Бадемът е член на една богата фамилия – Розоцветни, познати и нужни на човека от пред-човешкия му период. Появил се някъде в люлчината глъбина на растителното царство, преминал жестоките изпитания на заледявания и аридизация на климата, влязъл дълбоко в ритуалния и хранителен свят на хората, днес той е обект на стабилно развиващи се производство, преработка и търговия по света, ценен източник за ред лекарства.
• бадемът и шамфъстъкът са единствените богопомазани плодове – споменати в библията
• бадемът е единственият плод сред орехоплодните, чиято ядка старее, но никога не гранясва
• плод с най-високо съдържание на незаменимия животоспасяващ токоферол
• източник на масло, което, по думите на един професор, се усвоява от организма …”без чревно преработване”
• растение, възприемано не случайно като ” златното магаре на овощарството”, заради способността му да превръща в икономически ефективни и най-неплодородните, сухи, каменисти,… “анатемосани” земи
• фантастично красиво с червено-розовата пролетна премяна на “бадемовите” хълмове
• и, нещо любопитно, – шегата на страна! – един от най-пеещите кавали се прави от бадемово дърво.
Бадемовата ядка е не само пълноценна, но и важна диетична и лечебна храна: захари – 2-10%, белтъчини -10-34%,масло -35-67%, провитамин А, витамини В1, Р, Е. Маслото е бедно на линоленова и линолева киселини, затова не гранясва (имаме проби отпреди 30 години – без вгорчаване). Това е изключително ценно качество – то позволява да се съхранява продукцията безрисково до възникване благоприятна пазарна цена. Ценно приложение имат дори горчивите ядки, които съдържат отровния амигдалин. Е, и змийската отрова е … лек!
В Никитската ботаническа градина, Крим, в САЩ и във Франция са създадени ред късно-цъфтящи сортове, които “пропускат” пролетните слани – бич за бадема до неотдавна. Още през 50-те години на миналия век бяха внесени у нас меко- и книжночерупкови сортове, като Бумажноскорлупый, Нонпарел и др. с рандеман на ядки над 65%. В ОСЮК, Поморие, бяха създадени сортове с рандеман почти 80%, с ненадминат късен цъфтеж.
Бадемът може да расте и плододава в такива участъци, на които никоя друга култура не “издържа”. А колко са такива у нас? Хиляди декари! При това, бадемовата ядка по пазарна цена е по петите на пекана, – постоянно икономически доходна. Ако прибавим и богатата паша за пчелите, доходността се увеличава.
И едно от най-съществените предимства на бадема: ново насаждение, при провеждане на една прогресивна (“забавена”) резитба за формиране, достига период на положително салдо още през третата година след засаждането. Доказано! Кой овощен вид предлага такава икономическа ефективност?
Най-дълговечно насаждение се постига с директно създаване: семената се засяват направо в насаждението (разбира се, след съответно риголване) и там се извършва присаждането. Но, кой ли път трябва да се припомни: сигурен успех се постига с предварително изучаване на биологията на бадема, сиреч, параметрите на ефективното производство.
Е, това май се отнася за всяка култура. За всяко начинание!
България е обетована земя за бадема. Вече има предприемчиви ентусиасти, които започнаха изграждане на модерни бадемови градини. Няма време!…Нашата икономика има нужда и от мащабно разгръщане на бадемопроизводството, от бързо и ефективно оползотворяване на хилядите декари пустеещи земи. Някак-си прекалено се увличаме по екзотичното, по “дивото”, а пъдим питомното, което отдавна-отдавна е кацнало на рамото ни и все чака нашето внимание. Всички предпоставки за твърд успех са в наличност. Само…все още стопанинът нещо се колебае! Или е …“ по-изгодно” да внасяме нискокачествените, пълни с химия, чуждоземци?… А можем ние да експортираме! Както го правехме. И да богатеем, вместо да беднеем.
Автор: Серафим Серафимов
Източник: serafimovi.com
Снимки: smallfarmersbigchange.coop, www.abc.net.au, fruit-crops.com
AGRO Journal, 20 юни, 2016 година
