да мислиш и съчетаваш различни начини на отглеждане, докато улучиш свои собствени методи.

Започнахме с една стара центрофуга и тези 45 кошера, бяхме толкова ентусиазирани. Никога няма да забравим, как след цялата грижа за тези кошери през есента, когато ги закупихме до лятото, когато бяха готови за първото вадене на меда, когато отидохме на пчелина, кошерите бяха ограбени… бяха откраднати всички пълни рамки с мед, това беше поредното лошо стечение на обстоятелствата, но не се отказахме. Започнахме, чрез Националната пчеларска програма да подменяме старите кошери с нови, нови пчелни семейства, нови пчелни майки и инвестицията си показваше своите предимства. С всяка година увеличавахме броя пчелни семейства до сегашните 1200. През 2012 г. участвахме с проект по Мярка 121, който реализирахме едва през 2015 г. Но чрез него оборудвахме модерен цех за екстрадиране и пълнене на меда.

По какъв метод развивате стопанството си – мобилен или стационарен?
Митко: До миналата година имахме както стационарни пчелини, така и за подвижно пчеларство. И двамата сме регистрирани пчелари, Рали е с биологични пчелини, а аз до скоро бях с конвенционални, но вече също съм в преход към Био, така районът на мобилно пчеларство ще се ограничи, но не е не възможен, просто ще отпаднат силните паши като рапица, кориандър, слънчоглед, където семействата ставаха много силни и събираха хубав мед, сега ще търсим районите с подходящи за биологично отглеждане места, които са в изобилие из Странджа.

Има ли някой от вас специално образование? Как се развиват знанията в практиката? „Говорят“ ли ви пчелите?
Рали: Да, Мастър пчеларят е Митко, той е силно привързан към природата и животните и от дете е обичал да се занимава именно с това, затова е завършил за Ветеринарен техник, не е продължил за доктор, решил е да отбие дълга си към родината и е влязъл в казарма. Но според мен, не само образованието те прави можещ и знаещ, в днешно време сме „залети“ от информация и ако има желание човек – няма не възможни неща. Той завърши семестриално и Аграрна икономика, което му даде доста познания за организирането на стопанството. Моето образование е в друга насока – туризъм, но също ми помага много в работата за маркетинга на продуктите и тяхната реализация.

В началото ми беше много интересно да бъда навсякъде с него по пчелините, но когато разбрахме, че очакваме първия си наследник, започнах да ги посещавам само когато сме на разходка, но пък ми е интересно какво прави по отглеждането и грижата на семействата, у дома често говорим за работата ни, така въвличаме и децата в нея и на тях им е много интересно.

Няма как всичко да върви по мед и масло, за това разкажете с какви трудности се сблъскахте в началото? Какви са те сега?
Митко: Да, така е не всичко върви, както ни се иска, често се срещаме с проблеми в работата, но опитът ни помага да мислим за решенията адекватно и бързо. В началото трудностите може да се каже, че не бяха толкова много, спрямо сега. За щастие пчелите ни са здрави, това го отчитаме на добрата превенция при отглеждането им. Най-често проблемите са с работната ръка, много е трудно в нашият район да намериш хора, които да задържиш, сезонната работа, която всяко лято привлича работоспособното население по Черноморието ни създава много трудности. Административните проблеми са по-скоро в прекалената бумащина, това, че за всяко нещо трябва да висиш по администрации, няма електронно обслужване в сектора, което би ни спестило много време и нерви. Ние сме млади хора, голяма част от работата си я вършим, чрез новите технологии и интернет, затова смятаме, че подаването на документи електронно, когато на теб ти е удобно, а не когато е работното време на администрацията би ни спестило много главоболия.

Получавахте ли помощ и подкрепа? От кого? Членувате ли в браншова организация?
Рали: Считаме, че от голяма полза за нас са програмите и проектите, без тях може би нямаше толкова бързо да развием този мащаб, но все пак ако не управляваш правилно капитала си, те биха те „заровили“ вместо да ти помогнат. Към момента не членуваме в организации, може би не сме открили за нас организация, която да има същите виждания като нас, за да счетем, че би ни била от полза. Вършим всичко сами, решенията, визията, работата, реализацията на продуктите, всичко е според нашите виждания.

Участвате ли по някоя от мерките за финансово подпомагане? По коя мярка? Лесно или трудно е да се подготви успешен проект?
Рали: Както споменахме имаме реализиран проект по 121 Мярка през 2015 г., Пчеларската програма ни помага за лекарствата за превенция на пчелите.

Митко: Успешен проект е този, който дава добри резултати – за да е така, трябва правилно да си преценил от какво има нужда стопанството ти и да си прецениш възможностите да го изплатиш и той да заработи за теб, а не да ти бъде в тежест.

Все още не са решени много сериозни проблеми в сектор Пчеларство, предвид дерогацията на опасни пестициди. Вълнувате ли се от тези въпроси? Какво е вашето отношение по тях?
Митко: Разбира се, че се вълнуваме, недопустимо е използването на неоникотиноидни пестициди, които вредят както на пчелите, така и на нас хората, все пак те попадат в растенията, които и ние и животните консумираме,така попадат и в нашият организъм, чрез месото също се връщат при човека. За съжаление в България, а и по Света водещо значение за големите корпорации има печалбата, освен по-високите добиви, тровенето на хората с тези пестициди после отваря и пазара за лекарствата. Човечеството умира заради алчността на няколко човека, жалко е, но е факт. Проблема е голям, много по-голям от това, че пчелите умират от тях. Пчелите умират и заради неправилната употреба на тези препарати, защото много земеделски стопани, които отглеждат технически култури не съобразяват законовите разпоредби. Именно за това ние се насочваме изцяло към това, което при нас е даденост – чистата природа на Странджа, така продуктът ни е не само Био, но и Еко.

