Темата за качеството на развъдната дейност в животновъдството в България, е неизчерпаема по обем и смисъл. AGRO Journal предприе своеобразна кампания по "осветляване" на тази изключително важна част, от икономическа гледна точка, в съвременното животновъдство. Отново призоваваме развъдните организации да публикуват публично своите програми и отчети, които да покажат на обществото какво е бъдещето на тази съществена част от селскостопанския отрасъл. Призивът ни няма в никакъв случай характер на задължителност. Идеята касае моралната отговорност на организациите, които по смисъла си работят в обществена полза. Целта е да се формира ново обществено мнение и активност по проблемите на развъдната дейност в животновъдството.

Първоначалният интерес на изданието, бе възбуден от прелицензирането на една от най-големите овцевъдни развъдни организации – "Националната асоциация за развъждане на млечни овце". Организацията има претенция, че развъжда "Синтетична популация българска млечна", която популация предизвиква много и противоречиви коменари, и становища. В няколко публикации, проследихме случая.

Комисия ще решава съдбата на „Синтетична популация българска млечна“

Развъдната програма за „Синтетична популация българска млечна“ – върната за „ремонт“

„Синтетична популация българска млечна“ –  български парадокс

По въпроси свързани с популацията обект на развъдна дейност, която очаква лиценз, отговори дадоха учени с неоспорим авторитет в животновъдната наука. 

Проф. В. Лазаров: Как може да бъде наречена „млечна“, порода с продуктивност 90 л. мляко!?

Предлагам на вниманието ви интервю с един от тях – проф. д.с.н. Иван Венев, член на първата комисия, на която е предложена Българска млечна овца да получи признание като порода.

Хиляди са студентите на проф. д.с.н. Иван Венев  – български и чуждестранни. Издал е 7 книги в областта на генетиката. Автор е на 2 учебника по зооинженерство. Има 75 научни публикации и над 100 научно-популярни статии. Проф. Иван Венев е съавтор при създаването на 2 хибрида породи свине Плевен-1 и Плевен-2, като първият е признат за изобретение.

През 2014-та година проф. д.с.н. Иван Венев получава наградата в категорията "За цялостен принос в областта на развъдната дейност" на церемония по награждаване "Зоолог на България- 2014”.

AGRO Journal: Проф. Венев, преди време Вие бяхте член на комисията която бе определена да направи проверка по същество на основанията за признаването на Синтетична Популация Българска Млечна като порода. Това беше в далечната 2006 г., ако се не лъжа. Всички специалисти знаят че тази комисия отказа признаването на СПБМ като порода, след което МЗХ назначи втора комисия която призна СПБМ като синтетична популация! Какви бяха мотивите на комисията тогава да откаже признаването на СПБМ като порода? Как така се случи че след като Вашата комисия (проф. Ив. Венев, проф. Г. Николов и доц. Р. Славов) отказа признаването на тази популация за порода, след това беше назначена втора комисия, която удовлетвори вносителите на искането за признаване на порода  и призна тази популация като "Синтетична популация българска млечна" (СПБМ)? Кои бяха членовете на тази втора комисия? 

Проф. Венев: Действително по онова време тази популация беше предложена за признаване като порода, но комисията в състава на която бях и аз единодушно отхвърли възможността да бъде призната за порода, защото по редица признаци тя не удовлетворяваше това искане. Академик Хинковски тогава доста остро реагира на отказа да се признае порода Българска млечна. След това съставът на втората комисия я призна за "синтетична популация". И сега под такова название съществува – Синтетична популация българска млечна.

След острата реакция на акад. Хинковски, че комисията не е признала предложената популация за порода, без да бъда информиран и не знам с какви съображения и аргументи  популацията е призната като "синтетична". Честно казано не помня дали е имало втора комисия, вероятно- да, но понятието порода бе сменено с популация. Нямаха кураж да пренебрегнат нашето първо становище и да я нарекат все пак порода. Знаете, че породата е група животни, която има качеството да предава признаците си в следващите поколения, а тук при тази популация имам един сбор от млечни овце, които се кръстосват стихийно – ту с една, ту с друга… трета… четвърта порода. Така стана една "каша"!

AGRO Journal: Какви са Вашите впечатления от тогава досега. Как според Вас се разви популацията? Вашата оценка за нивото на млечната и продуктивност?

Проф. Венев: В момента нямам представа дали тази "каша" е регулирана по някакъв начин. За съжаление на съм в течение на процесите по този въпрос. След 2007 година не поддържам контакти с овцевъдната общност и се оттеглих се от тогава се оттеглих от активна работа.

AGRO Journal: През годините МЗХ призна четири развъдни организации, които да работят със СПБМ. Като професор по развъждане на селскостопански животни как оценявате факта че на територията на малка България министерството признава правото на четири развъдни организации да работят с тази популация и то в най-трудното направление на овцевъдството – млечното?

Проф. Венев: От вас разбирам, че има признати четири развъдни асоциации за СПБМ, но явно това е някаква недомислица. Ако трябва да се създава нещо авторитетно, трябва развъдната асоциация за т.нар. СПБМ да е една. Тя трябва да има една развъдна програма по която да се работи и единна структура. Явно "управленците" са тръгнали по друг път… и затова в животновъдството има над 30 развъдни организации.

