Поредна среща в мразовития януарски ден на пазара пред МЗХГ с един от най-слънчевите био зърнопроизводители. Преди доста време се сприятелихме в социалната мрежа и аз с огромно удоволствие чета нейните постове, коментари и съвети в областта на земеделието и не само. За първи път имам възможността да се срещнем на живо и ето за какво си говорихме…
Здравей Ели, нашето познанство датира от няколко години в социалната мрежа, но въпреки това те моля да се представиш с няколко думи за нашите читатели.
Здравей Нора, казвам се Ели Илиева, биопроизводител съм от 16 години и съм един от основателите на Българска Асоциация Биопродукти.
Какво основно произвеждаш за всички нас, хората които страдаме от недостиг на чиста, родна храна?
Аз съм зърнопроизводител. Това, което искам да кажа преди всичко, е че това е моята мисия в живота. Постоянно ми се налага, да обяснявам, че инвестицията в чиста и здравословна храна е напълно оправдана. Малко по-високата цена, която потребителя ще даде за продукти, които се отглеждат по биологичен и чист от химикали начин, ще се върне с „лихвите“ от здравия му организъм пълен с енергия.
Според теб увеличава ли се броя на хората, които съзнават, че чистата храна е не е прищявка или лукс, а жизнена необходимост?
Да, забелязвам, че вече не само младите хора идват на пазара за био продукти, а и по-възрастните. Изобщо постепенно хората започват да се интересуват с какво се хранят.
Какво ново предлагаш днес в този мразовит ден на пазара?
Тази година смогнах да направя царевични макарони. Произведох няколко вида – с шафран, с гъби шейтаке и чисти царевични макарони.
Много интересно Ели, разкажи повече за тези продукти.
Честно да ти кажа идеята дойде съвсем спонтанно. Основното правило, което искам да подчертая е, че всички съставки в макароните са био сертифицирани. Царевицата е моя, смляна е в био сертифицирана мелница, линията за производството на самите макарони също е с био сертификат.
И това всичкото в България ли се случва?
Да, всичкото това е в България с български продукти.
В какво количество е производството?
За сега произведеното количество реализирам на фермерските пазари. Все още не съм стигнала необходимите количества, че да захранвам магазини. Колебая се дали да ги продавам по магазините изобщо.
Любопитното около моите макарони е, че чрез социалните мрежи се открихме с едни българи, които живеят в Англия повече от 20 години. Те се заинтригуваха много сериозно от моята продукция, най-вече заради интересната комбинация на продукти и биологичното им „потекло“, и поискаха да им изпратя мостри. Заявиха желание, ако им харесат мострите, да изпратя всичката продукция в Англия.
Чудесна новина Ели, наистина. Въпреки, че на мен все ми се иска нашите, родни храни с това великолепно качество да са първо за българския потребител. Зная обаче, че е скептик и вероятно си има случаи да се запознаеш с прословутото българско недоверие.
Е, аз винаги ще оставям мъничко и за нашия пазар, но си права. Тук на пазара се е случвало не просто скептично отношение, а чисто заяждане. Казват: – „Това сигурно е ГМО царевица и тука ни хвърляте прах в очите!“ Национален спорт ни е да се подлага всичко на съмнение, да се позаядеш с търговеца… изобщо това е част от нещата на нашия пазар. Често ми се искало да попитам, когато отидат в големите търговски вериги, дали нещо подлагат на съмнение!? Не, нали, особено ако видят сирене на 5 лв килото! Само по себе си това е пълен абсурд. Такъв продукт е пълен с палмово масло и какви ли не боклуци… Наистина недоумявам…
Фермерските пазари дават някакъв шанс на хората, които не искат да се тъпчат с палмово масло и чуждестранни интерпретации на тема „Плод и зеленчук“. Не е ли малко обаче, кой трябва да направи така, че да е повече, от кого зависи чистата или поне българската храна като цяло да заеме своето заслужено място във вътрешния пазар? До кога ще ядем храни от страни, които някога са се учили от нас… „как се прави“.
Ето ти един пример с нашия пазар, тук край МЗХГ. Днес е едва първия ден за 2020-та година (15.01), защото Столична община се мотаеше с документите. Ето едно от нещата, които правят спънка.
