Всичко за целината –
храна и лечебно растение
Дивата целина е разпространена в цяла Европа и от части в Азия и Африка. Именно от нея произхожда културната. Целината е позната в древността, но е използвана повече като лечебно растение. Първите сведения за отглеждането на целината като зеленчуково растение и използвано за храна, датират от 1623 г.
Кореноплодът на целината съдържа етерично масло (до 0,1 %), аспаргин, манит, калиеви, калциеви, фосфорни и натриеви съединения, фуркумарин, холин и малки количества от витамините С, В1, В2, РР.
Листата на растението също съдържат етерично масло, витамини и гликозида апиин.
От незапомнени времена целината служи като диуретично и възбуждащо средство. Усилва апетита, подобрява храносмилането. Действа добре при заболявания на бъбреците, при подагра и дерматит.
Ботаническа характеристика на целината
Целината е двугодишно растение. През първата година образува листната розетка, а при кореновидната се оформя и кореноплода. През втората година израства цветоносното стъбло, растението плодоноси и умира.
Кореновата система е слабо развита и плитка разположена – да 25-30 см.
Горната част на главния корен и част от стеблото силно се разрастват. В тях се отлагат резервни хранителни вещества и така се образува кореноплода при кореновидната целина. По вътрешно устройство прилича на корените на моркова, магданоза и пащърнака. Кората му, обаче е по-слабо развита от сърцевината, която е значително по-груба от изброените.
Стеблото през първата година нараства сравнително бавно на височина, но по-бързо в сравнение с другите кореноплодни растения. Затова често стеблото е основната част от кореноплода.
Цветоносното стебло достига височина 60-100 см. И е силно разклонено. Листата са текоперсти. Отделните дялове са по-силно или по-слабо разчленени. Дръжките са дълги. На листната целина дръжките са тънки на кореноплодната средно дебели, а на дръжковата целина са дебели и широки до 4-5 см. Основата им е силно разширена. Листата върху цветоносното стебло са дребни и по-просто устроени.
Съцветието е сложен сенник, цветовете са дребни с къси дръжки, бели венчелистчета. Опрашването е кръстосано.
Семената на целината са светло кафяви, много дробни. В 1 г има 2000 – 2500 бр. семена. Кълняемостта се запазва в продължение на 3 до 5 години.
Класификация и сортове на целината
Целината Apium graveolens принадлежи към сем. Сенникоцветни (Umbellifferae). При нея са обособени три разновидности.
Както вече споменахме по-горе те се кореноплодна, листна и дръжковидна. В България се отглежда предимно кореноплодна и малко количество листна целина. Основните сортове от кореноплодната целина са Пионер и Пражка, а от листната – обикновена местна листна целина.
Биологична характеристика на целината
Температура. Целината се развива добре при прохладен климат. Оптималната температура за растежа на кореноплодите и листата е 18-20 С. При висока температура растението страда от вирусни болести. Издържа температури до -4, -5 С. При много ранно засяване и ниски положителни температури, някои от растенията могат да стрелкуват ( развива цветоносно стъбло )още през първата година.
Светлина. Целината е чувствителна към интензитета на светлина. При засенчване листата се етиолират (изтегляне, издължаване), а кореноплодите остават дребни. Намалява се съдържанието на етерични масла.
Воден режим. Изключително взискателна към влагата е целината. Поради плитката и коренова система, растението се отглежда само при поливни условия. При нередовни поливки растежа спира, кореноплода е малък и много груб.
Особено големи изисквания към влагата, целината проявява при поникване на семената. През летните месеци се полива през 6-7 дни. Целината не понася застояване на водата. Полива се с течаща вода и чрез дъждуване.
Хранителен режим. Както към водата, така и към храненето на почвата целината има сериозни изисквания. Почвата трябва да е с високо хумусно съдържание. В случаите, когато не е така, е задължително торенето с оборска тор при норма 3-4 тона на декар. От минералните торове на декар се внасят 20-40 кг/дка двоен суперфосфат, 20-25 кг/дка амониева селитра и 20-25 кг/дка калиев тор.
