Развъдните органицазии и Наредба 3 – това е в последните две – три седмици най-осезаемата мантра в ефира на сектор "Животновъдство". Протести, договаряния, събиране, разделяне… намерения за бунт и промяна. Една суматоха настана, и в нея като нищо може да се загуби незапознатия фермер . С благодарност към колегите от говедовъд.ею, искам да ви предложа две статии, които повдигат завесата пред сцената на последните събития в сектора. В тях ще се запознаете с детайли от битието на развъдните асоциации, както и с това – как Наредба 3… няма да се промени. Поне не съществено. И. Димитров.
Недосeгаеми ли са развъдните организации
През последните години развъдни асоциации са на мода. Нормално е .
Разполагат с целогодишен бюджет, таксите за фермерите не са високи (може би с изключение на миналата година), тези от фермерите които са заинтересовани получават някаква информация за стадото си и процесите във фермата. Популярността им стана още по-голяма след влизането в действие на схемата за подпомагане животни под селекционен контрол. Нормално бе да се увеличат фермите под селекция.
И тогава започна едно „наддаване” колко повече членове да се обслужват, защото и бюджета се увеличаваше. На фермерите пък не им бяха разяснени правилата, защото нямаше точна концепция за воденето на тази дейност. Правилата се сменяха , като носни кърпички, което неминуемо се отрази и на качеството на работа на асоциациите.
Не е сякаш нормално непрекъснато да се искат списъци, номера, бащи , майки от контролния орган. Няма никаква точна информация, кои ще бъде допуснат и кои ще бъде шкартиран. Проверките също допринасят за натоварването на селекционерите. Към това трябва да се добави и проблема за лабораториите. В крайна сметка ощетени са пак фермерите. Загубеното време по списъците можеше да се използва много по-пълноценно за преглед на стадата, за извършване на индивидуална преценка на животните, за съставяне на случен план. Няма визия за биците, които са на терена и най-важното за техните приплоди.
Едно загубено време по някакви списъци които ще донесат по стотина лева повече помощ за фермата, а невидимите загуби свързани със селекционно племената работа вероятно са хиляди.
Голяма част от фермерите (не е тайна) се записаха за участие в схемата само заради субсидиите. Сега пък претендират, че много трудно ще получат 4000 кг мляко от крава (някои). Интересното е, че след като приключи схемата дали ще останат под контрол в асоциациите.
С годините, асоциациите се оформиха, като малки предприятия, но това не означава , че не са под контрол. Напротив, точно обратното. Това все още не си личи у нас, но идва времето когато ще стане.
Развъдните асоциации са организации на фермерите, те са хората които трябва най-вече да контролират дейността на асоциациите, защото на практика те са техни, животните са техни и те създават работа на специалистите.
Другият контролен орган това е ИАСРЖ. Нормално е да има такъв контролен орган. Не е нормално обаче да се проверяват неща, които са далече под квалификацията на експертите -например всяка страница от развъдните книги, проверки при вземане на контролите и кой знае колко още такива маловажни неща. Всъщност един наш професор беше казал:
„ Няма по-голяма загуба в пари, ако караш един служител да върши работа под неговите възможности” – професор Робев .
Защото губейки си времето по справки и сведения изтърваме световните тенденции в селекцията. От заглавията на темите, които се обсъждат на ниво Свят или Европа по отношение на селекцията, дори вече не можем да разберем за какво става дума, а ни предстои да адаптираме към нашите условия до средата на 2018г новият Регламент по селекция.
Контрола на Развъдните асоциации се осъществява по:
Наредба 7 от 13.03.2008г – ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА РАЗВЪДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.
