„Схемаджиите“ са аут от субсидиите. Парите ще отиват при реалните производители.“ С това заглавие, точно преди една година, с надежда оповестихме срещата на високо равнище на един от най-компетентните агро експерти в България Красимир Кумчев с властта в лицето на премиера Борисов, вицепремиера Каракачанов и министър Танева. Тогава стратегическия план, разработен от г-н Кумчев за възраждане на селското стопанство в страната бе приет с убеждението, че наистина ще стартира възкресението на отрасъла.
Да, но не! Въпреки отявлената безидейност от страна на безбройните браншови организации, които по никакъв начин не подобриха продоволствения климат с присъствието на поне 40% родно произведени зеленчуци и плодове, експертния план на Краси Кумчев остана само в устната подкрепа. На практика нищо не се разви до степен на случване и… така мина една година.
След проведените парламентарни избори и очевидната промяна на политическите играчи в парламента, отново на дневен ред идва въпросът: – А какво ще ядем? Поставен простичко, този въпрос касае националното селско стопанство изцяло. Без съмнение отново е необходимо да се състави план, да се изработи стратегия, която от една страна да увеличи чувствително реализацията на български зарзавати, а от друга да пресече порочни практики свързани с усвояване на огромни средства от субсидии без необходимия количествен и качествен резултат.
Избора на България доведе до един силно фрагментиран парламент, а както се подмята мандата са формиране на правителство, нещата отиват към нови избори и служебен кабинет. От практиката се знае, че служебен аграрен министър няма възможността да постигне почти нищо за краткото си управленско време, независимо от компетентността и професионализма си. За това прогнозата е – продължение на протакането.
Ето защо, след точно една година, заедно с г-н Кумчев се връщаме на темата за спасителния план и дали т.н. мярка Кумчев, може да бъде най-сетне подкрепена от някоя от политическите формации, след което да влезе в пълна цялост в платформа за управление в най-важния български отрасъл.
Здравейте, г-н Кумчев! Нека припомним на нашите читатели малко от изтеклата година. (в края на интервюто вижте повече по темата)
Здравейте, AGRO Journal! Съвсем на кратко, на днешния ден, преди една година, бе срещата ми с премиера Борисов и пресконференцията с министър Танева. Тогава аз поисках допълнителна помощ за зеленчуците. В проведените разговори мярката, която предложих привидно получи сериозна подкрепа. Тогава, както и сега, нито една асоциация не подкрепи мярката ми за допълнително субсидиране на зеленчуковото производство! При положение, че оповестих, че условията в нея ощетява моя бизнес… моето стопанството преобладават овощните насаждения! Странно поведение, но това е положението.
Цяла година оглушки, така го виждам аз. Какво се случва сега, има ли раздвижване някакво?
Сега продължават срещи и разговори с представители на различни формации. Аз съм отворен за тези разговори, без значение коя партия ще прояви интерес. Важно е да отбележа, че никога аз не съм инициирал тези срещи. Винаги инициативата е била от тяхна страна. Миналата година и с президента Радев имах среща. Близо час разговаряхме и той също даде положителна оценка.
Рано или късно ще има нов аграрен министър. Надявам се да не постъпи както лидерите на браншовите организации в сектора, които сякаш имат някакъв страх да седнат на масата с мен. Съвсем наскоро имаше среща, която организира народен представител Албена Симеонова, на която аз не бях поканен. Сагата продължава. Та, новият министър трябва да има качествата да стартира аграрна реформа. Очевидна е нуждата от това.
Какъв е профила на бъдещия агро министър според Вас?
При всички положения не може да е министър от служебно правителство. Няма как за два месеца, дори да има желание да прави реформа не може на нищо да се опре. Няма време, закони… нищо. Аз продължавам да настоявам, че моето предложение за аграрна реформа има сериозна стойност, която ще води само и единствено до развитие на отрасъла и най-вече до субсидиране на реалните производители, в този случай на зеленчуци.
Въпреки това, ако служебния министър е човек със сериозни познания по европейските законодателни норми и регламенти в областта на селското стопанство, то може да подготви почвата, да адаптира моето ноу хау и при такова условие аз ще дам всички сили за да започне така необходимото реформиране на стопанството.
Искате да кажете, че това е необходимо обстоятелство, Вашата стратегия да бъде възприета и приложена?
Да, именно. Аз патентовах моят стратегически план преди девет години. През всичкото време съм разговарял с всички министри оглавявали селскостопанския отрасъл. И Порожанов и Найденов, и всички, казваха, че плана е добър, но противоречи на европейските регламенти в някаква част. То това си е чиста проба извиване на ръце, но да приемем, че е така. Наречете ме наивен, но през изтеклата година почти всички политически партии потърсиха среща с мен, а с много от тях такава се осъществи, и в мен се появи убеждение, че стратегията е не само интересна, но и необходима. Поне на думи за сега е така.