Какво поведение според  вас  трябва да има съвременния фермер в условията, които предлага България за развитите на селското стопанство като цяло? Сами или сдружени?
Митко: Много бих искал да се намерят хора, с които да може да се следват еднакви цели. И всеки да е еднакво готов да откликне на нуждите за да се върви към развитие. Винаги съм твърдял, че обединението ще ни спаси. За съжаление българина, често гледа своя собствен моментен интерес, вместо общото благо. За да оцелееш като фермер, трябва наистина да имаш много гъвкав начин на работа, трябва да бъдеш навсякъде – и при полето, и при машините, и при документите… навсякъде! Затова смятам, че нашият успех се дължи на правилното разпределение на работата ни, двамата сме добър екип, обсъждаме всичко, споделяме си идеите, подкрепяме се, говорим си за това, кое е удачно да подкрепим с инвестиране на време и средства.

Разкажете ни повече да продуктите на Пчеларска ферма „Странджа“
Рали: Продуктите ни са чисти и натурални с високо качество, на което много държим. Начинът по който се грижим за пчелните семейства, както и начинът на добиване и пълнене на меда – без досег до човешка ръка, повишават качеството на продукта. Добиваме разнообразен по вид мед, благодарение на обширната територия, в която пчеларстваме. Всяка добита партида се отделя и правим изследвания – качествени анализи, както и поленов анализ за вида на нектарите, от които е събран меда в конкретната партида. Така предлагаме на нашите клиенти доказано качество и разнообразие за всеки вкус. Освен меда, добиваме восък, прашец, прополис. Аз изработвам свещи от восъка, които също се предлагат на нашите клиенти. Интересен също е и крем-медът, който от скоро правим – това е истински чист мед, без никакви добавки, просто се разбърква при определен режим, като чрез триенето на кристалите на меда един в друг, те се стриват и консистенцията му става като на нежен крем. От скоро разработихме и две рецепти за шоколад с мед, вместо захар – едната рецепта е на Митко, за млечен течен шоколад, а моята е за постен – без млечни продукти. В производството на шоколада влагаме само качествени продукти, определено е за ценители.

Имаме идеи и за по-нататъшното развитие на продуктовата гама, които за сега ще оставим тайна. За да имат продуктите ни достъп до повече клиенти, от началото на годината отворихме и собствен фирмен магазин в Бургас, а за останалата част от страната осъществихме идеята и за онлайн магазин към сайта ни.

Разкажете ни някоя пчеларска история!  Ще споделите ли любима семейна рецепта, приготвена с вашите продукти
Митко: Аз обичам да споделям нашата рецепта за „Странджада“- нашата домашна рецепта за прясна лимонада, понеже искам повече хора да заменят безалкохолните напитки с нейни вариации. А рецептата е: Към една част мед, добавяме равна част прясно изцедени сокове от портокал, лимон, лайм (може и само от един вид), разбива се добре за да се смесят съставките, добавяме студена вода, малко прясна мента и напитката е готова! Утолява жаждата, дава енергия и най-важното е полезна!

Как виждате фермата си след… 5 години? Виждате ли в децата си желание за приемственост?
Рали: Понякога трудностите, с които се сблъскваме ежедневно, ни карат да се замислим дали вървим по правилния път, дали всички тези усилия, средства, време, лишение си струват. Често спорим дори, когато единия от нас се отчае, другия го побутва и обратно. После отново изправяме глава и продължаваме. Искрено се надяваме, че нашите деца ще заобичат това, което създаваме, те са част от целия процес, защото често пренасяме работата у дома, разказваме им с любов, за сега са още малки, не познават много възможности и нашата работа им е интересна, но дори да не продължат труда ни, се надяваме да го ценят.

Традиционно молим гостите ни да направят своеобразно послание към читателите на AGRO Journal  и към онези, които се колебаят дали да започнат селскостопански бизнес.
Митко: Смятам, че да се занимаваш с този бизнес, освен капитал са ти нужни много познания и труд. Ако не си готов за ежедневен труд от утрин до късна вечер, да работиш с желание, а не да усещаш работата си като тежест, то не се захващай! Иска се много информиране относно новостите, технологиите, пазара. Правилното подбиране на машините, които да вършат необходимата работа в стопанството ти.

Рали: Нашето послание е да си помагаме, да сме добри и да уважаваме труда на ближния си. Много хора не оценят селскостопанският труд, не си дават сметка, че той съществува от както Свят светува, той ни дава най-ценното – нашата храна, ако е чиста и „здрава“ тя, ще е здрав и човека. С нашите продукти искаме да подарим колкото може – повече здраве!

-Благодаря ви за откровеността, желаем здраве на вас, семейството и екипа ви. Здрав и силен пчелин, изобилен добив и устойчиво развитие на Пчеларска ферма „Странджа“
Благодарим и ние! Бъдете здрави!

Пчеларска ферма „Странджа“ е първият участник в годишната класация на AGRO Journal „Моята истинска ферма“, която определя победителя изцяло въз основа на читателски интерес и активност.

Интервюто изготви: Георги Желязков, AGRO Journal