Правителството одобри визията на България за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Тя е основополагаща общностна политика, ключов въпрос за целия Европейския съюз и основен приоритет на Българското председателство в областта на земеделието.

 Министерство на земеделието, храните и горите изготви визията след широко обществено обсъждане със заинтересованите страни. Документът отчита общата позиция на земеделската общност, базирана на анализ на състоянието на сектора и перспективите за развитие на селските райони.

 Основни акценти във визията са поставени върху запазване на характера на ОСП като обща политика на ЕС, включително в нейното финансово измерение, както и гарантиране на равните условия за всички земеделски производители на единния пазар и насърчаване на социално-икономическото сближаване на селските райони. В документа се подчертава необходимостта ОСП да бъде щадяща към околната среда и да стимулира ефективното използване на природните ресурси. Позицията на България е, че трябва да се запази досегашният баланс в ОСП, основаващ се на два стълба с конкретни цели и сфери на подпомагане и възможността за трансфер между тях. Страната ни настоява да отпадне историческият подход при разпределение на средствата за директни плащания и завършване на процеса на тяхното цялостно сближаване, с цел изравняване на условията за конкуренция на единния пазар, както и да бъде запазено преразпределителното плащане. Позицията на страната ни е, че са необходими и реални и ефективни действия за опростяване на Общата селскостопанска политика, така че да е по-лесна за администриране.

МЗХГ представи официалната версия на визия за ОСП 2020

Коментар от пощата: Провокира ме безпокойствието ми за българския стопанин, онзи малкия, който би останал в селото и след новата политика. Няма как без него да се развива селския район. Ако бъде ликвидиран защо изобщо ни е визия за политики. 

Какво представлява визията на България за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.? На практика това е проекто- пътя, по който ще върви селското стопанство на страната, водно от политическата воля на министъра на земеделието с одобрението на политическия кабинет (МС), който е на власт в момента на подаването на тази визия под формата на предложение към ЕК. Това е момент, в който трябва да се прояви в максимална степен държавническа отговорност и далновидност от страна на министър и Министерски съвет, които ще предопределят  всички процеси случващи се в целия жизнено важен отрасъл, какъвто е селското стопанство за България.

За формирането на национална  позиция, бяха организирани редица дебати, на които всички браншови организации, трябваше да изразят своите виждания – как България, като страна с забележително селскостопанско минало и тежко настояще в мнозинството от агро секторите, да формира качествено и конкурентноспособно на европейските си колеги бъдеще. 

Всички дебатиращи следваше да поемат сериозния ангажимент, да обяснят в най-малкаия пред ЕК, как ще защити националните интереси и с какви условия след 2020-та ще трябва да се съобразят бе подробност на десетките хиляди земеделски производители, от всички сектори на стопанството, какво ще каже Българзпрекословно. 

Дали това стана? Тежко съмнение витае в пространството, че заинтересованите ЗП разбират какво ги очаква. Няма яснота и дали са обидинени около съставената визия от управлението и агро "лидерите". Липсата на реакция след няколко коментара, направени по време на различните форуми за обсъждане на визията на ОСП, показва че  малкия и среден агро бизнес не обърна внимание с какви предложения ще се представи България пред Европа, формирани от ръководителите на браншовите организации съгласувани с министерството на земеделието, храните и горите. 

Според една част от едрите производители, малкия фермер не само не се нуждае, но е грешно да бъде финансиран. Защото не произвежда достатъчно продукция, защото не плаща данъци, а получава субсидии от данъците на други, които плащат, защото продукцията е некачествена и т.н. И в предишни коментари сме споменавали това "ново 20" на браншовиците. Да, но как ли ще изглежда една браншова организация, която ще се състои от 2-3 фермерски гиганта? Вероятно като VIP клуб.