Т.е. ние пак се сблъскваме с така наречения „приятелски огън“.
Да, отново… Много трудна и тромава е административната машина. Колкото и да се „смазва“ нещата не вървят леко.
Защо се получава така, нали работим в полза на народа?
Аз нямам обяснение. Имам усещането обаче, че когато един човек стане чиновник, от самото място на което сяда, получава деформация на съзнанието. Започва да изисква невъзможни неща.
Самата аз организирах един пред коледен пазар. Събрахме се няколко човека и отидохме с тях до Бояна. Имах благословията на община Витоша, на читалището в Бояна за провеждането на пазара. Въпреки това, бяха изискани безброй и безумни формалности, от които буквално се потресох. Оказа се, че тук в центъра, с всички проверки – явни и скрити, с всичките ни сертификати и лицензи, ние все още не сме достатъчно изрядни за боянската общност. Нямам абсолютно нищо против проверките, това е редно и задължително, но защо сам към нас е това отношение.?!
Това приличат на действия като да се откаже човек…
Да, но такива били изискванията и… проверяват и… така до края на света! Оказва се, че никой от тези „проверяващи“ не са наясно как и през какво се минава, за да се придобие био сертификат – всевъзможни видове регистрации, след това минавам през множество лабораторни изследвания, до едно специализирани да докажат или отхвърлят био произхода на продукцията ми. И в някакъв момент излиза един чиновник и отново се подлага на съмнение всичко, изисква изначалните документи, които представляват купища хартии… Може да не знаят, но издадения сертификат автоматично замества всички бумаги преди това… това е точката на въпроса. Та прави си сметка кой и как и защо… помага или не, да има повече пазари с биологично чисти храни в България.
Бюрокрация или некомпетентност!
И от двете. Гледа се буквичката, точицата… В целия нормален свят… а аз имам чувството, че ние сме огледален на нормалния свет… та, в света фермерските пазари са изключително ценни. Всяка държава в столицата си, че и във всеки свой град има такива пазари. В България общината ни задължава да плащаме безумна цифра наем за тротоарно право, която цифра не кореспондира с доходите на българския производител спрямо европейския, а там наемите в съотношение наем-доход, са нищожни. Защо е нужно да ни се извиват ръцете? Ние при 500 лв доход плащаме 50 лв наем на ден, а германския фермер при 2000 евро доход, плаща 20 евро наем… Та да питам аз сега Столична община, която „съизмеримо“ с колегите от Европа ни взима малко над 20 евро наем, съизмерила ли е дохода? Не е ли логично да плащаме 5 лв, а не 50. В крайна сметка тя нищо не осигурява за да се проведе тук фермерския фестивал – шатрите са си наши, масите също, ние си почистваме след края на деня. И така…
Глоби и такси… основния „поминък“ на нашата държава… за жалост.
Да, точно така. И все се питам, кому е нужно това…
Аз искам пак за макароните да си говорим, че политиката изобщо не е така здравословна, както твоите чудесни царевични макарони.
Да, както ти казах спонтанно се роди идеята, някъде преди около три години. Отне време. Да ти кажа честно не ми оставаше суровина. Аз всичко изнасям за чужбина.
Къде се радват и ценят твоята продукция от зърно?
Австрия, Холандия, Италия…
Чужденците не подлагат ли на съмнение био произхода на пшеницата ти да речем?
Те просто взимат проба, правят изследвания и това е. Италия изследва пробите, чиито резултати се поместват на шест листа в три колонки. Изследват всичко. Супер детайлна информация, след това ако всичко е наред, просто работим. Изкупиха ми цялата продукция без дори да се пазарят. Тук обаче това обстойно изследване не важи. Тук се съмняваме… и гледаме скептично.
Ели, колко голямо е твоето стопанство?
Не е голямо. Понамалих го, подарих една част на моите макаронки (смее се) за да бъдат произведени от не субсидирано зърно. Както знаеш от три години биологичното земеделие не получава субсидии. Така останаха ми 980 декара във врачанско.
Това е жалко, вместо да се редуцира не трябва ли едно стопанство да има шанс да расте, да прогресира?
