В публикация във Facebook аграрният експерт Красимир Кумчев споделя за общата визия за реформа в селското стопанство, разработена съвместно с четирима бивши министри на земеделието — проф. Димитър Греков, Иван Христанов, Кирил Вътев и Явор Гечев. Предложената концепция стъпва върху пет основни приоритета и цели фундаментална промяна на модела — от субсидиране на площи и животни към реално подпомагане на произведената и продадена продукция.

Основните акценти в плана включват:

  • Подкрепа за реалното производство, а не просто за притежаването на земя и добитък;

  • Превръщане на напояването в дългосрочен национален приоритет с проект за възстановяване на инфраструктурата;

  • Ограничаване на сивия сектор и спиране на усвояването на субсидии без реална продукция;

  • Защита на производителите чрез национален застрахователен механизъм и укрепване на позициите им спрямо вноса;

  • Измерима цел: средногодишен ръст от 4% на българското производство, за да се върне родната храна на трапезата.

Както посочва г-н Кумчев, приоритетите вече са срещнали пълно съгласие по време на кръгла маса в София, а предстои и официалното им представяне пред Комисията по земеделие в Народното събрание.

Преди малко повече от три месеца в летния ми офис в Трилистник седнахме на една маса четирима бивши министри на земеделието – проф. Димитър Греков, Иван Христанов, Кирил Вътев, Явор Гечев – и моя милост, Красимир Кумчев.
Различни хора.
Различен опит.
Различни виждания.
Но по най-важното се оказа, че сме много по-близо, отколкото предполагахме.
Изходихме от убеждението, че проблемите в селското стопанство са толкова много, че ако се заемем с тяхното решаване наведнъж, е мисия невъзможна за всяка администрация.
По тази причина общото ни виждане за реформа в селското стопанство свеждаме само до следните пет приоритета:
1. Да се подпомага производството, а не притежаването на земя и животни.
Който произвежда и продава земеделска и животновъдна продукция, трябва да получава подкрепа за това, което реално е произвел и продал.
Земеделието и животновъдството трябва да създават храна, а не само субсидирани декари и брой животни.
2. Водата – национален приоритет.
Без напояване няма конкурентно българско земеделие. Необходим е дългосрочен национален проект – “подземна водна магистрала” за възстановяване на напоителната инфраструктура – не за един мандат, а за столетие напред.
3. Да спрем кражбите, измамите и сивия сектор.
Парите трябва да стигат до реалните производители. Така ще стане невъзможно усвояването на субсидии без реално произведена и продадена продукция. Секторът ще излезе на светло.
4. Производителят трябва да бъде защитен от риска и да бъде по-силен на пазара.
Климатът се променя и природните бедствия ще стават все по-голям риск. Необходим е работещ национален застрахователен механизъм с участие на държавата и производителите.
А самите производители трябва да имат по-силна позиция спрямо търговците и вноса.
5. Поставяме ясна и измерима национална цел – средногодишно увеличение на родното производство с 4%.
Не обещания от типа „ще развиваме българското земеделие“, а число, което всяка година може да бъде измерено и отчетено.
4% повече българско производство всяка година.
Така постепенно ще върнем българската храна на българската трапеза и ще намалим зависимостта си от вноса.
Това е реформата, казана просто.
Не още една стратегия.
Не още една програма.
Не още едно пренареждане на субсидиите.
А промяна на самия модел.
По-късно ще публикуваме и подробния анализ, от който стигнахме до тези пет приоритета – за политиците, експертите и всички, които искат да разберат нещата в детайли.
Това е нашата визия.
Без претенции, че сме „последна инстанция“.
Ако някой има друга, по-добра – добре дошла.
Важното е едно: българското земеделие най-после да започне да произвежда повече.
***
На днешната кръгла маса в София представих тези пет приоритета.
И имах удовлетворението да разбера, че по начина, по който ние подхождаме към реформата, има пълно съгласие.
След няколко дни ще бъде обявено и продължението.
Председателят на Комисията по земеделие Явор Гечев ни покани на среща в Народното събрание с членовете на комисията. Да заявим общото си виждане за реформа.
Надявам се думата „реформа“ да започне да се чува все по-често.
И най-после да се извърши реформата, от която българското земеделие има нужда.