Шум.
Не ми се е случвало да бъда в българска кравеферма, в която да ме предупредят: тук не се шуми и се говори тихо. Викането като средство за общуване между работещите и за въздействие върху животните е нормална практика. Под влияние на шума обаче животните стават угнетени, променя се артериалното налягане и се влошават функционалните качества на сърдечния мускул.
При животни, подложени на въздействие на шум, често се срещат гастрит, както и язва на стомаха или на дванадесетопръстника. Шумът може да намали млеконадоя до 18%. За отрицателното въздействие на шума върху кравите говорят резултатите от следния експеримент, проведен в Австрия. Отглеждани свободно- боксово, кравите преминават за доене през чакалня и се доят в две (абсолютно еднакви, разделени една от друга само с една висока 160 сm. метална решетка) зали „рибена кост”.
В началото на експеримента всички крави се доят в едната зала, в която, с оглед целта на експеримента, удрят кравите с тояга и с ръце (мила родна картинка – масова практика у нас). След 10 дни такова доене започват да доят кравите в съседната доилна зала. Там не бият, но викат – шум и крясъци (също ни е познато, но при нас върви едновременно с боя). След 10 такива дни на кравите е дадена свободата да избират къде да бъдат издоени: където ги бият, или където им крещят. Кравите са предпочели боя!!
Стресове, свързани с храненето
Не искам да нагазвам в чужди води – много специфична област е храненето на животните. Хранената, като основен източник на енергия и всички други необходими за вещества оказва непосредствено въздействие върху организма. Ще посоча само това, че понятието „стрес” отнесено към храненето не е в никакъв случай еквивалент с гладуването изобщо. За това се разграничават и различни видове стрес, свързахи с храненето, а именно: протеинов глад, минерален глад, витаминен глад, воден глад. Като изключим водния глад, всичко останало можем да съберем в понятието „балансирано хранене”.
Ако по една или друга причина фермерът не може да избегне стресфакторите, предизвикани от небалансираната дажба, то избягването на водния глад е изцяло в неговите ръце. Водата е универсален разтворител, без който животът е немислим. При недостатъчен прием се нарушават жизнените функции. При възникналата жажда се понижава дейността на секреторния апарат, нарастват гнилостните процеси в храносмилателния тракт. Забавя се растежа на младите животни, намалява млечната продуктивност. Всеизвестно е, че ако организмът изгуби над 25% от водата в себе си, той най- често умира.
По- късно, когато разглеждаме различните начини за водопой на кравите, ще влезем по- дълбоко в тази тема. Тук само ще спомена, че за всеки литър мляко кравата трябва да поеме 4 – 5 литра вода и достъпът на кравата до чистата вода трябва да бъде свободен. Всеки фермер трябва да знае, че водата е най- евтиния фураж.
Автор: Доц. д-р инж. Стефан Станев • Следва продължение…
Стресфактори във фермата Част I – от какво да пазим кравите
Стресфактори във фермата Част II – Светлината
Стресфактори във фермата Част IV – Технологични стресове
Вързаното отглеждане на кравите –
една все още приемлива възможност. I Част
Свободно – боксовото отглеждане. Част I – По-добри условия и за кравата, и за човека.
АГРОЕКОН ООД
ул. Милин Камък 23
6000 Стара Загора
Mob. +359 887 582 684
e-Mail: s.stanev@agroecon.com
web: www.agroecon.com