AGRO Journal: Какви биха били последиците и нивото на развъдна дейност когато четири развъдни организации работят по свои развъдни програми за една порода или популация, и аз не знам как да я нарека вече тази популация около, която има доста противоречиви становища. По данни на ИАСРЖ наброява около 200 000 контролирани животни от четирите развъдни организации (ако данните са верни).

Проф. Венев: За мен това е безотговорно разпиляване и на кадри, ресурси и усилия, и най-важното – липсва стандарт, към който да се стремят развъдчиците на тази популация. По този начин всеки работи самосиндикално, крият се развъдните програми, и така се намира оправдание, защо не е свършена работата. Категорично не ми харесва това! Обаче ето, това е факт. Допуснато е! Направо недоумявам, че само за една популация в млечно овцевъдство на страната са признати четири развъдни организации. Кой го е допуснал?

AGRO Journal: Бих искала да фокусирам вниманието Ви към възражение изразено в организиран протест срещу изискването на ДФ "Земеделие" за овцете от млечно направление, да се изисква задължително и доказване на млечна продуктивност от 70 литра на овца. Във всички разговори, които проведох до сега реакцията беше еднозначна – това не може да е нормално! Вашето мнение по въпроса, дали с такава млечна продуктивност една порода или популация може да има претенции, че е в млечно направление?

Проф. Венев: Наистина ли има такова възражение!? Е какви млечни овце са когато не могат да дадат 70 литра дойна млечност!? Млечна продуктивност от порядъка на 180 – 200 – 250 литра от овца, може да е обективен критерий за това дали една порода или популация, както искате така я наричайте, може да бъде отнесена в млечно направление. Не, не одобрявам това което се прави в млечното овцевъдство. Разпарчетосано… ненормална работа.

Аз с удоволствие би участвал в някакъв тип среща с хора, които са заинтересовани от истинско млечно овцевъдство, дори ангажирани с тези асоциации. Действително аз съм се откъснал повече от 10 години от активна работа и сегашната ситуация не ми е много позната. Но задължителните постановки в развъдната дейност няма как да се променят.

Когато ние ходихме на проверка, в състава на комисията по признаване на породата "Българска млечна", единствено стадото на Царев брод отговаряше на изискванията за признаване на порода. Обаче едно стадо от 200 овце майки не е достатъчно за признаване на порода.

Така, че изразявам готовност, ако може чрез не кой знае колко претенциозни от научна гледна точка срещи, просто разговори по темата, да се помогне на колегите да се ориентират към наистина продуктивно и ефективно млечно овцевъдство. Ще е хубаво всички председатели на развъдни асоциации да споделят какво мислят, какво виждат като развитие, какво пропускат… никога няма да е излишна такава среща. Разбира се за тази цел трябва да има желание от всички страни.

AGRO Journal: Нашето издание направи допитване и призив към развъдните организации, да предоставят своите развъдни програми за публикуване, и така да станат публично достояние. Има такива развъдни организации, които са съгласни (даже някои вече са го направили), други се безпокоят от плагиатство, а някои направо дума не дават да се издума по този въпрос. Обаче тези развъдни организации са създадени и признати в обществена полза! Те харчат обществени (публични) финансови средства. В такъв случай редно ли е така да се засекретяват, едва ли не, развъдните програми за породите с.с.животни в страната . Обществото не трябва ли да знае каква е ползата и възвращаемостта на отпуснатите средства?

Проф. Венев: Ама разбира се, че развъдните програми на развъдните организации трябва да се публикуват и обществото да бъде информирано компетентно. Не само развъдните програми, а и отчетите… ежегодните отчети. Обществото трябва да бъде информирано.

Значи, като се отиде в стадата, там всеки може да провери какво се прави! Там не може да се скрият нещата. На място в стадата се вижда всичко и всеки специалист може да си изгради представа за нивата на развъдната дейност, и на продуктивност… Някои развъдни организации може да си крият развъдните програми, но продуктивността на стадата е явна, и от това следва да се правят съответните изводи!

Ама моля Ви се, това са смешни неща, как така ще се крият развъдните програми. При сегашното дередже на животновъдството трябва да има дискусии по проблемите на развъдната дейност, а не да се налагат еднолично или административно определени постановки. Добре, нека някои да си пазят в тайна развъдните програми,  щом си мислят че са съвършени, но според мен са важни резултатите! Обществото трябва да знае резултатите.

AGRO Journal: Благодаря Ви, проф. Венев за това интервю и за изказаните оценки и становища, както и готовността да участвате във форум по проблемите на развъдната дейност със синтетичната популация овце за мляко.

Интервю за AGRO Journal, 23.07.2017 год.

Снимка за публикацията: порода овце – Асаф

Асаф е израелска порода овца с направление за мляко и месо.

Породата е създадена през 1955 г. от изследователски колектив на Израелската селскостопанска изследователска организация. Целта на учените била да се подобри плодовитостта на овцете от породата Аваси. Породата е създадена при кръстосване на Аваси с Източнофризийска овца като 3/8 от гените са на Източнофризийската овца, а 5/8 на Аваси. Получената кръстоска се налага като най-добрата порода за производство на мляко и месо с добър кланичен рандеман и отлични вкусови качества.

В Израел овцете се агнят по три пъти на всеки две години. Годишният млеконадой е 450 литра, а средната млечност на контролираните овце от породата отглеждани при интензивен режим на производство е 334 литра мляко за лактация от 220 дена със 7.2% масленост и 5.5% протеин.

Овце от породата отглеждани в Испания са внесени и в България.

Източник: Уикипедия, свободната енциклопедия