След многото объркани понятия, дойде ред и на поговорките. Вече лудият е този, който яде "баницата". Това не е откритие, защото от десетилетия се знае, че в България грижата за потребителя е проформа, параван зад, който се крият безброй безумства и машинации на алчността във всичките и проявления, на всяко възможно ниво.
Защитници да искаш на този безволев, беден и примирен "потребител". Агенции, комисари, асоциации… Всевъзможни призиви за здравословно, екологично и пр. хранене. Да не отваряме дума за претенциите за качество на храната, стандарта и почтеността.
На практика обаче се оказа, че този същия събирателен образ е жертва на особен вид дискриминация. Българският европеец слага на трапезата си храна, която специално за него се произвежда с… по-ниско качество от това, което ядат западните европейци. Не сме правили специално проучване, но от сигурни източници знаем, че цените на стоките в България изобщо не са по-ниски от тези в страните от западна Европа. Не са малко твърденията, че дори у нас е по-скъпо. Значи пада факторът цена.
В миналото, което без никакъв спор имаше многобройни недостатъци, съществуваше държавен стандарт. Изобщо нямаше как да се появи стока, която не е по неговите правила. Сега "БДС" е нещо като щемпел на луксозна стока. Естествено цената е по-висока от онези без абревиатура. Генерален въпрос възниква – По чий стандарт се произвеждат, внасят и продават хранителните стоки в нашата страна? При всички положения не е на нашата държава.
Унизително, дискриминационно, дебелооко е отношението към българския купувач на храна. Има виновни разбира се! На първо място, а да не кажа и единствено, това сме НИЕ. Нашата държава, нашият народ, българинът, аз…
Не може да си затваряме очите с десетилетия, упоени от сладки приказки, когато с нас се случва истинско престъпление.
Вчера (6.03.2017 г.) на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел, нашият аграрен министър проф. д-р Христо Бозуков заяви:
Пускането на общия пазар на продукти с една и съща марка от един и същи производител, но с различно качество, е недопустимо.
Влагането на по-евтини суровини и различна пропорция на използваните съставки и едновременно с това предлагането на произведените храни на цени като на висококачествените продукти е явна злоупотреба с доверието на потребителите към дадена търговска марка.
Това е Едно от безбройните доказателства, какво е отношението на света към нас. По-чудовищното е, че това е и нашето отношение към нас.
Предстоят избори. Ясно е,че ще се говори социално правилно. Но защо този път не опитаме друга методика. Не тази на слепия дребен тарикат, който под псевдоним Андрешко, живурка в душичките български. Можем да опитаме да изискваме, да държим на достойнството си чрез непримирими действия. Естествено това минава и през даване – много работа и отговорност.
Един нарицателен призив напира в ума ми – "За бога, братя, не купувайте…!" на Димитър Попов, бивш премиер-министър на България. Вярно неговият смисъл бе друг, обаче може да се експлоатира и в днешно време… след 26 години.
Автор: Георги Желязков
