Народът трябва да се посвещава; един непросветен народ е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях.
…
За да може едно управление да се смята за добро, то трябва да бъде почтено и справедливо, мъдро и умно, съобразително, тактично и предвидливо.- Т. Влайков

Тодор Генчов Влайков – Веселин е роден на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Учител, писател, общественик, народовед и почетен гражданин на Пирдоп, завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година.

В биографията му е пълно с инициативни, новаторски, научни и политически събития, които правят Тодор Влайков ярка и съществена личност след Освобождението. През 1895 година, основава Българския учителски съюз,а от 1889-та е негов председател.

Влайков е основател и пръв ръководител на Радикалдемократическата партия. В продължение на 30 години е депутат в седем поредни НС, като член на Радикалдемократическата партия и Демократическия сговор. Единственият български политик, осмелил се да критикува от трибуната на народното събрание монарха цар Фердинанд.

През 1890-та година заедно с Тодор Йончев основават първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало” в с. Мирково.

Село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска котловина. Днес китното, чисто и подредено село, с право се слави със своя находчив и организиран нрав. Съвременния облик на селото се дължи до голяма степен на подпомагане на развитата в района минна индустрия, но темата е за сговора, за сдружаването.

Проумели тази необходимост, в годините след Освобождението, хората се отнасят към идеята със забележителна готовност. Учредителното събрание на Мирковското взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“ се провежда на 26 октомври (Димитровден) през 1890 година.

През пролетта на 1890 г. Тодор Влайков изнася беседа за ползата от сдружаване на местните стопани в земеделски сдружения, каквито до тогава съществуват в някои европейски страни, по примера на вече създаденото учителско сдружение.

Няколко месеца са нужни на присъстващите на беседата, за да осмислят и вземат решение, че тази форма е подходяща и ще доведе да икономическия напредък на стопаните. Иван Масльов (1878 г. е построил Първата бирена фабрика в България) и Тодор Цолев, придружени от местния учител Недялко Кюлафлиев, посещават Влайков и искат практически съвети, как да се случи на сдружението в действие.

Самият Тодор Влайков нямал богат опит. Познанията си за кооперативните сдружения той получил от руски книги и брошури по аграрния въпрос. И тъй като земеделските стопани в България имали нужда преди всичко от кредитни дружества, той ги посъветвал да учредят кооперативно дружество в своето село.
По този начин земеделските стопани от Мирково щели да се улеснят в сключването на заеми за своите стопански нужди от една страна и щели да бъдат подпомагани в развитието на земеделието в страната.

Влайков поема ангажимента да изготви и проектоустав на бъдещото сдружение в с. Мирково. Заедно с Тодор Йончев – негов земляк, по професия агроном и добър педагог, изготвят документа и дават няколко месеца срок за неговото разгласяване и запознаването на жителите на Мирково с пълния текст на проектоустава.
На учредителното събрание на 26 октомври 1890 г. присъстват 54 души. Събранието води Тодор Йончев, който подробно обяснява задачите и целите на бъдещото сдружение.

Следва одобрение на устава от учредителите и начертаните цели могат да стартират своето достигане, а именно: влогонабиране и кредитиране на членовете; предоставяне на земеделски инвентар за ползване срещу минимален наем; доставка на земеделски семена и просвещаване на населението чрез организиране на вечерни, неделни или временни училища и др.

Според устава дружеството се ръководи от главен съвет и настоятелство. Председателят на настоятелството е и председател на дружеството. За председател е избран Станчо Цветков Гърбев, а за членове на настоятелството – Никола Сирака, Павел Христов, Добри Караджов, Павел Лисев и Никола Козаров.
На Тодор Йончев била поверена почетната длъжност да бъде ръководител на цялото дружество и да го направлява, докато председателят и членовете на настоятелството поемат ръководството.

Два дни по-късно – на 28 октомври 1890 година се състояло събрание на главния съвет и настоятелството, които разгледали въпроса за наемане на канцелария, определяне формата на печата и счетоводните и деловодни книжа.

Три дни по-късно след учредяването на кооперацията броят на членовете й нараства на 230 души. След създаването на дружеството, Тодор Йончев продължава да посещава с. Мирково и да оказва конкретна помощ на ръководството му.

Из учредителния протокол

Днес, двадесет и шести октомври хилядо осемстотин и деветдесета година, подписаните жители на село Мирково, Пирдопска околия, Софийско окръжие, под поканата и под председателството на господина Тодор Йончев, инспектор на Пирдопското учебно окръжие, се събрахме в помещението на тукашното основно първоначално училище и подготвени от една сказка, държана от казаното лице на двадесет и седми юли същата година за влиянието на земеделските дружества върху подобрението на земеделието ни, решихме единодушно да основем в селото си едно дружество под название Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.

Председателят на учредителното събрание г-н Т. Йончев ни повторно представи вкратце целта на земеделското ни дружество.

* * *
Председателят след тези обяснения предложи да се запишат присъствуващите вече действителни членове, които да изберат съгласно приетия устав членове на настоятелството, главния съвет и счетоводителя (чл.38, буква б).
Записаха се петдесет и четири души за членове.

Из УСТАВА на Мирковското взаимодавно спестовно и земеделческо дружество „Орало“

…
Чл. 41. В случай че дружеството реши да се разтури и прекрати дейността си, тогава то изплаща всички акции, връща всички вложени суми и дружествени заеми, изплаща лихвите им и ако след като се покрият всички дружествени разноски и загуби, остане някоя сума налице, тогава тя се внася като дружествен фонд на съхранение в местната земеделческа каса или в Българската народна банка, докато се поднови това, или основе друго, с подобен устав, дружество, който фонд става собственост на новооснованото дружество. Архивата заедно с печата се предават на Мирковското общинско управление.

Забележка: Ако в разстояние на 15 години не се поднови дружеството, или не се основе друго с подобен устав, този фонд става собственост на Мирковското училищно настоятелство за в полза на училището.

 

Интересен факт от историята на кооперацията е, че първият печат е бил разделен на пет части, които са стояли в петимата членове на ръководството. Така всяко решение и документ може да се подпечати само в присъствието и при пълен консенсус на петимата.

Мирковската кооперация показа своята жизненост и надживя всички превратности на времето. Тя продължава да съществува и днес 128 години след създаването си.

Още от историята на Мирково доказва ефективността и смисъла от сдружаване, особено в моменти на политически натиск.
По време на турското робство много от мирковчани търсят препитанието си в Цариград като занаятчии. През 1862 г. те създават сдружението „Мирковски вакъф”. Целта му е да подпомага новопристигналите мирковчани в устройването им, както и да събира средства за родното село.

Източник: rnews.bg