Аргумента  "сив сектор" е неоспорим. Това е тежко, за жалост, туморно заболяване на българската икономика, което при елементарно осъзнаване на неговата пагубност, ще бъде овладяно, и с дълга битка с тумора, вероятно сведено до несъществени вреди за стопанския организъм. Защо още говорим за сив сектор? Защо в България продължава да се плаща на две ведомости, на две тарифи… Според гледните точки ще получим безброй отговори на този въпрос. Ключов обаче е този, че така е много удобно за онези, които по ред причини и обстоятелства са наясно какво реално се случва в света, и в същото време се възползва от националната ни слабост към "дребния келепир". По-лесно е да манипулираш човек "в крачка". Оставяш го да потъне в бездната на безброй нарушения, той мълчи, за да не изпусне "кьоравото", а ти в това време му копаеш трапа, правейки политика насочена само и единствено към интересите на едрия капитал. Политика… "след мен и потоп".

Решението щеше да е толкова лесно. Поглеждаме в двора на европейците, виждаме как микро и малкия фермер се ползва от уведомителен режим на търговия на продукти от добивана суровина и… от тук следва съвестен контрол на обявения и одобрен за консумация продукт. Това не е промишленото производство, това е поминък, традиция и справяне с икономическа зависимост на ниво фамилия, когато не си от "големите". В страните преодолели тежките си капиталистически комплекси, тези стопанства се наричат семейни, традиционни, регионални… и никой не ги тормози да задоволяват огромен пазар. 

Промените в Наредба 3 в животновъдството, по отношение на подпомагане обвързано с произведеното дадоха известен ефект. Никой не бива да мисли, още по-малко да вярва, че пари се дават за нищо. Има недомислия, появи се хаос, но нещо се видя на яве. Загубиха фермерите време, нерви и се сдобиха със солидна доза стрес. Но трябваше бързо да се влезе в прелюдията на бъдещата ОСП. За няколкото месеца от действието на норматива, от дълговечен сън се събуди убеждението, че парите се дават за да има продукция, а не за битов комфорт. Това не е за всички, естествено. (Отделно си е фикция, защото продукцията е условие за допустимост, а не реално за подпомагане – количество/сума.) Но цедката стана двойно и тройно по гъста и първите симптоми на масови фалити на малки фермери се появиха веднага. 

Не е ли странно, че до сега на никой не му беше важно какво се връща в хазната и на трапезата от финансирането на селското стопанство? Странно, а ефекта катастрофален – внос на всичко от всякъде. 

Един от най-възможните сценарии след 2020-та е постигането на целите на европейските, че и световни гиганти, да "дръпнат хляба" от ръцете на всички малки производители, за да могат да внасят своите "произведения". Именно произведения, защото все по-често природата отсъства от продуктите за храна, които се внасят във вид на суровина и готова такава за консумиране.

Да изреждаме колко от плодовете, зеленчуците и храните от тяхната преработка не са произведени в една от най-плодородните страни в света, каквато е България, колко от пчелните продукти не са от български произход, които с качеството си могат да владеят голяма част от пазара в света, колко мляко, месо, кожи и вълна се добиват и преработват от нашите ферми, колко са добивите от технически култури (дори няма мощности за преработка).

В България има само един действащ промишлен маган, за втория само се шушука… и то пък няма нужда, колко памук се произвежда реално в страната, и колко предачници има… Няма и лека промишленост. 

Отглеждане на памук
Двойно повече памукопроизводители получиха компенсации в сравнение с 2015-та

Напълно унищожено е бубарството – сектор, който е процъфтявал изключително като фамилен бизнес. Списъка ще набъбне до обем на многотомно издание, и то все с до болка известни факти.

„Който храни буби, капитал не губи. Който сади черници ще печели жълтици”

За да богатее българския земеделски производител от какъвто и да е мащаб, за да е дисциплиниран данъкоплатец, за да е конкурентноспособен, за да няма страховити прогнози за оцеляване на отрасъл, който се управлява от ведомство поглъщащо един от най-големите бюджети, единствените отговорни са хората на властта в лицето на МЗХГ, МС и браншовите организации, които представляват интереса на членовете си. Политическата воля за съдбата на която и да е държава, винаги определя нейното бъдеще, в нейната цялост и национален интерес. Г. Желязков