Разбирам, че за да започне Вашият план трябва да бъде подкрепен от политическа формация. Да кажем, че в момента няма никакво значение тя в каква окраска е, но е важно да прояви непоколебима воля да подкара българското селско стопанство в посока… назад към нейното славно минало, но и в същото време напред към съвременно, устойчиво и печелившо за производители и потребители, ясно бъдеще.
Точно така, това е единственото ми категорично условие. За това дори и служебен, бъдещия министър може да „постеле“ както се казва, за да може след това редовния аграрен министър вече да има фундамент, от който да построи заедно с моя стратегически план основите. Дано стане така, защото кандидати за служебен министър бол, то за два – три месеца да тупат топката и да впишат в биографията си, че са били на такъв висок пост им е достатъчно. Обаче това на никого не върши работа!
Има ли според Вас такъв човек, специалист, визионер, човек с воля за реална промяна към възраждане на най-голямата сила на България, каквато е селското ни стопанство?
Вижте, аз описах профила на бъдещия министър, но не мога да се ангажирам да назова име. Вярвам, че има много подготвени специалисти точно в областта на европейското законодателство. За това ще почакаме да видим дали някой ме е чул… качествено.
Говорили сме и преди година, сега и този въпрос е злободневен: – Защо браншовиците не Ви подкрепят? Възможно ли е защото ще започнат да се рушат схеми, които буквално катастрофираха земеделието?
За „схемаджиите“ това е наистина много страшно, кошмарно направо. Та нали ще лъснат всички злоупотреби, ще трябва и да се работи на всичкото отгоре… Направо ужас.
Помните, тогава предложих, а властта прие и не свърши нищо! И вместо браншът да подкрепи Мярката ми, осигуряваща на всички РЕАЛНИ производители допълнително 150 млн.лв, голяма част от него подкрепиха министър Танева, когато й бе поискана оставката! Една година след това, отново задавам въпрос към „браншовиците“ – ЗАЩО не искахте тези допълнителни 150 млн.лв?
Не слагам всички под един знаменател, но лобито е в схемаджийския двор. Споделих, че много от политическите лидери търсиха среща с мен. След миналогодишните събития програмата ми доби популярност и логично, след като изобщо друга готова стратегия няма разработена, още пък по-малко печеливша, ми се обадиха наистина почти всички. Аз пазех медийна хигиена, образно казано, през целия период. Срещах се, разговарях с тях, но не исках никаква гласност и публичност. Моята цел не е да стана звезда в медиите, а да предоставя на сериозна политическа формация патентована стратегия за аграрна реформа.
Вероятно това също не е приятно на болшинството от браншовите лидери.
В крайна сметка има ли политическа формация, която пое, макар и принципно стартово, Вашето изискване за публичност, само при пълно приемане на стратегията?
От всички с ДА България постигнахме такъв напредък. За това и тази среща бе оповестена публично. На разговора присъстваха Гергана Кабаиванова, Велизар Шаламанов, Пламен Даракчиев и Васо Гюров. Те изслушаха моето представяне на патентования ми иновативен модел за реформа в селското стопанство. Напълно се съгласиха с мен, че този план ще разреши продоволствената криза, че ще спре безсмисленото наливане на субсидии като в „пуст геран“ и в крайна сметка ще бъде вярната политика в този отрасъл. На практика те дадоха своята заявка, че застават зад проекта ми, а в бъдещото народно събрание ще са негови проводници. Най-сетне някой проумя, че с политика съдържащата моят план ще се спрат кражбите, окрупняването на земята с цел да се „прилапат“ едни субсидии, а в същото време ще е благоприятно и за малките земеделски производители. Изобщо да не споменавам нуждата от българска храна на пазара. Здравето ни се разсипа с тия боклуци от къде ли не. Как е възможно България да внася повече домати от колкото банани!? Направо трагедия и комедия в едно. За сега това считам за съществен напредък.
Да, действително звучи обнадеждаващо. Дано думата да се превърне в дело. Тогава има стойност изобщо.
То е важно да се говори, да е тема на деня. Ето преди дни браншовиците са се събрали, говорили… мен не искат да ме изслушат… Та за това наистина вече е време да се действа. Предстои ми индивидуално среща в НС със съпредседателя на Зелените Борислав Сандов, надявам се с г-жа Симеонова, г-н Шаламанов от ДА България. Това е положението.
Селското стопанство се нуждае от конкретни действия, а не от алабализъм с цел замазване на положението, от логика и най-вече от пълноценен живот.
Точно така, това е моят план, това предлагам аз и не случайно политическата класа ме търсеше за да чуе предложенията ми. Е, това че не са приятни за някои, защото кранчето ще секне…
Пред най-големия християнски празник Възкресение Христово сме. Аз благодаря за отделеното време и с искрено пожелание за здраве и благословия Ви пожелавам светъл празник и до скоро с добри новини за България от Вас.
Благодаря и аз, весели празници и много здраве на Вас и екипа на AGRO Journal.
Интервю на Нора Радева, гл. редактор
