Дали българският потребител плаща за различно качество и съдържание на вносни продукти от европейския си "побратим", ще се разбере след като БАБХ извършат наредените от МЗХГ проверки на стоковото съдържание.
Многократно сме чували "…това в чужбина има друг вкус!" Още един въпрос обаче вълнува БГ купувача – цената! Дали цените на продуктите също са еднакви в целия съюз, или също има 2, 3, 4, че и задна скорости и в това отношение? Тук проверката вероятно ще се забави, или никога няма да се направи. "Свободен пазар", "фирмена политика" – това са в общи линии оправданията цените за еднакви стоки в магазина на българина и на германеца да се различават. Нямаме официални данни, но читатели споделят забелязани разлики, както на чуждите, така и на наши стоки, които се експортират в по-богатата Европа. Само дето за богатите цената е по-ниска. Ще е добре да се направи официално и това проучване, за да знаем от къде да си купуваме… вафлите! Г. Желязков
БАБХ започна набирането на проби за двойни стандарти и от българския пазар
Българската агенция по безопасност на храните започна вземането на проби от храни от същите вериги и същите марки продукти с цел качествен и сравнителен анализ между предлаганите в България и тези от Западна Европа. Инспекциите са продължение на сравнителния анализ за качеството на храни произведени от един и същ производител и предлагани, както на нашия, така и на пазара в различни държави членки на Европейския съюз. След като завърши окончателното вземане на проби от търговската мрежа на България, в БАБХ ще се проведе разширено заседание на работната група за двойствените стандарти, с участието на експерти БАБХ, M3 и външни експерти, която ще уточни вида на изследванията за всеки един продукт и лабораториите, в които ще бъдат извършвани сравнителните анализи.
Припомняме, че в периода 23-27 май 2017 година, експерти от БАБХ закупиха проби от три големи търговски вериги представени на пазара на цяла Европа. От Германия и Австрия са взети общо 31 броя проби. Подборът на храните е определен по популярност и търсене сред потребителите на дадена храна, като важен елемент при подбора е и това, дали е предпочитана от деца и подрастващи. Обект на изследването са и храни широко рекламирани и разпространявани в по-голяма част от пазара на ЕС.
Съгласно проучването и анализа, направени от работната група в БАБХ бяха определени и взети следните групи и брой храни, които да бъдат подложени на изпитване: месни продукти – 6, млечни продукти – 8, шоколадови изделия – 7, безалкохолни напитки и плодови сокове – 7, храни за бебета и малки деца – 2, маргарин – 1. МЗХГ
Снимка: http://s1.1zoom.net
Оплакването на Борисов от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло. И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено. *** По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа. Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители. Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино. Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал. Ето – това е истинският апартейд. *** Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова. Но не го е направила. Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори. Изборният „апартейд“ обаче е друга тема. *** И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят. Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия: да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там. Тук – за местните аборигени, и там – за европейците. За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите. Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги – дори да продават човешко месо с изтекъл срок. Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.