Гъбопроизводството е добра идея за стартиране са самостоятелен бизнес. Консултанти прогнозират нарастващо търсене на култивирани гъби, като освен директната продажба на пресни продукти, се засилва и търсенето от преработватели.
Предимствата на бизнесът с гъби са много. Инвестициите за малък бизнес не са големи, а това го прави достъпен за повече хора. Помещение с размерите на мазе може да осигури доход от 200 лв. на месец.
Не така стои въпроса с промишленото гъбарство. При него инвестицията е по-голяма, но продукцията е реализируема.
Гъбите изискват много кислород, но не изискват слънчева светлина, което максимално улеснява предприемачите в осигуряването на подходящи помещения. В този смисъл, всякакви стари сгради или други неизползваеми помещения могат да се превърнат в гъбарници.
Препоръчително е подът на гъбарника да бъде бетонен, с цел лесно почистване. Друго, което е необходимо, това са стелажи по стените. Според специалистите те се разпределят по всяка стена по три, като първият трябва да отстои на 30 см от пода, а между последния и таванът на помещението е необходимо да има един метър разстояние. Самите стелажи могат да бъдат единични /широки около 0.70 м./ и двойни /широки около 1.4 м/. Конструкцията им трябва да бъде стабилна, поради което обикновено са направени от винкел. За изработването на стележните дъна обаче, може да се използва всякакъв подходящ материал – летви, дъски или пластмаса.
След като сте готови с гъбарника, необходимо е да закупите посадъчния материал, така наречения мицел, който се произвежда в специални лаборатории. След това в продължение на двадесетина дни в помещението трябва да се поддържа температура около 22-24 градуса, която, след изтичането на периода, се намалява до 15-18 градуса. Полива се на 2 дни, но не прекалено обилно. Гъбите започват да растат в седмицата, след 20-дневния период на затопляне, за който споменахме. Задължително трябва да се осигури добра вентилация, защото те ще се нуждаят от чист въздух.
За едни от най-печелившите сортове, се считат гъбите Плеуротус и Шампиньон. Твърди се, че точно при тях търсенето е значително по-голямо от предлагането. Така че, възползвайте се!
Гъбопроизводството в България се развива основно в 4 района – Пловдивско-Пазарджишки, Хасковски, Русенски и Варненски. Най-много производители – около 700 земеделски стопани и фирми, работят в Пловдивско-Пазарджишкия регион. Близо до Пловдив е и най-голямата борса за прясна печурка – тържището в Първенец. В района са разположени и големи предприятия за преработка на гъби. Гъбопроизводството в България е организирано основно като дребен семеен бизнес.
Малките стопанства са разположени във фамилните дворове, като най-често представляват временни постройки от оранжериен тип. Гъбарниците не разполагат със съответните климатични и вентилационни системи и това не позволява отглеждането на повече от две или максимум три реколти годишно. Най-честите обеми са отглеждането на култивирана печурка от 25 до 30 тона компост на клетка, разпределен в 10-килограмови полиетиленови торби. Добивите у нас са около 160-180 кг гъби от тон компост, което показва, че едно от описаните по-горе стопанства произвежда средно 20-22 тона гъби годишно.
Над 40 вида диворастящи гъби са вече доместикирани (опитомени), но повечето от тях остават в категорията „деликатесни гъби“. Печурката заема челното място и е всепризната „царица на култивираните гъби“. Прилагат се различни технологии – от любителското производство в малко мазе например, през технологиите с различна степен на интензивност до супертехнологиите, където производственият процес е напълно механизиран и се ръководи с компютър.
У нас засега най-достъпните за малкия и средния бизнес е наричана интензивна технология, т.е. използват се термично обработен (пастьоризиран) компост и пластмасови торби като производствени съдове, много ръчен труд и самоделна механизация за облекчаване на някои трудови процеси.
Източници: levelsup.net, export.government.bg,aquamat2000.com
