„Стойността на една култура се определя от отношението и към животните”. Махатма Ганди
През последните 15 – 20 години се обръща все по- голямо внимание на въпроса за стреса в съвременното животновъдство. След като става ясно, че стресфакторите обуславят в много висока степен ефективността на производството на животновъдни продукти, специалистите променят подхода си към изграждането на фермите. Практически вече не се говори за индустриализация на говедовъдството или ако се ползва този термин, той няма онова съдържание, с което сме свикнали. Макар в нормативните документи все още да се среща термина „Промишлено животновъдство”.
Старите представи за интензификацията на млечното говедовъдство ще илюстрирам с два примера. Първото „революционно” решение принадлежеше на водещата шведска фирма „Алфа Лавал” (днес „Де Лавал”). Системата „UNICAR” предвиждаше качването на всяка крава в индивидуална вагонетка. Тази вагонетка е оборудвана с хранилки за груб и концентриран фураж, с резервоар за вода и поилка и с резервоар за събиране на тора. В определен момент вагонетките тръгват (като влакова композиция) и преминават последователно през станции, където става доенето на кравите, зареждането на хранилките с фураж и резервоара с вода, както и изпразването и измиването на резервоара за тора. След като са приключили операциите по обслужването на кравите, вагонетките се прибират в сектора (помещението) за почивка и престояват там до следващия цикъл на обслужване. През цялата лактация кравите не напускат вагонетките.
При аналогична система в чехски вариант върху една платформа се разполагат 15 крави (вързани). Цикълът е аналогичен на този при системата “UNICAR”, само че в случая се движат платформите с по 15 крави на всяка от тях.
И в двата варианта кравата получава като награда движение само през сухостойния период. Друга причина да напусне вагонетката или платформата може да бъде само смърт или заболяване.
Всеки се досеща, че това е подход като към парче стомана, включено в конвейрна линия на машиностроително предприятие. А това, че вече са много малко хората, които са чували и имат спомен за тези „революционни” технологии, показва колко неефективен е бил този подход.
Стрес могат да предизвикат неспокойната обстановка, вик, шум, неочаквана (непозната) миризма, агресивно отношение към животните с тояга, вила или каквото и да било подобно нещо, храната и т. н. По време на движение отрицателно влияние оказват сгъстеността, ударите, резките движения, подхлъзванията, физическата напрегнатост, изменение на температурно- влажностния режим и т. н. Горепосочените системи във висша, а много от прилаганите технологични решения в достатъчно висока степен не само увеличават степента на въздействие на стресфакторите, но са и в дълбоко противоречие с физиологическите потребности на животните. Всичко това влияе върху продуктивността, плодовитостта, растежа и развитието на животните и може да предизвика дори смърт.
Във връзка с гореизложеното при изграждане на нови или преустройство на съществуващи кравеферми трябва да се прилагат решения, които съответстват на изискванията на животните и свеждат до минимално ниво видовете и степента на влияние на стресфакторите. Основното правило е: фермата да дава възможност на кравата сама да избира какво и кога да прави (в рамките на някакви, съвсем разумни правила, въведени от човека), а не да прави това, което иска фермера. Един пример: оставена сама да може да избира, кравата предпочита да прекара много дълго време в лежане. Това е полезно и за млекообразуването.
Оказва се, че кравата сама може да прецени каква е физиологичната и нужда от движение. Просто е безсмислено ние да решаваме вместо нея дали тя трябва да измине днес 2,5 km или 3,5 km (нашата наука преди години изследваше много задълбочено този въпрос). Искам бегло да насоча вниманието ви върху поведението на кравата на пасището. Ако пашата е оскъдна, кравата изминава много път, като причината за това е търсене на храна, а не желание или неосъзната необходимост от движение.
При обилна паша обаче количеството на движението рязко намалява – кравата се напасва и ляга. Това може да бъде жалон: и в помещението да създадем такива условия, с каквито кравата е свикнала (в хода на нейната еволюция) при пасищно отглеждане.
Автор: Доц. д-р инж. Стефан Станев • Следва продължение…
Вързаното отглеждане на кравите –
една все още приемлива възможност. I Част
Свободно – боксовото отглеждане. Част I – По-добри условия и за кравата, и за човека.
АГРОЕКОН ООД
ул. Милин Камък 23
6000 Стара Загора
Mob. +359 887 582 684
e-Mail: s.stanev@agroecon.com
web: www.agroecon.com
