За тиквите и червеите, като синоними, метафори и „схеми“… и една ефективна икономическа формула, с която не може да се краде
 

В последните два-три месеца МЗХГ събира на множество срещи представители на асоциации, федерации и пр. организации от всевъзможни сектори на стопанството, като едничката цел на управата, бе да обсъди с браншовете бъдещето на политиката по отношение на обвързаните плащания за производство на плодове,  зеленчуци, месо, мляко и др.. Мъдриха, правиха сметки, а в пространството витаеше нямо съмнение, че се творят схеми сгодни на „някого“, а не на целокупния български производител на селскостопанска продукция. 

Като цяло държавата бие отбой от себе си, което дори като израз звучи парадоксално, но едва ли има някой, който да не е чувал за същността на скорпиона, в която същност се изявява нашата политическа управа.  Всъщност право е да се каже, че управлението на държавата убива жестоко и без милост самата Държава, както и нейното „коренно“ население, наричано за яснота Народ. С действия, бездействия и откровени престъпления, в последните няколко десетилетия, по напълно прозрачен и стремително целенасочен начин, българските „държавници“ провеждат политика, която превърна народа в профанизиран, мързелив, мизерен, бедстващ, изостанал, гладен, алчен и неграмотен електорат.  

От друга страна са всичките изключително безотговорни и ненаситни за имане и власт политици, които прокудиха почти 2 милиона българи по чужди селски стопанства, по домовете на средностатистическите европейски баби в ролята на прислуга. Още какво ли не сториха „те“ – сриване катастрофално на здравна, образователна, социална и всякаква системи. Без пощада и в пълен крах са икономиката, промишлеността и… разбира се селското стопанство.

Думата е именно за това стопанство, което със своето производство трябва на първо място да задоволи продоволствените нужди на населението в държавата. За да е ясно иде реч за българското селско стопанство и  българското население. Страшен риск поемам, да бъда обвинена в носталгия по соц-а, но ще споделя една фотография от 1983-та година, която е направена в пазарджишко.

На снимката са девойки (от ляво на дясно – Калинка, Нели, Мария, Мила и Елеонора), които в момента на заснемане са на бригада, селскостопанска, и се намират в огромните ябълкови градини, по конкретно тази в землището на с. Исперихово. Една от тези девойки съм аз и помня прекрасно, и хубавите, и лошите неща в този бригадирски месец. Най-ясно помня ябълките – белите… златните… превъзходните. Аромата им, крехкостта им, сочни и изящни във вида си. Божествен дар, плод на труд и селекция. Известни в света, защото точно тези ябълки бяха предназначени за износ. 

Имаше двоен стандарт, имаше един страшно неприятен момент на насилствено „равенство“, но повода за материала е производството…  не кривините и хубостите на предходния строй. В крайна сметка колкото и криво да е било „онова“ време, малцина пишеха личното местоимение АЗ със „С“. Куриозен случай на пълна неграмотност сподели моя събеседник, за когото ще стане дума малко по-долу в текста. В неговата фирма работят баба и внучка, в пакетажното. Тяхно задължение е да лепят етикети на продукцията. Това се оказва непосилно за внучката, която редовно моли баба си да ѝ прочете текста, че да не обърка работата.

Да не говорим, че работа по онова време имаше в излишък дори (бригадирската история попълваше такива дупки). Обаче какво още имаше – институти, които разработваха сортове, породи, стратегии, методики, опити и практики, които да доведат производството на селскостопанска продукция до повече, до по-качествено, до пазарите в света, а и народа да се изхранва. След това разработките се прилагаха на полето,във фермите и стопанствата и разбира се това се случваше – нахранен народ и забележителен износ. 

Като стана дума за методики, нека накратко разкажа за една, която повече от петилетка „дразни“ с потенциала си няколко ведомствени поколения, в няколко ведомства на държавата. Основния и пагубен ефект от тази методика, може да се опише в кратък израз – Ще работи, и няма да може да се краде! Удивително! И в същото време плашещо. Много вероятно е да не може и да се прилага към схеми за лобизъм, и облагодетелстване от незнайни, и знайни агро бизнес акули. (ирония)

Методиката е разработена така, че да осигурява огромен брой работни места (за мащабите на България), като в същото време изискванията за квалификационна степен на работниците ще бъдат сведени до най-елементарните. Дори никакви освен пълнолетие, трудолюбие, отговорност и старание. Чрез този аспект от патентованата методика, наистина десетки, че и стотици хиляди българи ще могат да се върнат в Родината. Дори ще бъдат още по-ценни, защото освен спазвайки формулата, ще могат и да допринасят към процеса с вече развитите си в чужбина качества, като дисциплина например. 

Това е т.н. популистки ефект (сигурна съм, че вече е на езика на върлите скептици). Сложих го пръв, заради болката,заради пустотата в сърцето на гурбетчията.  

Върховната полза от изработената методика ще касае равномерното и устойчиво развитие на българското селско стопанство, като в това време ще пълни хазната на държавата. В това развитие ще са включени всички важни показатели – икономически на първо място, социални и последващите – ефективност, качество, количество и конкурентоспособност. Самата методика е сведена до една формула, която може съвсем безпроблемно да се приложи като държавна политика по най-елементарен начин. 

Разбира се тази формула си има автор. Едва ли се нуждае от представяне, защото това е български бизнесмен,  с доказани постижения в производството на плодове и зеленчуци. Той е човек с модерно, иновативно и изключително ефективно мислене по отношение на производството и търговията на своята продукция. Консултант експерт, сърцат човек и горд баща на двама сина. Красимир Кумчев се занимава се със земеделие от 35 години. Завършил е Аграрния университет със специалност инженер агроном. Роден в село Искра, община Първомай през 1955г. Има общо 460 декара овощни насаждения: череши, ябълки и сливи. Заедно с това отглежда и 250 декара зеленчуци. 

