Най-светлия и първостепенен по важност християнски празник Великден, бе белязан през тази 2020-та година с изключително драматични събития в условията на извънредно положение. Не стига ежедневното съобщаване на болни и починали от COVID 19, вирусът предизвикал световна пандемия, а и в деня на Възкресение, бе убит и популярният журналист Милен Цветков. Да, убит от 22 годишен дрогиран индивид, син на майка си.

И ето, днес на Светли понеделник – втория ден на Великден, се навършват 144 години от най-значимото въстаническо събитие в историята на България – Априлското въстание. На фона на всички злободневни събития, тази годишнина някак бе забравена… неглижирана от почти всички медии, изобщо не говоря за политическите лица на изтощената ни от беди България.

Не е модерно днес да се цитира Вазов, заменен е от плиткоумни псевдо философски изречения на не един и двама чужденци писачи. А защо аз искам да се прочете и цитирате титана на родната ни литература?

Защото не бива НИКОГА да забравяме, по никакви причини, как робът въстава, кои сме ние и как историята се повтаря. Българският народ отново спи, отново блуждае опиянен от чалга, лъскави силикони, от бленувания звезден свят на капитала.

Отново сме роби, отново се хилим слепи и зависими. Добре ни е, мизерия е, но с рушвет всичко се урежда. Нямаме достойнство, обаче ако знаем чии… чия ръка да целунем, всичко ще ни се нарежда.

Ще работим в сива икономика, ще укриваме данъци, ще ни се подиграват кредитни богаташи, които лоясват в разкош с нашите пари… Не, не това е темата!

Темата е ПОКЛОН пред онези, които въстават! Поклон пред себеотрицанието, героизма, липсата на егоизъм, високото чувство за историчност… Въстанието е потушено с вероломна жестокост, но разклаща катастрофално дълбокия сън на българското робско население, превръща ни в народ.

Вечна СЛАВА на героите!

И с тез сили малки, и с тез средства смешни,
и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,
и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан!

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

…

1876

Брацигово падна подир славни битви.
Както вред борбата почена с молитви,
с надежди и песни и свърши с погром.
Батак се предаде, уви, пълзишком,
Копривщица легна при първата буря,
топът черешови не спаси Клисура
с високите урви; бледната зора
видя в кръв и в пламък Средната гора,.

Панагюрци храбри след десет дни горди
откриха вратите на мръсните орди;
Каблешков-героят, таз душа вулкан,
биде фанат пленник чрез един аркан
от селяне прости и лъвът Бенковси,
туй смешенье странно на Левски с Раковски,
загина юнашки въз една река,
издаден не казвам от коя ръка,
защото срамът ми изгаря челото…
Борба страховита! В която числото
надви на възторга – таз плява, тоз дим!

Ударът бе тежък и неотразим.
Бунтът се удави в паника ужасна,
де всичко високо падна и угасна.
Инстинктът на роба обади се пак
със всичкий си ужас, със всичкий си мрак.
И паданья бързи, и измени нови,
стиден плод на дълго влачени окови,
фърлиха в борбата своя вечен срам.
И тази епоха на кръв и на плам
през всички епохи и през вековете
ужасна и мрачна в хаоса ще свети,
растеща всечасно в по-голем размер
и ще фърля вечно като облак чер
въз нашта исторйя една сянка тайна
от кръв и позори и слава безкрайна.

Из Епопея на забравените
Иван Вазов
Прочетете още...

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.

Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Източник: bg.wikipedia