МЗХГ публикува за обсъждане проекта на новия основен закон за животновъдство в България. Законът за животновъдството (ЗЖ) регламентира правните отношения, свързани с организацията и управлението на животновъдното производство и на развъдната дейност като цяло, на предлагането на пазара на живи животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, правата, задълженията и контролът върху физическите и юридически лица, осъществяващи горепосочените дейности, както и управлението и съхранението на генетичните ресурси в животновъдството. Срокът, до който ще може да се объжда обществено проекта на Закона е до 24 септември, 2018 год.
Мотивите за актуализация на действащия до сега Закон са:
• актуализация и прецизиране на някои от действащите норми и въвеждане на нови такива.
• промени в посока синхронизиране с Европейското законодателство и по-конкретно с Регламент (ЕС) 1012/2016 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях (ОВ L, 171 от 29.06.2016 г.), който влиза в сила от 1 ноември 2018 г.
Основния акцент в новия закон касае промените, свързани с условията и реда за признаване на развъдните организации, както и за одобрение на развъдните програми. Тази промяна следва да доведе до справяне с хаоса в тази дейност, както и да регламентира и проследи по-стриктно нейните резултати по отношение на биологични, икономически и стойностни качества.
(Поне това е всеобщата надежда, до когато не се покажат подводните камъни и "скритите кучета" в новия текст. )
По новия норматив се предвижда разрешение за извършване на развъдна дейност да се издава на организации, които са признати за развъдни и имат одобрена развъдна програма. В проекта е предвидено подаване на едно общо заявление от страна на развъдната организация за признаване на организацията за развъдна и за одобряване на развъдната програма, в резултат на което се издава разрешение за извършване на развъдна дейност (или се отказва).
В мотивите е обърнато внимание на действаща към момента практика, която вече ще бъде заложена като задължителна в ревизирания ЗЖ – извършване на задължителна, предварителна проверка на място от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, след подаване на заявлението от развъдната организация и сформиране на комисията за неговото разглеждане. Тази промяна ще подобри контрола върху развъдната дейност и ще позволи преодоляване на съществуващи практики (негативни), като цялата процедура ще е с продължителност пет месеца, при четири към настоящия момент, с оглед извършването на задължителната физическа проверка на място и разглеждане на резултатите от нея.
Отново поглеждаме с надежда и към този текст, защото въпреки проверките на терен и компетентните становища, които се представяха пред комисията по даване и отнемане на лицензии за развъдна дейност, същата може да бъде критикувана в някои от случаите. Най-вече по причина на това, че допуска да се дават разрешителни за дейността дори в отсъствие на председател и зам. председател. Но и това може да не е фатален проблем, ако на лице бяха отчетени резултати оправдаващи по безспорен начин получения лиценз.
Министърът на земеделието, храните и горите отказва да одобри развъдната програма и да издаде разрешение за извършване на развъдна дейност, когато:
1. развъдната програма застрашава запазването и развитието на породата;
2. са налице обстоятелства, които застрашават изпълнението на одобрена развъдна програма на съществуваща организация по отношение на:
а) основните признаци и характеристики на породата или на основните цели на програмата;
б) съхранението на породата или на генетичното разнообразие в рамките на породата или
в) ефективното изпълнение на развъдната програма, когато целта й е опазване на застрашена от изчезване порода;
3. при проверка на място се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 2 и фактическите обстоятелства.
Но в бъдещия закон, ако се одобри, ще има и възможност, развъдната програма да бъде променена в движение. Ето как ще става това:
За промяна на одобрена развъдна програма се подава заявление до министъра на земеделието, храните и горите, придружено със следните документи:
1. мотиви, наложили промяната;
2. измененията в развъдната програма;
3. списък с брой на разплодните животни и местонахождение на стадата, когато изменението на развъдната програма го налага;
4. копие от протокол на Общото събрание, на което е взето решение за промяна на развъдната програма.