Фосфорните и калиевите торове се внасят при основната обработка на почвата, а азотните преди засаждането и по време на вегетацията.
Предшественици. Още една тема, по която целината е взискателна. Най-добрите предшественици са онези, които са торени с оборска тор – пипер, патладжан, краставици и др. Преди целината се отглеждат предкултури – салата, маруля, зелен лук и зелен чесън.
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЦЕЛИНАТА
Целината се отглежда
чрез разсад.
Отглеждане на разсад. Семената се засяват в пластмасови оранжерии или тунели около средата на март. На 1 м2 се засяват около 1-1,5 г семена. З да се отгледа разсад, с който да се засади 1 дка, са необходими 10-15 г семена. Семената поникват бавно, поради съдържанието на етерично масло и дебелата си обвивка. Затова предварително се рътят (накисват). За да се отстрани етеричното масло в обвивката се препоръчва накисването на семената в гореща вода за 1-2 секунди. След това семената се рътят за около 10-тина дни при стайна температура.
За да се осигури равномерна сеитба, семената се смесват с пясък. Покриват се с ½ см добре разложен пресят оборски тор. Най-важната грижа за семената е е поддържането на влагата в повърхностния почвен слой. Температурата не бива да пада под 10С.
Разсадът е готов за засаждане, когато образува 4-5 листа.
Подготовка на почвата. Преди целината се отглежда предкултура. Основната обработка се извършва според изискванията на целината през есента след прибиране на реколтата от предшественика. При тази обработка се внася оборска тор.
Непосредствено преди засаждането, почвата е преорава на дълбочина от 18-20 см и се фрезува. Оформя се лехо-браздова повърхност с висока леха.
Засаждане. Разсадът се изскубва, след като е добре
полят един ден преди това. Отрязват се част от листата и се съкращават
коренчетата, за да се улесни засаждането.
Засаждането се осъществява през втората половина на май, най-късно до средата
на юни. Дълбочината трябва да е такава, че връхната пъпка да е над почвата.
Схемата за засаждане на кореноплодната целина е 55+35+35+35х25-30 см. При
листната и дръжковинтата се оформят четири редови ленти, но вътрередовото
разстояние се увеличават на 35-40 см.
Грижи през вегетацията. През вегетационния период се правят 3-4 окопавания за унищожаване на плевелите. Дълбочината е не повече от 5-6 см, поради плитката коренова система на растението. Правят се редовни поливки.
При дръжковидната целина най-важно е избелването на дръжките чрез загърляне. Първото загърляне се прави при младите растения до половината от височината им. Второто (до върха на листата) се извършва, когато растенията са достигнали 20 см височина.
Прибиране и добиви. Целината се прибира в края на октомври
началото на ноември. Това става по същия начин както и при морковите. Почвата
около кореноплодните се почиства добре, без те да се нараняват. Дебелите корени
се изрязват до кореноплода, листата се отстраняват чрез отсичане, не с оставят
части от дръжките, защото лесно загниват. Почистените кореноплодни се оставят
да просъхнат. Съхраняват се като морковите.
Добива от един декар е 2-2,5 тона кореноплодни. При ранно засаждане и отлични
грижи, може да достигне и до 4 т от дка.
Болести по целината
Листен пригор (жълти петна)
Причинител е гъбата Cercospora apii. Болестта се проявява при горещо и влажно време. Запазва се в растителните остатъци в почвата и се пренася чрез семената. Развива се при висока влажност на въздуха и температура над 15-20С
Неприятели по целината
Морковена муха (Psila rosae)
Морковената муха напада и поврежда моркова, пащърнака, магданоза и целината. Мухата лети по време на цъфтежа на ябълките и снася по няколко яйца в основата на младите растения. Излюпват се ларви, които в последствие влизат в кореноплода, образувайки тунелчета в него.
Източник: Интензивно Зеленчукопроизводство
Автор: Ива Генкова
Издател: ИК „Еньовче“
