В интервю на Лили Мирчева за вестник Гласът на фермера, проф. Ивон Киряков описва печалната картина на българските селекция и производство на родни сортове семена. 

БГ Сортове – Пшеница

Бившият директор на Добруджанския земеделски институт и настоящ завеждащ отдел „Зърнено-житни и бобови култури“ в същия институт  споделя с болка:

Приключихме с българската селекция. Кажете ми в производството на една култура в България, в която се вкарва поне 10% българско производство. Не казвам повече. Говоря за производството на зърно, домати, краставици… Каква е картинката у нас сега: торовете – чужди, машините – чужди, сортовете –чужди, препаратите – чужди. А къде е българското земеделие?

Според официални информации от статистиката за тази година, потреблението на хлебна пшеница в България е спаднало до 1,5 млн. тона. Но не цифрата е важна тук, а коментарът – че този спад на потребление е бил вследствие на емигриралите българи в чужбина. Не беше казана истината, че е в резултат на унищожаване на животновъдството. – коментира проф. Киряков въпроса на изданието – Къде потънаха 5.5 милиарда лева европейски средства?

Няма кадри, няма селекционери. Добре подготвените се пенсионираха или заминаха в чужбина, или са други фирми. Сега злато да ни дават, пак няма да върнем селекцията. Това масово навлизане на западната селекция в България е в резултат на нехайството на държавата ни. Преди се казваше, че на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево не му е работа да продава семена, а да се занимава с наука. Уволниха ме като директор защото съм продавал семена на чужди фирми, за да ги разпространяват. – допълва още в интервюто за fermera.bg.


Професорът не вижда бъдеще и в идващото поколение агро специалисти. 

Аз от осем години преподавам в Техническия университет във Варна и мога да ви кажа, че това е единственото оръжие, с което можем да съсипем останалия свят. Студентите, които идват в момента, са толкова неуки, че са абсолютна атомна бомба. Вече не останаха и кандидати за образование. Сега ще ги вземаме от Факултета, от циганската махала.

Наскоро попитах ректорката на Пловдивския аграрен университет как са студентите там, а тя отговори, че вече няма деца, които да кандидатстват. На въпроса ми: „А не питахте ли за кандидати в пловдивския Факултет?“, отговори: „Видяхме се с Мешарето, обаче оттам поискаха техните хора да учат само аграрна икономика. Други специалности не искат.“

Според проф. Киряков водената държавна политика целенасочено се стреми да унищожи българското производство. Намира за лицемерни изказванията на бизнесмени в сектора, които прокарват мнение, че българските семена са некачествени.

Това е работа на държавата. Аз твърдя, че все още има доста известни бизнесмени, на които умственият багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат, и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена. Но същите тези земеделски производители си купиха джиповете именно благодарение на българската пшеница. После самите те ще плащат.

От 1991 г. се води целенасочена политика за съсипване на българското производство. В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за семената на нашия слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях. И ни говорят за иновации и че трябва да правим нови сортове! Какви нови сортове – западняците се учеха от нас!

Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, не означава, че ние няма да правим иновации. Политиката е ясна – сега около 3 млн. дка от общо 7 млн. дка са засети с български семена, което означава, че едва 30% е пшеницата – българска селекция. В добричкия регион нивите, засети със семена – собствено производство, са едва 10 процента. В същото време чуваме коментарите, които се водят от депутати и членове на земеделската комисия в парламента, че Добруджанският земеделски институт нямал хубави пшеници.

Всичко това води към други мисли. Задавам следния въпрос към всеки фермер – щом вкараш финансов ресурс за скъпи семена, с какво избиваш – с добив ли? Няма лошо. Но български производители, които са станали такива благодарение на нашите сортове, и хора, които навремето са използвали протекцията на земеделското министерство и лично на министъра, за да си купят сорта „Енола“, сега да твърдят, че той не става за нищо! Не може турците да чакат всеки ден и да искат да купуват, а нашите български производители да не искат. Не е причината в сортовете, а в политиката на плащане на качествена пшеница.

Проф. Киряков е категоричен, че макар и в толкова тежко положение, изход има –

Може да се регулира чрез субсидиите. Ако фермерите искат да получат подпомагане по определени европейски програми – да засяват с български семена.

… На практика държавата налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция. Ниски изкупни цени на качествената продукция и субсидиране на чуждата селекция – това е картинката.

Ако има добра новина, то тя е, че Добруджанския земеделски институт не е застрашен от затваряне.

Институтът ще го има, защото Европейският съюз иска да има наука и иновации. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезвомислещи хора за България, отколкото в България.


Източник: http://fermera.bg, "Приключихме с българската селекция", 20 Юни 2017 

Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево, 9521, e-mail: dai_gt@dobrich.net