Самата Наредба е вече с почти десет годишна история и е ясно, че трябват промени, но все пак това е официалния документ по които се работи в момента. По важните членове от тази Наредба звучат така:
Чл. 2. Контролът върху селекционната дейност на развъдните организации, осъществяван от ИАСРЖ, включва проверка:
1. за наличие на идентификация, свързана със селекционната дейност на селскостопански животни, включени в селекционни програми;
2. на методите на регистриране на животни, включени в селекционни програми;
3. на методите на контрол на продуктивните качества и признаци, обект на селекция, и тяхното съответствие с международни и национални правила и стандарти;
4. на достоверността на резултатите от контрола на продуктивните качества, произхода и развъдната стойност;
5. за наличието, състоянието, реда и правилността на водене на зоотехническите регистри;
6. за наличието, състоянието, реда и правилността на водене на родословната книга;
7. за достоверността на данните в издадените зоотехнически сертификати или сертификати за произход.
Чл. 10. Контролът върху дейността на развъдните организации, осъществяван от ИАСРЖ, се извършва чрез проверки, които са:
1. планови;
2. извънпланови:
а) по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения, подадени от държавни органи, физически и юридически лица;
б) по искане на министъра на земеделието и продоволствието.
Чл. 17. (1) При констатирани административни нарушения по ЗЖ проверяващите лица съставят акт за установяване на извършено административно нарушение.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и продоволствието или от упълномощени от него длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 18. При неотстраняване на допуснатите пропуски и нарушения от развъдната организация изпълнителният директор на ИАСРЖ изготвя и представя в…
Всъщност в рамките на двадесет члена Развъдните организации са подложени на проверки, писания, даване на обяснения и други подобни. Така, че не им завиждайте. Трябва това безумие със справките да спре, да се проведат много, много специализирани курсове за обучение и на селекционерите, и на ръководствата на РО. Трябва да се обучат специалисти по оценка на животните, трябва да има една програма за обработка на данните. Трябва да има супервайзери по отношение качеството на разплодниците, вземането на пробите да не се смята за върха на айсберга, всъщност сякаш доста работи трябва да се направят.
От друга страна развъдните асоциации трябва да разберат, че фермерите им дължат отчет по всяко едно време. Докладите са тяхната дейност и отчетност, не трябва да са апокрифна литеретура.
Финал на Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания.
Вероятно днес (14.02.2017г.) или най-късно в петък, ще бъде публикувана в Държавен вестник проблемната Наредба №3. Наредбата, която предизвика най-напред гнева на фермерите отглеждащи по-малък брой животни и те си направиха поредната браншова организация за България. След тях излязоха на протест над петнадесет животновъдни формации, които дори поуплашиха новия министър на ЗХ в първия му работен ден. Последвалата среща премина с много обещания, както винаги се случва в такива случай. На следващия ден протестиращите бяха пуснати да преговарят с втория ешалон на МЗХ съставен от опитни „бойци” при такива ситуации. Всички козове бяха изкарани – законодателство, Европейски съюз, международни отношения, Регламенти и др. На раздяла обещания да се случи това, което искат протестиращите. За третия ден те нямаха сили и се прибраха по домовете си. През това време обаче опозицията също проведе разговори за защита на техните интереси.
В крайна сметка се случи очакваното – вероятно Наредбата ще бъде публикувана в първоначалния и вид. Може би най-доброто от тези вълнения ще е одобряването на представяне на документи за получена продукция за стопанска година, което означава, че е възможно фермерите да получат помощите до края на годината. Всъщност борбата на всички организации (с малки изключения), бе да докажат колко е трудно да получат 2000 кг или 4000 кг мляко от млечна крава. По статистика сметката излиза – при средно надоено по 3750 кг. от крава, нормално е от елитните стада да се получат над 4000 кг а от останалите по 2000 кг.
Да, ама не.
Организациите се мъчеха всячески да докажат колко трудно е да се получи това мляко. Телето изпивало 500 л мляко, 70% от кравите лактират, другите са пресушени, поради ниските цени на млякото животните не се хранят добре и дават малко мляко, закъснялото даване на субсидиите е довело до осигуряването на фураж, мандрите не искат фактури, невъзможност за издаване на фактури при директни продажби и още много други причини. Вероятно във всяка една от изнесените причини има малко истина, но не е причина за невъзможност за получаване на 2000 кг мляко от крава. По същия начин стоят нещата и с прословутите 70 кг мляко от овца. Има и други организации, които още на първо четене си осигуриха минимални изисквания за продуктивност и гледаха сейр .
