Свободно – боксовото отглеждане. Част II - Зона на термична поносимост

От всички параметри на микроклимата най-важна се явява температурата на въздуха. Нейното хигиенно значение е свързано преди всичко с топлообмена межу живия организъм и обкръжаващата външна среда.

Температурата на тялото на здравото животно се характеризира с постоянство, независимо от резките колебания на температурата на околната среда. Необходимостта от поддържане на постоянна телесна температура се обуславя от необходимостта от нормално протичане на физиологичните процеси в тялото на животното.С особенна постоянност на температурата се отличават кръвта, сърцето, дробовете и бъбреците. Кожата е подложена на значителни температурни колебания. Способността на организма да поддържа постоянна температура на тялото при изменение на температурата на средата се нарича терморегулация. В нейната основа стои поддържането на равновесие между образуването на топлина (химическа терморегулация) и отдаването и към външната среда ( физическа терморегулация).

По какъв начин организмът отдава, губи или се освобождава от топлината?
Първият основен начин е топлоизлъчването и конвекцията. До 30 – 40% от всички топлинни загуби са за сметка на инфрачервеното излъчване. Колкото по- студена е обкръжаваща среда и по- голяма намиращата се в съседство повърхност, която отразява слабо топлина (тела с тъмен цвят и високо топлопоглъщане), толкова по- вече топлина се губи с това излъчване. Следователно топлинните загуби зависят и от разстоянието между животните и обкръжаващите ги тела. Във връзка с това възниква и въпроса: къде говедата губят по- вече топлина – в тесните или в просторните помещения? И отговорът очевидно е: в тесните.

Конвекцията е топлообмен между тялото и движещия се около него въздух и зависи от нивото на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха. По този начин се губи до 15% от топлината.

Следващия начин за загуби на топлина от организма е топлопредаването. Това се получава при непосредствен контакт на тялото с наличните конструктивни елементи, както и при лежане върху влажен, студен под, с висока топлопоглъщаща и топлопроводяща способност.

Много топлина се отделя при изпаряване на влагата от повърхността на телата и с отделянето на влага при дишането. Влажността на издишвания въздух достига до 100%, а за изпаряването на 1 грам влага се изразходват 0,692 вата топлина. Този път е малкоефективен при висока влажност на въздуха в помещението, когато влагата не може да се изпарява.

Топлина се изразходва също така за загряване на вдишания въздух, изядената храна и изпитата вода (6 – 8%). Част от топлината се губи с млякото, фекалите и урината.

Топлината се образува от изгарянето (окислението) на консумираните фуражи. Тук трябва да направим пояснението, че сложната физиология на този процес може (в рамките на едно коректно обяснение) да се представи като баланс на енергията: животното получава енергията от фуража и я трансформира в поддържане на живота си, в нарастване на плода, в мляко. Изразходва енергия за покриване на много и различни видове загуби, част от които са споменатите по- горе. Изразходваната за покриване на тези загуби енергия е чиста финансова загуба, защото тази енергия няма да се превърне в мляко.

На фиг. 1 е показана в графичен вид принципна (важаща за всички живи същества) връзката между топлопродукцията и телесната температура, от една страна, и температурата на околната среда. За различните живи същества стойностите за характерните точки са различни.

фигура 1

В определени граници на температурата се наблюдава най- ниския обмен на веществата за животното. Тази зона на термична индиферентност (А-А́ на фигурата) при кравите е 3 – 50С. Зоната В-В́ на термичния неутралитет в диапазона -5 до 180С може да се приеме като зона на оптималната температура – в този диапазон компромисът е съвсем разумен. При температура извън зоната на термична поносимост (С-С́) животното реагира в рамките на възможната компенсация. Когато температурата е по- ниска от оптималната, кравата се стреми да намали топлинните загуби за сметка на намаляване на повърхността на топлоотдаване (животното се свива), с увеличаване на количеството въздух в козината (настръхването), свиване на кръвоносните съдове, намаляване на честотата при нарастване на дълбочината на вдишване, нарастване на движението.

Ако тази физическа терморегулация не помогне, влиза в действие химическата терморегулация – повишава се обмена на веществата и нараства производството на топлина (изгаря се по- вече гориво), което води до нарастване на консумацията на фураж без да се увеличава получената продукция. Идва момент, когато животното не може да се справи с наваксване на загубите на топлина, започва преохлаждане, простудно заболяване и смърт.

Обратно, когато температурата на околната среда се повиши, организмът се стреми да отдава по- вече топлина: кръвоносните съдове се разширяват, увеличава се площта на тялото, учестява дишането, намалява движението. Следва химическата терморегулация: спад на апетита, влошаване на оползотворяването на фуража, намаляване на продуктивността. По – нататъшната реакция е в повишаване на температурата, топлинен удар, парализиране на дихателния център.

Резките и бързи колебания на температурата способстват за възникване на простудни заболявания при слабите и незакалени животни. Умерените колебания не са вредни, дори могат да се разглеждат като фактор, благоприятстващ физиологически необходимата тренировка на организма и неговите терморегулаторни механизми.

Тук искам да подчертая, че кравите се приспособяват по- добре към понижените температури на въздуха, отколкото към повишените. Това се обяснява с факта, че химическата терморегулация при селскостопанските животни при високи температури се проявява слабо, нискоефективно. При повишаване на температурата организмът прави опит да се избави от излишната топлина с усилия на дробовете (учестено дишане) и ускоряване на кръвообръщението (нарастване на броя на пулсовете на сърцето). За това обаче е необходима допълнителна енергия, т. е. нарастване на обмена на веществата, а това води до допълнително нарастване на топлопродукцията, до допълнително производство на топлина. Прилича на парадокс, но е така.

Влиянието на температурата върху животното се засилва с увеличаване на влажността на въздуха. Особено опасни за кравите са комбинациите както на ниска, така и на висока температура с висока влажност. При температура 350 С и влажност на въздуха 45% кравата намалява до 15% млечна си продуктивност, в сравнение с отглеждане при температура 280С и влажност 90%. При комбинацията от температура 350 С и влажност 90% кравата е съвсем близо до т. D́ след хипертермичната зона. Ако приемем за 100% жизнеността на кравата в зоната на термичната индиферентност, при последната комбинация тя има резерв само 7%. Това, ако все още не е топлинна смърт, е невероятно голям топлинен стрес.

На фиг. 2 е показана връзката между нивото на стрес на кравите и комбинацията на температура и влажност на въздуха.

фигура 2