(2) Министърът на земеделието, храните и горите назначава със заповед комисия, която в 2-месечен срок от подаване на заявлението по ал. 1 разглежда приложените към него документи и представя доклад на министъра на земеделието, храните и горите с предложение за приемане или отказ за приемане на промените в представената развъдна програма.
(3) Комисията по ал. 2 може да извършва проверка на място относно декларираните обстоятелства по ал. 1.
(4) Министърът на земеделието, храните и горите одобрява или отказва да одобри промяна на развъдна програма, в случаите по чл. 30б, ал. 2.
(5) Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс за решението по ал. 4 в 14-дневен срок от издаването му.
(6) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.“
Прави впечатление желанието на новия закон да се осветли дейността на развъдните организации, като за целта ИАСРЖ ще се наеме да публикува резултатите от въпросната дейност. Резултатите ще съдържат информация относно биологичните, стопанските и продуктивните признаци, които безусловно осмислят дейността, както и развъдната стойност на контролираните животни.
Може да е пропуск от наша страна, но не видяхме да има изискване, преди да се види кой колко е постигнал, да се задължат развъдните организации да публикуват публично и достъпно за всеки своите развъдни програми. Така всеки специалист или обикновен гражданин (от когото до голяма степен зависи житието на тези организации заради финансовото подпомагане на дейността с пари отчислени от държавни данъци), ще може да се информира и да знае какво да очаква. Очакванията винаги ще са за усвоени средства със смисъл, водещи до устойчиво развитие на животновъдството, най-вече като икономически показател, носещ ясни приноси от частен и обществен характер.
Нарушението на новите правила ще коства финансови или имуществени глоби в размер от 1000 до 2500 лв. за първо нарушение и удвоена сума за второ.
Разрешение за развъдна дейност ще може да се отнема и частично, тогава когато организацията извършва дейност с повече от една порода, като проблемната породата ще се изключи от дейността, до отстраняване на причините за нейното отстраняване. Това ще позволява организациите да продължат работа с породата, при която всичко е ОК, а за другата ще взима решения в движение. Ако реши да продължи развъдна дейност с отхвърлената порода, ще може да кандидатства отново, но след стриктно изпълнение на предписание за връщане на породата "в играта", като подаде повторно заявление по описания ред.
Ето и пълните текстове на мотивите за промяна, проекто- промените на ЗЖ, както и частична предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за животновъдството с препоръки, описани в СТАНОВИЩЕ на дирекция „Модернизация на администрацията“ .
Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието
Коментар по пощата
Йордан Иванов Малджански: ТЕЗИ РА СА ИЗМИСЕЛИ ОТ В.НИКОЛОВ И Ц. ДИМИТРОВ ЗА ДА МОГАТ ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ ХОРАТА И ДА СЕ ПРИБИРАТ ПАРИТЕ ИМ ПРСР.НЕ Е НОРМАЛНО ТЕЗИ КОИТО СА СЪЗДАЛИ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ СЕГА ДА ГИ ПРОМЕНЯТ. ТОВА СА САМО СХЕМИ КОИТО НЕ РАБОТЯТ В ПОЛЗА НА ФЕРМЕРИТЕ И ОБЩЕСТВОТО А ЗА ТЕХНИТЕ ПРЕДСЕДАТЕЛИ КОИТО ПРИБИРАТ ЕДНИ ПАРИ БЕЗ НИКАКВА РАБОТА.ОПРАВЯНЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ САМО КАТО СЕ СМЕНИ МОДЕЛА И СЕ НАПРАВЯТ КОЛЕКТИВИ ОТ ЕКСПЕРТИ КОИТО РАЗБИРАТ ОТ СЕЛЕКЦИЯ И РАЗВЪЖДАНЕ.МОДЕЛА Е ТЕСТВАН И РАБОТИ БЕЗУПРЕЧНО И Е ВНЕДРЕН В БЪЛГАРИЯ ОТ АК.ЦЕНО ХИНКОВСКИ.