Следващите организации от изчезващи, автохтонни и аборигенни породи животни – които не са и никак малко – над 100 000 овце и може би 10-тина хиляди говеда, въобще не искат да поемат ангажименти за производството на определено количество продукция.
Като общ извод:
Никой не иска минимум за производство, а всеки иска да си получи субсидията на практика на глава животно.
В Наредбата крайъгълния камък бяха схемите за – животни под селекционен контрол и такива без. Всъщност спора не е кой какъв е, а спора е за разликата от 170 лв в повече за животните под селекция. Така обаче записано в Наредбата.
Например за 2016 год. тези които не бяха под контрол получиха на практика повече пари отколкото тези под селекция. Последните след като си платиха таксите на асоциациите взеха по-малко пари от тези, които не се контролираха.
Как ще бъде тази година – ще видим.
За да се стигне до това напрежение между фермери и администрация и между самите фермери е ясно, че има редица от грешки на всяко едно ниво. От МЗХ – трябва в кратък срок да се подложи на обсъждане проекта – независимо от това, че Наредбата стоя един месец за обществено обсъждане.
Втората причина бе, че фермерите не бяха готови да посрещнат и изпълнят предизвикателствата на схемата – едните поради това, че наистина животните им са нископродуктивни поред причини, другите, че са в сивия сектор, което не е за оправдание, но при неясни правила и липса на голям контрол е спасителната сламка.
Третата причина, че фермерите набраха много опит по получаване на субсидии и не искаха да изпуснат и тази – все пак 170 лв плюс не е лошо. И като добри играчи на „борсата” през 2016 год. имаме увеличение с 35% броя на контролираните крави.
В овцевъдството може би картинката е подобна. С други думи у нас вече се контролират 50% от млечните крави, което е едно постижение, което си мечтаем от години.
И тук е големия въпрос – всичките нови крави трябва ли да влизат в тази схема? Всъщност схемата има две положителни страни, но явно не можа да се уцели „ваксата”. Първото е да се дава помощ на ферми, които от години са под контрол, имат разходи по ИО, контрола, такси за лаборатории и др. през последните години и използване на сексирана семенна течност. Все пак една доза струва 50 лв. Второто е, че пък новите ферми ще почнат да се учат на контрол, на селекция, ако искате и на ИО и ще вървят напред.
Преди влизане в програмата нямаше нищо, черно на бяло. Имаше само предложения и списъци, много, много списъци. Всеки месец списъци. Развъдните асоциации съвсем нормално за да увеличат бюджета си, започнаха да записват нови и нови ферми за контрол. Правилата на играта не бяха уточнени, не бяха за всички и се стигна до преголям брой контролирани крави и от там по-малка ставка за субсидия.
Нямаме обаче и най-важното.
Доклад, какви са резултатите за последните две години през които се дават пари по тези схеми за селекция.
В самата постановка на асоциациите също има неясни неща. Каква е породата – какво означава това Черношарена порода, като няма такава порода. Защо на Холщайна някъде се пише Черношарено говедо, според новото разбиране за чистопородно животно в ЕС, трябва да имаме 87.5% кръв от дадената порода.
В България се работи с Холщайн от 2000 год. почти на 80%, а никъде нямаме данни за такава порода. Всъщност тези пари за селекционен контрол се дават най-вече за увеличаване млеконадоя на стадата и производството на разплоден материал от добро качество.
Така че, селекционен контрол не означава само разнасяне на куфарчета и събиране на данни. Всъщност това е най-лесното. Трудното е след това.
Оставяме материала без изводи и заключения.
Това е само един шарж относно Наредба №3.
Снимка: stylecraze.com