Тази визитка сама по себе си трябва да говори достатъчно за това – знае ли този човек да прави земеделски бизнес или не знае? Няма две мнения – знае и то по безапелационен начин. Говорихме си с  Г-н Кумчев по телефона на дълго и широко за това – как държавата стои глуха, няма и не проумяваща, и той ми разказа за одисеята на своята разработка.  

Разработва  методика си и я патентова преди няколко години. Преди 5-6 години решава да я представи на държавното ръководство в лицето на министър-председателя, министъра на финансите и министъра на земеделието. В резултат на това Министерството на финансите (МФ) го кани за да разясни по-подробно разработката и да внесе яснота по методиката. Срещата е на високо ниво, присъстват високопоставени държавни чиновници – директори на дирекции, които по подразбиране трябва да са компетентни и думата им да тежи.

След близо час събеседниците се разделят, а държавниците възкликнат : – „Г-н Кумчев, на тази държава и трябват повече хора като Вас”.

Г-н Кумчев от своя страна си тръгва с надежда, че като по чудо, най-сетне чиновническите уши са се отпушили и мисията на методиката ще е възможна. Не след дълго същите пращат писмен отговор, с който уведомяват г-н Кумчев, че методиката му е страхотна и… тук свършва случая. При това не заради впечатлените директори професионалисти, а по най-баналната причина – политическа.
– А какво представлява методиката? – попитах аз г-н Кумчев

– Това е патентовано ноу-хау. В общи линии концептуално методиката съм я свел до една формула. Елементите в тази формула почиват единствено върху икономически фактори. Тоест, не би могло да има политическа намеса, от една страна. От друга страна дава абсолютна перспектива на земеделските производители в работата им в дългосрочен план. Виждате какво се случва в последните години. Започна се преди време с калифорнийски червеи.

Надигна се гласът на фермерите, че се крадат пари по този начин. След това вкараха гъските, тиквите. Винаги се намира някаква култура, с която може да се източи голям финансов ресурс. И примерно, всички, които получиха през 2017 г. субсидии за тикви от 2016г., на следващата година никой от тях не е засял един декар тикви. Това е абсурдно. Не може да субсидираш толкова силно една култура, без значение коя е, за която нямаш нито внос, нито износ. Тоест, имаш си някакво традиционно производство, което ти покрива вътрешното потребление. И след като няма интерес за износ, защо трябва да я субсидираш и то с най-високата възможна ставка, която има, редом с домати, краставици?

Знам случай с колега, който зася 4 000 декара тикви. При един нормален добив от 5 тона на декар, това са 20 милиона килограма. Аз твърдя, че 20 милиона килограма тикви не могат нито хората, нито животните в България, да ги изядат за 1 година. След това въпросния производител отчита  дейността където трябва и заорава тиквите, и толкова по въпроса.  Много е жалко, и това в контраста на моята методика? При моята методика такова нещо не може да се случи. Тя дава абсолютната свобода на фермера да произвежда каквото си иска. И така трябва да бъде.

Знаем  ги тези обществени тайни с източването, защото безочието на „крайно нуждаещите се“ от облагодетелстване от служба и власт е безконечно. НО защо не знаем за разработката на г-н Кумчив? Защо не се направи опит поне? Защо не се правят непрекъснато всякакви опити да се измъкнем от това положение на евро роби, хранещи се с фуражните домати на Н-ската страна от Н-ския континет? 

Защото, както споменах в началото – с тази методика НЕ МОЖЕ ДА СЕ КРАДЕ!  

Ти остави, че не може да се краде, но на „онази“ среща г-н Кумчев дава прогнозни материални резултати, които при прилагане на икономическата формула, дело на неговия частен труд, която нескрито изумява управниците. Когато се стига до момент, в който собственика на патентованото ноу-хау казва: 

– Да, става дума за 500 млн. лв. годишно. Но дори и да са на половина пак сумата е значителна. Мога да дам и по-точна информация, ако ми кажете колко пари влизат от ДДС и от корпоративен данък от непреработена земеделска продукция в държавата. 

И тук идва интересното – нито аналитичния отдел на МФ, нито аналитичния отдел на НАП, могат и имат да покажат  такава информация. Не, не че не искат, НЕ МОГАТ! НЯМАТ такава информация! Пълен абсурд, от целия този огромен отрасъл, най-важния, поглъщащия милиарди, хранещ един от най-големите чиновнически апарати, да не знаеш какво постъпва в държавния бюджет! 

А аз тук разтягам мисли и мечтая да се прилагат методики, формули и пр. неща, които да работят прецизно, ефективно и печелившо за България. Е, няма как да се получи! Поне не с този „колектив“. 

Последно, но в никакъв случай не по важност е обстоятелството, че не само държавата, но и браншовите организации не обръщат внимание на предложение, което ще преобърне палачинката в икономическия смисъл от селско стопанство. При прилагане на формулата на г-н Кумчев, членовете на тези формирования ще се превърнат от мрънкащи за субсидии и държавни помощи хора в производители със самочувствие, които развиват реален и печеливш бизнес. Само един отговор има към настоящето, който никак няма да се хареса – По-добре с тиквите и червеите, чрез които точим средства, от колкото в един момент да се стигне до това, че да се спука „балона“ и местата на некомпетентните да се заемат от можещи и успели земеделски производители. 

Та, господа и дами, ръководители браншовици, ако до сега не бяхте чували за тази методика (в което дълбоко се съмнявам), ето сега вече нямате оправдание – знаете, имате възможности да се запознаете в подробности с формулата, и остава само да се въведете в действие.

Нора Радева