Наскоро, има няма месец, от поста зам. шеф на Изпълнителната агенция по горите "изгоря" Валентин Карамфилов, след като беше уличен в "нарушението" – "говори пред вестник без съгласуване!" Поне това е причината, която е посочена пред колегите му. За това пише с подробности www. stopanin.com в своя публикация "МЕТЛАТА ЗАИГРА ПЪРВО В ГОРИТЕ" от 30.08.2017 год.
За да не изпаднат в същата ситуация, масово аграрните чиновници избягват несъгласуваното говорене. "Не е удобно в момента…", "В момента се прави анализ…", "Работи се приоритетно…". Какви ли не оправдания и служебни клишета не използват служителите на огромната структура на МЗХГ, само и само да избегнат неудобния за тях въпрос. А въпросът не е неудобен, защото не засяга лично пространство, а само браншовия или обществен интерес. Но хората се страхуват! Факт! За столовете си се страхуват. Изключенията са нищожни като брой.
Ежедневните пресс съобщения от земеделското министерство, които публикуваме и ние от AGRO Journal (електронен вестник за селско стопанство), и които по естествена причина целят да покажат положителните действия и резултати от работата на министър и подчинени, често се възприемат от стопаните като натрапчиви хвалепствия и опит да се "сложим" на властта. Нееднократно сме подлагани на обвинения (дори обиди) по тази причина или направо вкарвани в графата "платени". Разбира се изключение правят онези публикации, които касаят плащания, отваряне на нова мярка или съобщения за предстоящи и изтичащи срокове. Така или иначе, ние ще продължим да публикуваме новините от МЗХГ, ДФЗ и всички останали структури на земедилското ведомство – агенции, институти и пр. за да поддържаме медийния диалог между управата и аудиторията.
Ето защо, както нашата редакция, така и останалите колеги (предполагам), търсим всевъзможни начини да се доберем до повече, по-конкретна, а понякога и до "вътрешна" информация, която да отговори на безбройните тревожни въпроси задавани от земеделските стопани – земеделци, растениевъди, фермери, пчелари, биопроизводители и пр., хората за които това ведомство е длъжно да работи, да създава всички необходими предпоставки за тяхното развитие, без значение от размера на стопанството или бизнеса, както и от неговия вид.
Заедно с производителите в селскостопанските сектори и браншове, които очакват адекватна и модерна политика от МЗХГ, така и обществото иска да получи колкото е възможно повече информация. На ключово място е тази, която касае разходването на държавни пари за развитието на селскостопанския отрасъл, като източник на храна.
Тази тема пряко засяга потребителския интерес, защото очакванията, че като приемник на един от най-големите държавни бюджети – МЗХГ, задължително трябва да осигури качествена селскостопанска продукция в пресен и преработен вид, добита в следствие на дотираните производства – родна продукция в достатъчно количество, така че да не се налага да се внасят румънски агнета на безценица, ябълки от Чили и т.н.
Но реалната картина на българския пазар е съвсем различна от очакванията на данъкоплатеца. След 10 години на финансово подпомагане от държавата и европейските фондове, положението на земеделските производители става все по-тежко, а и по-неясно. От друга страна обществото пък не вижда за какво се харчат тези огромни средства, след като на трапезата си слага почти целия свят, но не и БГ продукти.
Равностойна на тази тема е – съдбата на българския земеделски производител, опазването на неговите интереси, справедливото му участие в съвременните възможности за финансиране, както и ясното знание на неговите отговорности и задължения. Многобройни са случаите на умишлено подвеждане на стопани, които недочитат, недоглеждат разпоредби и нормативи, след което попадат в някоя заложена от предно… или по-предно ръководство "бомба". Почти невъзможно е да направят планиране на работата си, разчитайки на индикативен график и спазването на сроковете в него.
Това са ключовите участници – производителите и потребителите. Всички въпроси, които може да зададе "Вестникът" са в употреба на едните, другите или и двете страни.
Ето защо, няма как да не питаме, а ако не получаваме официални отговори, няма как да не "слухтим", да не вадим "горещи кестени" с риск да не можем да докажем документално очевидното. Благодарение на писмата в редакционната ни поща, на безброните лични съобщения и жлъчни коментари, ние се ориентираме и "ровим". Искрена благодарност на всички, които макар и анонимни, ни мотивират чрез реакциите и мненията си, да продължаваме да въртим телефони, да получаваме откази (с малки изключения) и да бъдем обект на злонамереност и предубеденост.
Така ще е докогато в правилник за работа на държавна комисия, която взима важни решения свързани с работата на организации работещи в обществена полза, ще е заложено условие за поверителност на разгледаните становища и направените заключения. Скриването от общественото лице дейността на организации изполващи държавни средства за програмите си, лишава от възможност платците на данъци да проследя какво се случва с парите им и да предявят евентуални претенции въз основа на това, какво им се връща срещу тях.
Същото ще е, когато "широко се затварят" очите за фрапантните случаи на лобистки практики, задкулисни маневри, "удобни" нормативни съчинения, закони помагащи гигантски измамни схеми и още… и още. Изобщо не се налага да изреждаме всички текстове, които и в момента създават пълен хаос в селското стопанство.
Всичко това, въпреки наивитета на предположението, може да бъде избегнато ако в креслата стоят отговорни, сериозни аграрни " мисионери", които поставят отрасловия и национален интерес преди всичко и всеки! Тогава няма да се налага цензура, а земеделските производители няма да продават изнемощелия си бизнес, а ще се гордеят с позицията си в икономиката и собствения си бит.
В днешно време социалните мрежи изобилстват от обяви за продажба на цели стада, пчелини и стопанства. Да, това са предимно от т.н "малки и средни", но не са ли те онези, които при добри условия и равни възможности за бизнес могат да възродят постепенно, загиващата славна селскостопанска история на България? Г. Желязков
