Българското сиво говедо е една от най-древните български породи. Тя е примитивна порода произлязла от типа Bos primigenius. Според краниологични изследвания то произлиза от кръстосването на късорогото (Bos taurus brachiceros) и дългорогото (Bos taurus primigenius) говедо. То е създадено чрез продължителна народна селекция, а от 1928 г. започва целенасочена селекция. Сивото Искърско говедо е отродие на Българското сиво говедо, което се е оформило в района на долините на реките Искър, Вит, Осъм и Росица. Целенасочената селекция обаче е създала индивиди с по-добри млечни качества.
СИВО ИСКЪРСКО ГОВЕДО
Чрез системен отбор и подбор от местното сиво говедо е получено сивото искърско говедо, което до 60-те години е преобладаваща порода в България.
През 1914 г. се организират първите говедовъдни сдружения, които през 1915 г. се обединяват в говедовъдно дружество в България, а през 1934 г. в съюз на говедовъдните дружества. Подобрява се храненето и отглеждането на разплодните животни, в резултат на това се подобряват типът, телосложението и млечността. През този период говеда от породата се изнасят за Турция, Гърция и Югославия.
През Втората световна война Сиво Искърско Говедо (СИГ) се използва предимно за работна сила. Месната и млечната продуктивност били на второстепенно място.
СИГ притежава много цени биологични и стопански Качества: напълно се приспособява към условията на отглеждане, голяма съпротивителна сила срещу жега, студ, ветрове, суша, насекоми и паразити. Има частичен имунитет срещу шап, пироплазмоза и други болести. Има висока пожизнена плодовитост – кравите раждат по 7-8 телета преди да се бракуват.
Цветът на космената покривка е светло-тъмно сив с различни оттенъци, като биците са по-тъмно оцветени. Копитният рог е твърд, нетрошлив пригоден за движения по каменист терен. Шията и долната част на тялото са тъмно сиви до черни.
Клепачите космите около ушната раковина и „китката” на опашката са тъмно кафяви до черни. Черни са също носното огледало, върховете на рогата, анусът, вулвата и копитата. Главата е средно голяма, лицевата част е по дълга от челната. Рогата са средно големи, лирообразни. Шията е средно дълга с нагънат гердан.
Холката е средно висока, добре замускулена. Гърбът е къс, прав, сравнително широк, а поясницата – дълга и добре замускулена. Крупата е широка при хълбочните възвишения, като назад се стеснява, често срещана е свлечената крупа.
Гръдният кош е сравнително дълбок и широк. Коремът е добре развит, бъчвообразен. Костната система е здрава и добре развита. Мускулатурата е плътна и суха. Вимето е окосмено, предимно чешевидно и средно голямо, млечността не е висока.
Местните качества са незадоволителни. Кравите тежат 400-450 кг., а биците 600-700 кг. млечността е средно 1800-2500 кг., маслеността е висока 4,2-4,5%. Рекордни постижения са постигнли много животни, което е белег за добрите продуктивни възможности на породата: като кравата МИЛКА 451, оглеждана в село Ставерци (1948 г.) е дала 6289 кг. мляко с 4,57% масленост, крава Правда 110, която на ІІ лактация в бившото ДЗС – Севлиево е дала 5473 кг. мляко с 4,25% мастни в-ва, крава Атанаска 263 на VІ лактация е дала 4495 кг. с 5,1% мастни в-ва.
През 1929-1936г. от направената контрола за млечната продуктивност на кравите от породата в “Клементина – Плевен” са били получени следните дани: 2482 кг. средна млечност на лактация с 4,26% мастни в-ва и 3,7% белтък ( А. Геров). Местното сиво и сиво искърско говедо са послужили като основа при създаването на българското кафяво, българско червено, българско сименталско говедо.
Все още има чистопородни Искърски крави, а в станциите за изкуствено осеменяване има хиляди дози от първокласни бици. Сиво искърско говедо се отглежда в ИПЖЗ в Троян и “Кабиюк” Шумен (в малки стада). Семена течност от породата се съхранява в Станция за изкуствено осеменяване в Севлиево. Бъдещето на породата тепърва ще се узнае, особено след подпомагането на стопаните отглеждащи автохтонни породи. В България 1,1 % са контролираните от НССРЖ говеда от породата СИГ от общото поголовие говеда. (данни от 2008 год.)
Текст: www.bulgarianbreeds.dir.bg, 2008 година
Породата е разпространена в стопанства на селища от областите Пловдив, Хасково, Бургас, Шумен, Плевен и Благоевград, основно в районите на Странджа, Сакар и поречието на Искър. По-рядко се среща и във всички останали части на страната.
Развъдни организации:
Развъдна асоциация на българските породи говеда – Родопско късорого, Българско родопско, Искърско” (Късорого родопско, Българско родопско, Искърско говедо)
Сдружение „Асоциация за развъждане на местни породи говеда” (Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо)
Смята, че искърското отродие е изчезнало в чист вид. Поради тази причина цялото поголовие сиви говеда се наричат Българско Сиво говедо (БСГ)
(Списък на одобрените развъдни организации)
Искърско говедо е включена в Списък на застрашените от изчезване редки породи (подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“)
Схеми за обвързано подпомагане – сектор „Животновъдство“.
Снимки: www.krankykids.com, www.newthraciangold.eu, dr. Plamen Ivanov
БГ породи – Вакли и Бели Маришки овце
БГ породи – Източнобалканска свиня
БГ породи – Старозагорска бяла пуйка
БГ породи – Родопско късорого говедо
Абсолютно неправилно разписана констатация, че Искърското говедо е изчезнало. Искърското говедо като самостоятелна порода НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛО, за да изчезне. Съюза на Говедовъдните дружества, със седалище в Дерманци, Ловешко не приема друго име освен БЪЛГАРСКО СИВО ГОВЕДО! И това се е случило в далечната 1932ра година, когато тогавашните говедовъди са били много по-организирани и амбицирани да участват в процесите на селекция, отколкото днешните "млекари". От "едновремешните" много хиляди дози семнна течност, всъщност имаше общо около 3000 дози от 2 бика – Часовник и Правец, които бяха от контролирани крави за млечност и около 700 дози от бик Пепел с произход от КОС Средец (Грудово).