Микроклиматичните показатели в едно помещение за крави се обуславят както от атмосферните условия на площадката, така и от самите животни. Една крава, в зависимост от нивото на млечната и продуктивност, отделя за денонощие от 600 до 1800 вата топлина. За едно денонощие кравата отдава с изпотяване до 15 литра и с издишване оше 5 литра вода. Ако липсва ефективна система за почистване на тора от торовата пътека ще се получи изпарение на още вода и по този начин условията много бързо могат да станат критични.
Когато се прави сградата трябва да се има предвид, че наистина кравата обича ПРОХЛАДАТА. Температурата, която кравата понася без напрежение е от -200С до +200С. При повишаване на температурата над 180С до 280С намаляването на млечността може да достигне до 35%, докато при намаляването под -100С до -200С намаляването е до 5-7%.
Всичко това се отнася не само за кравите. Новородените телета, ако са добре подсушени, при ниска влажност на въздуха и наличие на топла, мека и суха постеля (колко много думи за една слама!) леко понасят минусовите температури. Много са тези, които си спомнят различните модели клетки за отглеждане на телетата на открити площадки. И знаят, че при тези телета простудните заболявания бяха рядкост, а разходите за лечение – силно намалени. Резултатът бе получаване на жизнени телета. Този опит беше позабравенвсе още при много ферми битува страхът от студеното отглеждане.
Много често, когато говорим за „студеното” отглеждане на кравите ми се опонира с обстоятелството, че в България е значително по- студено, отколкото в Холандия или Германия. И се посочва, че в отделни моменти в този или онзи район на страната температурата достига до – 270С. Сергей Алехин, ръководител на ферма за „студено” отглеждане на 670 крави ( на снимка 3.) в Чернянския район на Белгородска област в Русия споделя: „Три последователни дни на улицата имаше студ – 270С. В помещението температурата беше – 180С, а съдържанието на масло при запазена млечност дори се повиши”.
Ще споделя с вас една снимка, която ми изпрати тази зима мой приятел от Русия.
Придружаващият текст е; „В Оймяконе Якут-Саха температурата през зимата достига до минус 70 градуса по Целзий. Обличат ги само когато ги водят до реката да пият вода”. На снимката са животни, които отиват да пият вода. Понеже не са „облечени”, явно температурата не е чак толкова ниска. Но и на мен не ми е ясно каква е тази река, в която водата не е станала на лед.
Към това искам само да прибавя, че в Швейцария все по- вече се правят отворени краварници, представляващи двустранно или тристранно оградени навеси. Такива краварници се правят в райони, в които дните с температура под -140С не са по- вече от 30 в рамките на една зима.
Всичко изложено по- горе показва колко различни са параметрите на микроклимата, които гарантират комфортна среда за кравите от тези, които съответстват на човека. Вързаното отглеждане в края на краищата е един компромис, при който няма уют нито за кравите, нито за човека. Трябва да имаме предвид също така, че при вързано отглеждане възможностите за реакция на кравата са ограничени – тя не може да се разевижи когато и колкото иска. Свободно- боксовото отглеждане дава задоволително решение в полза и на двете страни, но дава и други ефективни възможности, свързани с постигане на целта – високоефективно говедовъдство, в което кравата е щастлива и фермерът не е роб на кравата, а нейн партньор.
За да изминеш хиляда километра, трябва да направиш първата крачка. Тази първа крачка е разбирането на важността на микроклимата в една ферма за отглеждане на крави, преодоляване на страха от студа и приемане с доверие на предимствата на свободно- боксовото отглеждане.
АГРОЕКОН ООД
ул. Милин Камък 23
6000 Стара Загора
Mob. +359 887 582 684
e-Mail: s.stanev@agroecon.com
web: www.agroecon.com
Свободно – боксовото отглеждане. Част I – По-добри условия и за кравата, и за човека.
Свободно – боксовото отглеждане. Част II – Зона на термична поносимост
Вързаното отглеждане на кравите –
една все още приемлива възможност. I Част
Вързаното отглеждане на кравите – II Част. Леглото на кравата.
Вързаното отглеждане на кравите – III Част. Яслата.
Вързаното отглеждане на кравите – IV Част. Вързващите устройства.