Няма как да се разрастваме, когато себестойността на произведеното е толкова висока, че без финансова подкрепа работим на загуба. Всеки знае, че от биологичното производство, поради своето естество на съществуване без торове, препарати и всевъзможни напомпващи продукцията химикали, няма как да има добивите и цените на промишленото земеделие. Няма модифициране, няма финансиране, няма и растене. Ние сме избрали този път обаче, и за да ни има се налага да се свиваме. Тук в министерството спорихме, че вече трябвало да сме станали устойчиви след 16 години. Попитах: – „Нали сме в едни пазар – поляци, французи, другите страни страни от съюза. Вие знаете ли какви са техни стойности на компенсаторни плащания? Изглежда не! Двойно на нашите и допълнително по усмотрение на съответната община.“ Те вдигат рамене и се приключва въпроса.
Някои хора смятат, че цената за вашата продукция е висока и за това не се налага допълнително подпомагане…
Да, това е много грозно. Аз гледам ли в чуждия джоб? Никой не пита колко ми е разхода… И това е от дразнещите български черти. Наричам го синдрома на бедния човек.
Един бивш държавен глава употребяваше израз, който доста добре описва земеделието…
Да, земеделието е проста работа, но не е за прости хора, прав е бил. (смее се) Вярно е, че вече не е като едно време, всичко е тотално променено и в това няма лошо.
Да, логичните последици от прогресиращата цивилизация. Въпреки всичко, можем ли нещо оптимистично да кажем на бъдещите био земеделци? Знаем как се експлоатира безобразно земята с тези смъртоносни за нея торове, трябва да има начин да отделим по-голямо парче за чисто, натурално производство. Кажи нещо на тези хора, колебаещи се дали да почнат, дали не…
Оптимистично казваш… Миналата година организирахме един протест заради въвеждането на рестриктивната наредба за нашата мярка и се вдигнахме на бунт. За първи път изненадахме невярващите чиновници, че ще се съберем повече хора. Дойдоха наистина много хора, подкрепиха ни всички малки производители, събрахме се доста повече от „един файтон“ хора, каквито бяха очакванията на властта. Ако можем да кажем нещо оптимистично, то е това, че ако някой иска да постига нещо, то е добре да го прави единно с другите. Малките сме множеството, големите са нещо друго. Оптимистично е, че и някои от големите вече повече внимава какво залага в почвата. Все пак тя им дава средствата, за които така ревностно милеят.
Т.е. започва обръщане на „палачинката“ дори и в промишленото производство, така ли?
Да, то и няма как иначе. Не можеш да пръскаш безотговорно, с какви ли не отрови, и да искаш земята да е жива и да ти дава продукция непрестанно. Кранчето спира в един момент. Намалява хумусният слой до минимума и тогава ще ги питам какво ще им даде земята.
Да, вероятно грамадните химични индустриалци ще измислят изкуствена почва с изкуствена пчела, за да си произвеждат изкуствените неща… тъжно стана, не оптимистично.
Да, в страните, където почвата е малко вече има измислен субстрат, който да я замести. Масово отглеждат продукция в оранжерии, въпреки това искат да бъде био сертифицирано това производство. Споровете са големи в ЕС по този въпрос.
Според моите разбирания бактериите са полезни и вредни. Те са неизменна част от природата. За някои хора едно растение е плевел, а за мен е билка (смее се).
Да, на практика без плевели и бактерии няма живот реално…
Точно така, когато влезеш в едно конвенционално поле и е тишина. А когато влезеш в едно биологично поле, там все нещо жужука, мърда, щъкат разни животинки… това е разликата между конвенционалното и биологичното поле.
Да, това е чудесен финал на нашия разговор днес. Безкрайно ти благодаря. Пожелавам ти много „музика“ в твоето поле и все повече чисти храни на пазара, произведени от теб.
Благодаря ти, Нора, всичко хубаво желая на теб и AGRO Journal.
И от тази сергия, пълна с дарове на чистата природа си тръгнах с подарък – пакет от чудесните макарони на Ели. Благодаря сърдечно!
Още от рурика „Моята истинска ферма“:
